„В детските фантазии винаги присъства идеята, че можеш да бъдеш изяден, и това остана с мен. По-късно разбрах, че по-скоро има нещо сексуално в това да бъдеш погълнат или ти да погълнеш. Всички тези идеи влизат в картините ми и се появяват като образи, които внезапно идват в съзнанието ми. Тогава започвам да работя.“

Това казва в едно свое интервю от 2014 г. за вестник „Ла Терсера“ нашумелият чилийски художник Гийермо Лорка. Точно сега, на фона на досиетата „Епстийн“ и Петроханския хорър, в Националната художествена галерия в София гостува същият този Гийермо Лорка с изложбата си под надслова „Отвъд магичното“.

В онази публикация от 2014 г. „Ла Терсера“ пише за творбите му следното: „Картините на Лорка са изцяло лични и уникални. Красиви момиченца, които си играят със свирепи кучета сред разбъркани чаршафи; маси, осеяни с остатъци от храна и следи, оцелели до сутринта след банкети като оргии; жени в развяващи се рокли, в двусмислени ситуации, опръскани с кръв: картините му извикат вселената на фентъзи литературата, където невинността съжителства с ужаса, животните поглъщат хора, злото се сблъсква с доброто, а декорите показват идеализирана красота.“

Ето и друг, по-актуален цитат, из отзив за изложбата на Гийермо Лорка в Барселона през 2022 г.: „Цветовете, смесица от реална и нереални светлина и цвят, са предимно пастелни, с акцент върху светлосиньото, което се идентифицира с невинността, и подобното на дъвка розово, през което виждаме кръв, насилие и ранена, гола плът. Често се откроява постоянен течен, свободен, белезникав елемент, предизвикващ спомен за разлято мляко, първата храна, която поемаме като деца; или може би това е сексуален елемент, спермата, която опложда и дава живот на всички същества, изобразени в сцената. Същото става и с кръвта.“

А ето още нещо изречено от самия Гийермо Лорка през 2024 г. в интервю за чилийското издание „Културизарте“: „Момиченцата могат да представляват много неща. От една страна, момиченцето с цветна коса – аз го възприемам като архетипен персонаж, донякъде откъснат от реалния свят, сякаш е могъщ дух, приел тази форма. Част от мен, от все по-далечното ми детство, живее в този персонаж, който трябва да се противопоставя и често да сдържа други несъзнателни сили, обикновено представени от животни или други същества и хора. Животните, които рисувам, са в конфликт, хванати в капана на насилието, присъщо на природата. Това не е насилие, планирано от хората, нито насилие като акт на удоволствие, а по-скоро насилие, неизбежно за самото съществуване на живота. Следователно, то съдържа компонент на красота, който силно ме привлича. Всичко това ни придружава в трудното пътешествие през вътрешния свят.“

И така, точно на 8 февруари 2026 г. вечерта, в същата централна емисия на „По света и у нас“ по БНТ в 20.00 ч., която започва с разтърсващата новина за онзи намерен край Околчица кемпер с три трупа, завършва с жизнерадостен репортаж за опашка пред Националната художествена галерия от ценители на изкуството, нетърпеливи да видят изложбата на Гийермо Лорка. Репортерката Карина Караньотова също така ентусиазирано съобщава, че е било организирано и специално посещение не експозицията от деца. Интервюирани са и кураторката на изложбата, и родители, и деца. Впрочем, точно преди да подаде микрофона към малките посетители, репортерката казва: „Всъщност децата онемяха и си тръгнаха впечатлени и малко замислени“.

Дори и бегло показаните от камерата творби на чилиеца по стените в галерията не оставят съмнение, че изложбата всъщност изобщо не е за деца. И че заведените там специално, за да я видят деца, има защо да онемеят и защо да сънуват кошмари.

Но БНТ смело излъчва същия репортаж и на следващия ден, на 9 февруари, и то не в коя да е рубрика, а в своите „Детски новини“.

