Опитаха се да скрият гроба му, но всъщност още по-упорито избуя митът за Че – как куршум не го лови, как остава жив и вечен като мечтата за бунт и свобода

59 години от влизането на Ернесто Че Гевара във вечността. Онези, които наредиха и извършиха убийството му в боливийското селце Игера на 9 октомври 1967 г., отнесоха и заровиха тялото му на тайно място – за да няма гроб за поклонения, за да изчезне паметта. Но всъщност още по-упорито избуя митът за Че – как куршум не го лови, как остава жив и вечен като мечтата за бунт и свобода.

30 години по-късно, през юни 1997 г., кубински и аржентински археолози откриха останките на Че и другарите му от боливийската епопея под пистата на някогашното военно летище във Вайегранде. Те бяха пренесени в Куба и погребани с големи почести в специално изграден мемориал в Санта Клара – града на кубинската бойна слава на Че. Той ръководи битката за превземането му през декември 1958 г., с което се отваря и пътят към Хавана, за да победи революцията на 1 януари 1959 г.

При три от общо шестте ми гостувания в Куба през годините съм била и в Санта Клара. Посещавала съм мемориала на Че и другарите му – костницата и музейната експозиция в недрата му и паметника отвън, с барелефите и с високия постамент от бял камък, откъдето към вечността е устремена бронзовата фигура на Че. Такъв, какъвто е бил в битката за Санта Клара. Едната ръка в гипс след травма, в другата – автомат. Загледан надалеч, към вечната мечта за бунт и свобода.

В края на 80-те легендарният „Боливийски дневник“ на Че излезе в България под заглавието „Мисля за бъзсмъртието на революцията“. В превод на Стефан Савов...