Ако днешните български русофоби бяха като Симеон Радев или дори Стамболов, а не като Лора Крумова, Соломон Паси или Ивайло Мирчев, България щеше да е едно по-добро място, написа историкът и политолог Симеон Миланов по повод отвратителните лъжи по адрес на един от радетелите на нашето Освобождение граф Игнатиев

Всъщност, либералната агитаторка Лора Крумова не е виновна, че е продукт на системна дезинформация, недостатъчно или слабо образование и елементарни конспирации. Госпожата е представителна извадка на нашата тъжна епоха, в която хората все по-рядко посягат към дебелите книги и документите, защото е трудно, изисква усилия, мисъл и систематичност. По-лесно е да отвориш "Фейсбук" или някой сайт, поглъщайки бързо-бързо елементарни пропаганди, написани в телеграфен стил. В крайна сметка, от десетилетия слушаме колко трудно било на учениците да усвоят и запомнят един урок от две странички....

А що се отнася до граф Николай Павлович Игнатиев, от години по негов адрес в България се излива помия от евроатлантическата, конспираторска общност. Бил убил Левски, искал да затрие българите и какво ли още не. Когато почна конфликтът в Украйна, някакъв съвременен варварин заля и паметника на граф Игнатиев във Варна с червена боя, явно демонстрирайки несъгласието си с политиката на отдавна покойния руски дипломат. Но нека, прочее, да видим какво казват съвременниците за самия Игнатиев. При това, не руснаците, а българите. И за да бъде още по-интересно, не русофилите, а Симеон Радев, който съвсем не е бил русофил или привърженик на руската политика:

"Без съмнение, през време на черковните борби и по-късно в събитията, които предшествуваха обявяването на Освободителната война, той упражни едно решающе въздействие върху съдбините на българския народ. В твърде голяма мярка, България дължи нему своята свобода.Отначало внезапното ни духовно възраждание бе го стреснало със своя буен устрем и със смелите си начинания. Граф Игнатиев намираше програмата на народните ни дейци за твърде крайна. Той се боеше главно от едно възможно разцепление в Източната православна църква и както свидетелствуват неговите депеши, обнародвани миналата година в едно френско списание, той положи големи усилия, за да постигне между Патриаршията и българите едно споразумение, което да отстрани схизмата. Когато обаче той се убеди, че Фенер няма да отстъпи, а българските дейци от своя страна ще бъдат също непримирими, той употреби решително в полза на Екзархията своето влияние пред Портата."

А тук виждаме граф Игнатиев като един от основните двигатели на Руско-турската Освободителна война:

"Живял дълго време в Цариград, фамилиярен с турската психология, той знаеше, че Портата няма да се съгласи на коренни преобразования в България, освен ако тя бъде победена в една война. Затова, той тласкаше Турция към война. В конференцията, която в 1876 г. се свика в Цариград, за да разисква върху положението в България, както и в Босна-Херцеговина, граф Игнатиев заяви, че никакви подобрения не могат да станат в размирените области, ако приложението на реформите бъде предоставено на самите турци."

Граф Игнатиев си позволява дори да лъже император Александър, за да провокира военната намеса на Русия в защита на българите: "Предвиждаше ли Русия, че тази война ще се наложи? Във всеки случай, тя не бе се готвила за нея. От своя страна, граф Игнатиев даваше от Цариград насърчителни сведения, които после се оказаха неточни. Той уверяваше Александра II, че турската войска е разстроена, че тя е неспособна за никакво сериозно противостоене, и че войната ще бъде една „прогулка“. Известно е какво жестоко опровержение дадоха събитията на тези оптимистични предсказания."

Както Симеон Радев пише, той е един от архитектите на Санстефанския идеал за целокупна България: "Договорът, който се сключи в Сан Стефано, увенча старата мечта на граф Игнатиева. С треперяща от радостни вълнения ръка той очерта границите на велика България, и даде един завет на бъдещите поколения. Сан Стефано бе най-високият момент в деятелността на граф Игнатиева. След това веднага почнаха да се редят разочарованията."

И най-сетне, охулваният днес граф Игнатиев, е определен от Симеон Радев за: "До 1877 г. тяхната служба продължи при взаимно недоверие, но със задружна цел. Н. Геров беше български родолюбец; Игнатиев - приятел на българския народ. Единият заслужава нашата почит, другият - безсмъртната ни признателност. Игнатиев е бил упрекван, че действувал често на своя глава и по тайни пътища, но ако да не бе бил такъв, неговата роля в освобождението на България нямаше да бъде тъй голяма и тъй решителна."

Елементарно е. Когато видите евроатлантик, който да бълва либерални конспирации и пропаганди, просто хванете дебелите книги и четете. Не през цялата си кариера, граф Игнатиев е бил приятел на българите. Известно е, че в началото на борбата ни за църковна независимост, той по-скоро клони към фанариотите, за да няма разцепление в православието. Но постепенно заема българофилска позиция, а кулминацията в това е именно Освободителната за нас война от 1877-1878, която можеше да не започне, ако не беше активното лобиране и работа на граф Игнатиев. И не аз, а именно Симеон Радев, който пак казвам, не е бил русофил, го определя за "голям приятел на българите".

Не се ли усещате, братя и сестри българи, че същите хора, които искат да изкарат граф Игнатиев българофоб, а Освободителната война едва ли не поробителна, от години ни обясняват колко хубаво било по време на "османското присъствие"? И същите хора, или техни роднини, приятели и съпартийци, управляват от десетилетие държавата, институциите и големите медии у нас? С "видими резултати"....

Ако днешните български русофоби бяха като Симеон Радев или дори Стамболов, а не като Лора Крумова, Соломон Паси или Ивайло Мирчев, България щеше да е едно по-добро място, между другото. Тогава "фили" и "фоби" са имали едни и същи цели - силна, велика и обединена България на територията на Мизия, Тракия и Македония. Разликата им е била, че едните са виждали пътя за тази цел през завой към Австрия и Германия, а другите през поддържането на добри отношения с братска Русия. Днешните русофоби имат един по-голям проблем. Те мразят Русия, защото не е западна и либерална, което ги плаши, а не защото ги вълнува нашия национален интерес. Тяхната мечта е Федерална, либерална Европа, в която българската държава и народ да се размият.