При това никак не е било трудно да се почерпи информация и от български източник що за творчество произвежда Гийермо Лорка. Ето например какво пише в българската „Култура“ на 30.01.2026 г. Митко Новков тъкмо за тази изложба на този художник: „Всъщност в картините му можем да отделим няколко повтарящи се образи: първият на почти безплътните, но прелъстителни нимфетки със сини или червени коси („лолити“, както станаха популярни след романа на Владимир Набоков), които неустоимо привличат погледа на зрителя. (...) Другият повтарящ се образ (в различни проявления/епифании) е този на всякаквите животни, единствено бозайници и птици; множество великолепно нарисувани бестии – с жълти очи, пронизващи, с отворена паст, озъбена. Ако съдим по начина, по който си взаимодействат (съприкосновяват се) с невръстните нимфетки – ту войнствено („Чаената стая“, „Раждането на Венера“, „Ловът на русалки“, „Кацането“, „Момиче в Паунската стая“), ту сътрудничещо („Хосе“, „Момичето и птиците“, „Лаура и кучетата“, „Пирът на Якша“, „Хенри“, „Срещата“, „Ловецът“, „Младата Юдит“, „Овенът“), то бихме могли да приравним тези зверове именно с анимуса, мъжката част на душата, която ту е враждебна на женската (по садистично-еротичен начин), ту е приятелска (грижовно-любовен).“

Гийермо Лорка несъмнено е сръчен с четката и умее да си прави скандална реклама с шокиращите образи и послания в картините си. Печели доста добре. Но очебийно комерсиалната му продукция трудно може да се приеме за сериозно изкуство. То е повторение на стилистиката, усвоена по време на школуването му при също тъй скандалния норвежки художник Од Нердрум, озаглавил собствения си манифест за изкуството „За кича“. Да, доста критици определят именно като кич маниера и на Нердрум, и на надскочилия го негов ученик Лорка .

Роден през 1984 г. в чилийската столица Сантяго, Гийермо първо следва живопис в Католическия университет в родния си град, но така и не се дипломира, защото класическото обучение го отегчава. И през 2006-2007 г. прекарва шест месеца като ученик в художествената школа на Нердрум в Норвегия. Школата се намира в селската къща на Нердрум, а обучението се състои в безпрекословно копиране на фотографския стил на рисуване на преподавателя и на неговите идейни разбирания. Нердрум мрази технологиите, в дома му няма електричество, държи на естествената светлина и допуска най-много свещи. Всички обитатели на дома, включително учениците, живеят по най-близък до старинния селски бит начин. В доста публикации школата на Нердрум се оприличава на секта.

След това обучение Гийермо Лорка се прибира в Чили и започва да привлича вниманието с картини и изложби, а също и с работата си като автор на корици на книги. Нашумява, когато през 2010 г. получава поръчка да украси една от метростанциите в Сантяго и той я изографисва с гигантски и хиперреалистични портрети на чилийци, представители на различни социални типажи. Следва още поредица от негови успешни изложби. А след пандемията от ковид решава да се установи в Испания – в артистичната Барселона, където и досега намира особено отзивчива среда за творчеството си.

Представянето му сега у нас, в Националната художествена галерия, всъщност е дебютът му в сериозна институция за изкуство на територията на Европа. Това е посочено и в анонса за неговата открита у нас на 17.12.2025 г. изложба, публикуван на сайта на НХГ: „“Отвъд магичното“ отбелязва навлизането на талантливия чилийски художник Гийермо Лорка (р.1984) в европейската институционална художествена сцена, като за първи път представя в европейски публичен музей цялостен подбор от негови произведения. Експозицията разкрива неговата сюрреалистична, съблазнителна и понякога тревожна психо-изобразителна вселена“...

Явно жаждата за психо-тревожност в нашето общество е неутолима, щом продължават да се вият опашки за тази изложба.

(Нарочно не пускам най-шокиращите от платната на този автор)

https://bnt.bg/…/po-sveta-i-u-nas-2000-chasa-8-fevruari…

https://bntnews.bg/…/izlozhba-na-chiliyskiya-hudozhnik…

https://www.latercera.com/…/la-perversa-ficcion-de…

https://culturizarte.cl/entrevista-al-artista-guillermo…

https://kultura.bg/…/%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%BC%D0%B0-%D0%B8…

https://www.thenewbarcelonapost.com/el-pintor-guillermo…

https://nationalgallery.bg/…/guillermo-lorca-beyond-the…

https://vein.es/guillermo-lorca-entre-lo-cotidiano-y-lo…

https://www.youtube.com/watch?v=Zrn8MHYPbiE