От 23 до 25 октомври 2026 г. в т. нар. град на бъдещето Сюн‘ан, провинция Хъбей, Китай, се проведе „Форум за глобално управление“. Той се превърна във важна международна платформа за обсъждане на ключови въпроси, свързани с бъдещето на международните отношения и глобалното управление. Събитието беше организирано от Китайския народен институт по външни работи (CPIFA) в партньорство с редица други институции. Общият брой участници във форума беше над 360 души от 97 държави и международни организации. Сред тях имаше около 180 чуждестранни гости и приблизително 180 китайски делегати, което подчертава широкия международен интерес към темите на форума, отбелязва в коментар за Радио Китай доц. д-р Евгени Кандиларов, участник във форума като представител на България.



Основната цел на това международно събиране беше да обедини експерти от различни сфери, които да разработят идеи за реформиране на глобалното управление и да се намерят конкретни решения за превръщането на редица концепции в база за международен консенсус и за реални действия. В послание до участниците президентът Си Дзинпин подчерта значението на форума за укрепване на международното сътрудничество и засилване на увереността в глобалното управление.

Форумът беше открит от министъра на външните работи на Китай Уан И. В своята реч той очерта визията на страната за бъдещето на международните отношения, както и за бъдещето на световното управление и ролята на Китай и останалите държави в този процес. Министърът отбеляза първата годишнина от инициативата за глобално управление, предложена от Си Дзинпин, която вече е получила подкрепата на над 160 държави и международни организации, а принципите й са интегрирани в документи на ключови международни форуми като Г-20, ШОС и БРИКС.

Уан И формулира пет основни направления за развитие на глобалното управление. На първо място, той подчерта необходимостта от запазване на централната роля на ООН и подкрепа за инициативата „ООН 80“, насочена към реформиране на Съвета за сигурност. Второ, министърът акцентира върху принципите на справедливост и взаимно уважение, като всяка държава трябва да има правото да избира своя собствен път на развитие. Трето, Уан И настоя за засилване на ролята на Глобалния юг в световните дела, включително чрез реформа на международната финансова система. Четвърто, външният министър призова за насърчаване на отвореност и развитие, като се запази многостранната търговска система. Пето, той обърна внимание на нуждата от подобряване на правилата за управление в нови области като дълбоководните зони, полярните региони, Космоса и изкуствения интелект.

В допълнение към тези стратегически насоки министър Уан И обяви осем конкретни действия, които Китай ще предприеме. Сред тях са осигуряването на успешна среща на АПЕК, ангажиране с реформата на ООН, разширяване на дейността на Групата на приятелите на глобалното управление, пълно внедряване на Споразумението относно опазването и устойчивото използване на морското биологично разнообразие в райони извън националната юрисдикция, известно още като Договор за откритото море, преразглеждане на глобалното управление на човешките права, изработване на позиция относно космическото управление, доклад за развитие на капацитета на изкуствения интелект и създаване на Център за изследвания на глобалното управление.

Речта на Уан И ясно демонстрира стремежа на Китай да се позиционира като лидер в изграждането на по-справедлива и равнопоставена световна система. Мястото, на което се провежда форумът, Сюн‘ан, е представен като модел на модернизирани практики на управление и устойчиво развитие, който може да служи за пример на останалия свят.

Международният форум беше структуриран в пет паралелни сесии, които обхванаха широк спектър от теми, свързани с глобалното управление. Сесия 1 беше посветена на мултилатерализма и защитата на международната система, центрирана около ООН. В рамките на тази сесия се проведоха четири панелни дискусии, които разгледаха многостранните решения за глобално управление, реформата на ООН за по-голяма ефективност, операциите за поддържане на мира и ролята на Глобалния юг в международните отношения.

Сесия 2 акцентира върху взаимната печалба и сътрудничеството, както и върху изграждането на консенсус за ускорено развитие. Тук се проведоха панелни дискусии и кръгли маси, посветени на балансираните и взаимноизгодни партньорства за развитие, изпълнението на Програмата на ООН за устойчиво развитие 2030, климатичното управление и новата вълна на научно-технологична революция.

Сесия 3 разгледа въпросите на равенството и взаимната полза, както и необходимостта от задълбочаване на реформата на икономическата и финансовата система за управление. В тази сесия се обсъдиха теми като бъдещето на Световната търговска организация, международната финансова система, регионалното финансово сътрудничество и ролята на Глобалния юг в създаването на икономически и търговски правила.

Сесия 4 беше посветена на новите области на управление, породени от технологичния напредък, като изкуствения интелект, киберсигурността и космоса. В рамките на тази сесия се проведоха шест панелни дискусии и кръгли маси, които разгледаха въпроси като мирното използване на Космоса, развитието на изкуствения интелект и неговото безопасното използване, глобалното киберуправление и управлението на AI в Китай и АСЕАН.

Сесия 5 акцентира върху диалога между цивилизациите, взаимното изучаване и разбиране. Тук се проведоха дискусии, посветени на хуманитарната дейност, реформите в глобалното управление, обменът между хората и глобалното управление на човешките права.

Моето участие като представител на България и преподавател в СУ “Св. Климент Охридски” беше именно в тази сесия, като част от панелна дискусия, посветена на “Хуманитарна дейност: изграждане на консенсус между цивилизациите и напредък в глобалното управление”. Водещ на тази дискусия беше известният китайски журналист и старши редактор в Китайската медийна група г-н Бай Йенсун.

Темата на моя доклад в тази панелна дискусия имаше за цял да разгледа ролята на България като стратегически посредник в диалога между ЕС и Китай за изграждане на нов модел на глобално управление. Основната ми теза беше, че средни по големина държави като България могат да допринесат за намаляване на напрежението и изграждане на доверие между големите сили, превръщайки хуманитарния ангажимент в практически решения за устойчиво развитие.

България има дългогодишни дипломатически отношения с Китай, които през 2019 г. са издигнати на ниво стратегическо партньорство, а посещението на китайския външен министър в София през октомври 2026 г. подчертава стратегическото сътрудничество. Акцент в изказването ми беше поставен върху възможността за съчетаването на инициативата на КНР „Един пояс, един път“ и тази на ЕС „Глобален портал“ чрез конкретни проекти в областта на търговията, зелената дипломация, технологиите и енергетиката. България се позиционира като „портал към Европа“, свързващ Азия и Централна Европа чрез транспортна, енергийна и дигитална инфраструктура, включително чрез планираното домакинство на Регионалната среща за свързаност през 2027 г. В своя доклад подчертах също значението на устойчивия туризъм, образователния обмен и културния диалог за преодоляване на културната поляризация и за изграждане на международно доверие. В заключение убедено защитих тезата, че България притежава всички качества и предпоставки, за да превърне своя дългогодишен дипломатически капитал в българо-китайските отношения в конкретни инициативи, които да подпомогнат реформата на глобалното управление и най-вече да подобрят и развият диалога между Китай и Европа.

В резултат на форума бяха представени над 450 предложения за реформиране на глобалното управление. Създадени бяха няколко нови инициативи, включително Изследователски център за глобално управление, Международен консултативен комитет, Мрежа за съвместни изследвания на Глобалния юг за икономическо и търговско управление и Международен медиен диалог.

Форумът завърши с приемането на документ озаглавен „Визията на Сюн‘ан за глобално управление“, който подчертава значението на мултилатерализма, реформата на ООН, устойчивото развитие, климатичното управление и управлението на новите технологии. Това събитие се превърна във важен етап в усилията на Китай и множество други държави за изграждане на по-справедлив и ефективен световен ред, отговарящ на предизвикателствата на съвременния свят.