Хвърлят се тежки думи като „национализация“ заради подготвяните от МФ промени във втория пенсионен стълб. Нека намалим малко емоциите и погледнем фактите, защото лобито на частните фондове вече включи мощната си машина за манипулации. Истината е съвсем различна от това, което ви сервират.
Първо, няма никаква „национализация“. Натрупаните до момента пари по личните партиди на хората в универсалните пенсионни фондове (УПФ) си остават там и никой няма да ги докосне. Спекулациите по тази тема са плашене на гаргите.
Второ, това което реално се случва, е промяна в бъдещия модел на разпределение, намаляване на задължителната вноска към УПФ от 5% на 2,5%, както и прехвърляне на останалите 2,5% в НОИ. Защо това е в полза на работещите? Защото държавният стълб работи на принципа на солидарността и гарантира реални пенсии, докато частните фондове през годините показаха, че трудно покриват дори инфлацията с доходността си, но за сметка на това редовно удържат своите такси.
Това е засилване на обществения осигурителен фонд, който издържа настоящите и гарантира бъдещите пенсионери. Вместо парите на 4 млн. българи да захранват финансовия катализатор на шепа частни дружества и да се топят от пазарните рискове, те отиват в солидарната система. Държавата не „прибира“ тези пари за себе си.
Години наред критикувам неолибералния догматизъм, който се опитваше да убеди българина, че частният пазар ще реши социалните му проблеми. Не ги реши. Решава ги работещата и силна социална държава. Разбира се, дяволът винаги е в детайлите. Чакам в петък МФ официално да публикува текста на Закона за държавния бюджет за 2027 г., за да се видят детайлите. Но на първо четене, това решение звучи дълбоко солидарно и в интерес на работещите хора. Никой не пипа парите на хората, а само печалбите от таксите, които усвояват на техен гръб частните фондове.