Навършват се сто години от рождението на големия актьор, народния артист проф. Любомир Кабакчиев.

(1 декември 1925 - 11 август 1986 г.)

Играл е в Народния театър "Иван Вазов" (1953 - 1986). От 1960 г. е преподавател във Висшия институт за театрално и филмово изкуство "Кръстьо Сарафов". Председател на Съюза на артистите (24 декември 1970 - 11 август 1986). Член на Централния комитет на Българската комунистическа партия (4 април 1981 - 11 август 1986). Депутат в 9-ото народно събрание (17 юни - 11 август 1986). Играл е във филмите "Утро над Родината" (1951), "Ребро Адамово" (1958), "Стръмната пътека" (1961), "13 дни" (1964), "С пагоните на дявола" (1967), "На всеки километър" (1969 и 1971), "Войници на свободата" (1977), "Хора и богове" (1979), "Забравете този случай" (1985) и др. Удостоен със званието "Народен артист" (1970). Лауреат на Димитровска награда (1971, с колектив). Носител на орден "Народна република България" Първа степен (ноември 1975).

Той изиграва огромно количество положителни герои в българската и руската класика, както и създава успешни превъплъщения в съвременната западна драматургия. Веднъж в пристъп на откровеност и умора споделя: “Мечтая поне един път да изиграя отрицателен герой. По-лесно и по-интересно е!”. За съжаление, не му се случи.

Дебютът му на сцената на Народния театър "Иван Вазов" е през 1955 г. с ролятата на Балтазар и Парис в „Ромео и Жулиета“. Ще последват, Христофоров във „В полите на Витоша“ (неговата коронна роля), Дорн в „Чайка“, маркиз Поза в „Дон Карлос“, Мелузов в „Таланти и поклонници“, Сергей Чагин в „Майка на своите деца“, Тезей в „Сън в лятна нощ“, Кларънс в „Ричард III“, Швайцерказ в „Майка кураж и нейните деца”, Федя Протасов в „Живият труп“, Отец Йеротей в „Под игото“, Владиков в „Хъшове“, Лорд Дарлингтън във „Ветрилото на лейди Уиндърмиър“, Иван Карамазов в „Братя Карамазови“, Уолтър Франц в „Цената“, Естанислао Браво в „Почивка в Арко Ирис“, Нил в „Еснафи“, Павел Протасов в „Деца на слънцето“,Проф. Радев в „Тази малка земя“, Ричард във „Всичко в градината“, Сергей Голубков в „Бяг“, даскал Киро в „Опит за летене“, майстор Сол-нес в „Майстор Солнес“, Турковски в „Неочакван гост“, Чмутин в „Ретро“ ,капитан Бернардо в „Изобретателната влюбена“, д-р Таланов в „Нашествие”, „Дългият път на деня към нощта“, даскал Киро в „Опит за летене“, Борис в "Монахът и неговите синове".

Десетки са ролите му в Телевизионния театър, а топлият му глас звучи в радиопиесите.

Във филмографията му се открояват ролите във филмите: "В навечерието", “На всеки километър”, “С пагоните на дявола”, “Хора и Богове”, “Забравете този случай”.

Последното представление на Любомир Кабакчиев е "Ретро" на Ал. Галич в ролята на Николай Михайлович Чмутин. Играе се в Балтимор, САЩ, на фестивала "Театър на нациите" през юни 1986 г. И днес в Балтимор стои паметна плоча с лика на Кабакчиев заради таланта и заслугите му към ИТИ (Международен театрален институт).

В родния град на актьора Казанлък, драматичният театър основан през 1998 г. носи неговото име, както и улицата, която води към тракийската гробница.

***

Талантлив артист, опитен педагог, председател на САБ, Любомир Кабакчиев бе ярък представител не само на изкуството на Народния театър "Иван Вазов", но и обединителна, и градивна фигура в живота на целокупния български театър. Неговият въздействащ артистичен талант, огромният му обществено-политически авторитет, силното доверие, което му гласуваше художествено-творческата и академичната общност, чудовищно ни липсват днес.

Любомир Кабакчиев много се гордееше с родното си място - Казанлък, царството на Розовата долина. Красотата и хармонията на природата там са съществена част и за човека, и за артиста Любомир Кабакчиев.

Изненадващо е, че първото му висше образование е на юрист, той завършва с отличие право в Софийския университет "Св. Климент Охридски". 

И продължава да търси себе си и призванието си. Приемат го във ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов", актьорско майсторство в класа на проф. Кръстьо Мирски, и завършва театралното си образование през 1953 г.

Дипломният спектакъл на актьорския клас на Кр. Мирски "Сън в лятна нощ" от Шекспир, където Л. Кабакчиев играе ролята на Тезей, има огромен успех. Народният театър "Иван Вазов" го включва в репертоара си. Така Кабакчиев попада в състава на първия ни театър.

Веднага е включен в "Под игото" на Вазов, драматизация на Боян Дановски и Камен Зидаров, постановка на Б. Дановски и Николай Осипович Масалитинов. Поверена му е ролята на Даскал Климент. От Боян Дановски знаем, че в тази роля е търсена приликата с младия Вазов. А Кабакчиев смяташе за голям свой късмет срещата си и с Дановски, и с Масалитинов.

Умееше трогателно да разказва и даже да имитира българо-руския на Масалитинов:

"Дорогой мальчишка, искам больше страст и болгарски патриотизма". С участието и на Любомир Кабакчиев в "Под игото" се чества с тържествено представление 50-годишнината на Народния театър, а през 1956 г. - и 100-годишнината от първото българско театрално представление в Шумен.


Коронна негова роля е Христофоров в Яворовата пиеса "В полите на Витоша", постановка на Стефан Сърчаджиев (1956). В нея големият артист търси вътрешната трагика на самия Яворов и това ясно се чете от зрителите.

Кабакчиев признава, че именно Вазовите му роли са допринесли страшно много, за да може успешно да се впише като Даскал Киро в постановката на Младен Киселов "Опит за летене" от Йордан Радичков. Актьорът пояснява, че героите на двамата автори са близки по своята чистосърдечност, душевна чистота и жажда за живот и свобода, за извисеност.

На два пъти в артистичната си кариера създава образа на Георги Димитров. Първия път в постановката на Филип Филипов от 1972 г. "Двубоят на столетието - Лайпциг'33", хроника от Лев Компанеец и Леонид Кронфелд, обогатена със стенографските записи на процеса. Втори път Кабакчиев създава образа на Димитров в спектакъла на Народния театър, копродукция с НДК, по пиесите на Иван Радоев "Пожарът" и "Червено и кафяво".

Кабакчиев изигра десетки роли в киното и телевизията

Съумяваше да направи тънката разлика за игра на големия екран и пред телевизионната камера, както успяваше естетически да се приспособи към ролите си на голяма и камерна сцена.
Като председател на САБ, и то дългогодишен, Кабакчиев разви огромна дейност - и вътре в страната, и като значим авторитет в Международния театрален институт (ИТИ). Той превърна Международния ден на театъра, 27 март, в истински национален празник и за зрители, и за театрални дейци. На този ден той се обръщаше в печата с емоционален поздрав към цялото театрално съсловие в България.

ПОКЛОН пред паметта и таланта му!

Използвани са текстове от БТА, Уикипедия, БНР, в. "Ретро"