Ленинградската симфония на Шостакович звучи отново
Световноизвестни симфонии, които се разпознават още от първите звуци, и по-рядко изпълнявани камерни произведения на Дмитрий Шостакович звучат в концертни зали, театри и на фестивали из цяла Русия през септември в чест на неговата 120-а годишнина от рождението (род. 25 септември 1906 г.). Някога полузабранен, уволняван и отричан, спорен, труден, патетичен и язвителен, откровен и тайнствен, антисъветски и официален, авангарден и консервативен – така описват в някои съвременни медии гениалния композитор, пианист, диригент и педагог, разказва в. "Русия днес - Россия сегодня".
По данни на ЮНЕСКО Шостакович е сред най-често изпълняваните руски класици от ХХ век, оставил колосално по обем наследство в практически всички академични жанрове: 15 симфонии, 3 опери, 3 балета, 15 струнни квартета и множество камерни съчинения. За дългите си години като преподавател в консерваториите в Ленинград и Москва той възпитава цяла плеяда композитори, завоювали достойно място в съветската музика. Същевременно неговото творчество става своеобразно огледало на културния и обществения живот в СССР, отразявайки исторически преломни моменти и зигзаги в политиката от това време. Новатор и творец с богат дух, Шостакович придобива още приживе статут на класик и „музикален барометър на ХХ век“.
Роден е на 25 септември 1906 г. в Санкт Петербург, а първото си голямо произведение за оркестър създава едва 13-годишен. Завършва Петроградската консерватория два пъти - като пианист, а по-късно и като композитор. Дипломната му работа „Първа симфония“ прозвучава на 12 май 1926 г. в Голямата зала на Ленинградската филхармония и впоследствие тази дата той чества като свой рожден ден. Симфонията завоюва концертна слава в Берлин и САЩ, а постепенно и други негови творби излизат извън границите на страната. Първият сериозен политически удар получава след разгромяваща статия в официоза „Правда“ през 1936 г. срещу неговата опера „Катерина Измайлова“, създадена по повестта „Леди Макбет Мценского уезда“. Самото произведение успешно се изпълнява в САЩ, Швеция и някои други държави. Според запознати критиката е дошла лично от държавния и партиен ръководител Сталин и това води до свалянето на всички опери и балети на композитора от репертоара на съветските театри.
Преломен момент в неговото творчество е написването на Седмата „Ленинградска“ симфония, която той започва да създава през 1941 г. след началото на войната в обградения от немците Ленинград и завършва в Куйбишев, където е евакуиран със семейството си. Там се състои и нейната премиера в изпълнение на оркестъра на Болшой театър, предавана по радиостанциите на територията на целия Съветски съюз. По-късно е изпълнена в Москва, Новосибирск, в блокадния Ленинград, излъчена по радиото директно, в Лондон, Ню Йорк, много страни в Европа и Латинска Америка. Наричат я „музикален паметник на Величествената отечествена война“.
През 1948 г. с някои други съветски композитори е обвинен в „буржоазен формализъм“, „декадентство“ и уклон към Запада, уволнен и лишен от званията професор в двете консерватории. Вторият политически удар не възпира Шостакович да композира, но някои от неговите произведения от този период се появяват в концертните зали години по-късно. Носител на множество високи държавни ордени, награди и музикални премии, народен артист на СССР, той се включва активно и в обществения живот. Избиран е неколкократно за депутат във Върховния съвет на РСФСР и СССР, дългогодишен председател на Съюза на композиторите и почетен доктор, професор и член–кореспондент в редица чуждестранни музикални академии.
През 1971 г. написва Петнайсетата симфония, а съвременниците му определят неговото творчество за велика епоха в руската и световната музика. Шостакович оставя общо 147 творби, а премиерата на последната – Соната за два алта и роял, е след неговата смърт през 1975 г.
В началото на Великата отечествена война Шостакович се опитва да отиде доброволец на фронта три пъти, но комисията не го допуска. Преди да бъде евакуиран от обсадения Ленинград, той се включва в редиците на доброволците пожарникари, които гасят запалителни бомби по покривите на града. През юли 1942 г. на корицата на американското списание Time тази негова снимка се появява на фона на горящия Ленинград с текст: „Пожарникарят Шостакович. На фона на взривяващите се бомби в Ленинград той чуваше акордите на победата“.
