Такъв тип документи по принцип не се подписват – и всяко разсъждение от типа „подписал-неподписал” издава непознаване на международната практика, заяви бившият посланик в Лондон и заместник-външен министър и настоящ директор на Института по икономика и международни отношения

На 24 септември в рамките на сесия на Общото събрание  на ООН в Ню Йорк бе представено съвместно изявление на над 50 държави, в което с се осъжда руската агресия и се призовава за незабавно прекратяване на огъня. Българската делегация бе водена от президента Илияна Йотова. След като името на България се появи в официалния списък на подкрепилите декларацията страни, у нас възникна високо политическо напрежение. Илияна Йотова обясни, че документът представлява съвместно изявление, което не се подписва физически, а се изпраща предварително до държавите членки. Българската страна е изразила резерви и е предложила конкретни редакции в текста, които обаче не са били взети предвид от организаторите. Поради несъгласие с финалната формула, Йотова е взела решение да не присъства на разширеното заседание на Съвета за сигурност на ООН, което се потвърждава и от отсъствието ѝ от общата снимка. 
С позиция излезе и Министерство на външните работи, което обясни, че подкрепата за декларацията препотвърждава принципните ни позиции, макар че националното ни становище не е била отразено в пълнота.
Скандал избухна в парламента (25 септември), където опозицията поиска да бъде изслушан външния министър, но с гласовете на ПБ предложението бе отхвърлено.
Епицентър.бг предлага становището по казуса на дипломата Любомир Кючуков. 

Забъркана бе каша от обвинения и обяснения по един достатъчно елементарен казус. Като се налага усещането, че мнозинството от изказващите се – и от едната, и от другата страна – просто не са виждали документа, който коментират.
Затова е необходимо преди всичко да се фиксират фактите.

Президентът Илияна Йотова няма място – по дефиниция – при представянето на Декларацията. Форматът бе министерски – Кая Калас, външният министър на Украйна Сибиха и така нататък. Там нямаше нито един държавен или правителствен ръководител.

Не става дума за документ, приет от Съвета за сигурност на ООН, а за заявление на 51 държави преди изслушване в Съвета за сигурност на ООН.

Такъв тип документи по принцип не се подписват – и всяко разсъждение от типа „подписал-неподписал” издава непознаване на международната практика.

България е част от този документ не само като членка на ЕС, но и в национално качество – и тя фигурира в списъка на държавите в самата декларация.

Това е документ за солидарност с Украйна, издържан в духа на принцините на Устава на ООН и затова България е част от него – за разлика например от Декларацията от Киев преди два месеца, към която вероятно половината от сегашните 51 страни не биха се присъединили.

Правителството дава достатъчно поводи за критика – и вероятно ще продължи да дава такива. Но в дадения случай се действа на принципа на априорната вина – критика има независимо дали България участва или не участва в даден формат. Което пък няма нищо общо с външната политика и е изцяло продиктувано от вътрешнополитически, в конкретния случай предизборни, мотиви. Това обаче има обратен негативен ефект върху международното присъствие на държавата.

Тази ситуация ще се възпроизвежда непрекъснато – защото Украйна естествено се стреми да получи подкрепа от всеки международен форум, в който участва. И ние ще сме свидетели на повторението на този дебат, ако правителството не формулира достатъчно ясно няколкото водещи параметъра на своя подход, които – и в това се състои цялата ирония на ситуацията – така или иначе стоят в основата на сегашната позиция и са ясно видими от аналитична гледна точка:

Първо, България продължава да оказва политическа подкрепа и солидарност на Украйна.

Второ, България не се ангажира с безвъзмездна военна и финансова подкрепа на двустранна основа.

Трето, България участва във всички формати и дебати в рамките на ЕС и НАТО, формулирайки и аргументирайки вече и собствени позиции – но без да блокира общи решения.

Четвърто, България преценява ангажиментите си без да се включва автоматично в други неформални и регионални формати и инициативи по темата и без да подкрепя априорно всеки техен политически документ.

И най-важното, което очевидно ще доминира всяко конкретно ангажиране на страната по темата: нееднократно бе заявявано, че България настоява за прекратяване на конфликта и прехвърлянето му от военното в политическото поле.