Председателят на БСП-София участва в поставянето на паметна плоча на писателя Иван Аржентински, който е бил саратник на Никола Вапцаров и ген. Владимир Заимов

Паметна плоча, поставена до входа на кооперация на ул. "Юрий Венелин" в София, ще напомня, че на това място е живял писателят-антифашист Иван Аржентински (1910-1989). Открихме я днес, а за поставянето й се борихме в продължение на няколко години с другарите от групата на БСП в Столичния общински съвет.

Като създател и председател на Съюза на запасните офицери-школници Иван Аржентински е съратник на генерал Владимир Заимов. Бил е ятак по време на антифашистката съпротива, член на РМС, участник е във Втората световна война - бил е помощник-командир на Четвърти армейски артилерийски полк.

Наш дълг е да пазим паметта за достойните българи и за техните дела. И да я съхраняваме за поколенията.

КОЙ Е ИВАН АРЖЕНТИНСКИ

ИВАН АРЖЕНТИНСКИ

(Иван Иванов Василев)

(12.08.1910 – 21.11.1989)

Роден в с. Гагово, Търговищко. Завършва гимназия в гр. Попово. Като ученик членува в нелегални кръжоци и издава литературното сп. „Пламъци“, в което за пръв път публикува свои стихове, разкази и фейлетони. През 1930 г. заминава за Южна Америка, където става работник и се включва в работническото и комунистическо движение, членува в Аржентинската комунистическа партия. Участва в много улични демонстрации, акции и стачки. В края на 1934 г. се завръща в България. По време на военната си служба става отговорник за партийната работа в ШЗО, а по-късно – секретар на нелегалния РМС в родното си село. Като студент по славянска филология в Софийския университет се включва в прогресивния литературен живот. Член е на БОНСС и секретар на групата на писателите-бонсисти, членува в нелегалния кръжок „Христо Смирненски“. Публикува фейлетони с псевдонима Иван Босяков във в. „Младежки преглед“. Участва в редколегията на в. „Хоровод“. Работи заедно с Н. Вапцаров, В. Воденичарски, Емил Шекерджийски във в. „Литературен критик“. Първите му книги – сатиричните сборници „И ти си…“ и „Философията на един охлюв“ са инкриминирани от полицията. През 1937 г. се свързва с ген. В. Заимов и активно участва в нелегалната борба на партията. В Отечествената война е помощник-командир на полк, кореспондент на в. „Работническо дело“. След войната работи като командир на полк, главен редактор на Държавно военно издателство, заместник-главен редактор и главен редактор на сп. „Български войн“. Дълги години е председател на Кабинета на военния писател.

Издадени книги: „И ти си…“ (1939), „Философията на един охлюв“ (1940), „Далечна Патагония“ (1947, 1958, 1970, 1986), „Буря над Югославия. Драма“ (1952), „Бунт. Пиеса“ (1955), „Любов, която изгаря. Пиеса“ (1957), „Мечи сън. Пиеса“ (1958), „Орловски“ (1958), „Откраднатият ден“ (1958, 1970, 1984), „Сърцето на командира“ (1959), „Зелената перла“ (1961, 1962), „Непокорна Куба“ (1961), „Острието на ножа. Пиеса“ (1965), „Приключение в Горово“ (1965, съавт.), „Самоотлъчка. Пиеса“ (1965), „Кой за какво пее“ (1966), „Сребърната пътека“ (1966, 1968), „Ходатай“ (1966), „Лейтенант Огнянов. Пиеса“ (1967), „Невероятни приключения: роман за чудните подвизи на Умньо Боев и Онуфри Олимпийски“ (1967, 1977), „Сребърната пътека. Далечна Патагония“ (1970), „Избрани произведения“ (1971), „Белият кон на свети Тодор“ (1974), „Моята аржентинска младост“ (1974, 1977), „Среща с гнева на хората и Любов, която изгаря. Пиеси“ (1974), „Малкият тореадор“ (1977, 1982), „Непокорният генерал. Страници из живота на ген. Владимир Заимов“ (1979), „Избрани произведения в 2 т.“ (1980), „Куцият дявол“ (1983), „Непокорният генерал ; Сребърната пътека“ (1985), „Дяволиите на дявола“ (1988), „Иван Аржентински. Разговори и беседи“ (1988, съавт.), „Дяволите на дявола ; Невероятни приключения“ (1990). (1)