Специалната военна операция (СВО) засегна всички сфери на живота на руското общество, включително и културата. Героят на труда на Руската федерация, режисьор и народен артист на РСФСР Никита Михалков разказа в интервю за ТАСС как се отнася към релокантите (изселилите се), какво означава заминаването им извън страната и възможен ли е компромис за Украйна.

— Как смятате, може ли в момента да има компромис за Украйна и в какво би се изразявал той?

— Зависи какво наричате компромис. При нас не може да има ситуация, при която да не постигнем поставените цели, защото в такъв случай всички жертви ще бъдат безсмислени. Второ, не можем да се съгласим с твърдението, че ние сме започнали тази война. Тя започна преди 10 години, когато бомбардираха мирни жители в Донбас. А всичко, което се случи след това — Минските споразумения, преговорите в Истанбул и т.н. — доведе дотам, че открито ни заявиха, че са ни баламосвали, за да въоръжат Украйна. Какви компромиси може да има? Компромисът може да бъде само един и той е свързан със стопроцентовото освобождаване на териториите, които към днешна дата са част от Руската федерация. И, разбира се, признаването от страна на световната общност, че днешният украински режим е неонацистки.

— В какво се крие силата на Русия днес?

— Ще прозвучи странно и вероятно непопулярно: мисля, че днес ние имаме единствената армия в света, която се научи да воюва, без да кара хората да отиват на фронта със сила и унижение. Днес ние сме най-боеспособната армия в света, което в момента е огромно предимство за Русия. Защото едно нещо са техниката, ракетите, самолетите и корабите, а съвсем друго — опитът. Ето че днес имаме истинска, боеспособна и калена руска армия.

— Как се отнасяте към релокантите към днешна дата? Как гледате на евентуалното им завръщане?

— Никога не съм променял отношението си към тях. Тези хора си заминаха сами. Повечето от тях обясняваха заминаването си с несъгласие с т.нар. агресия, макар че в действителност се страхуваха да не загубят придобитото си имущество. Напълно съм съгласен с Василий Василиевич Розанов, който беше убеден, че щом си заминал (в емиграция — бел. ред.), няма защо да се връщаш. А всички приказки за това как ще отидат два пъти до някоя военна болница, за да получат прошка, според мен са несъстоятелни.

— А намериха ли творците мястото си в чужбина в момента?

— А вие как мислите?

— Възможно е. Но не в творчеството, а в изпълнението на политически поръчки.

— Е, засне същият този Андрей Звягинцев един филм. И какво от това? Абсолютно не са ми интересни хора, с които няма за какво да се говори, а те са именно такива. Безсмислено е да им доказваш каквото и да било, невъзможно е да се съгласиш с тях.

Вижте ги, какво представляват те днес? Хора, които бяха отгледани с любовта на зрителите и слушателите в нашата страна, у дома си. Те не разбират, че човек не е господар на таланта си, той е само проводник между Бога и хората. Щом човек започне да смята, че талантът е негова собственост и негова заслуга, Господ го лишава от него и с това всичко приключва. А човекът продължава да мисли, че талантът си е все в него, и за неуспехите си започва да вини всички: властта, зрителите и т.н.

Емигрантите дори не са загубили страната си, те са загубили себе си. Погледнете с какво си изкарват хляба днес, как живеят. Те не се чувстват свободни, постоянно им се налага да убеждават себе си, че са постъпили правилно. И ето, събират се заедно — едно такова общество за взаимно възхищение и се убеждават един друг, че са направили правилния избор.

— Загуби ли нещо руската култура от това, че те напуснаха страната?

— Нищо. Защото тяхната популярност се крепеше на мимолетния успех, зад който няма вечност. Разбирате ли, известно време ментето (боклука) може да се смята за истинско нещо, но тъй като времето е сестра на истината, след известно време това, което се е смятало за истинско, се оказва менте. Всичко това се превръща в прах.

Важното е в името на какво правиш едно или друго нещо. Ако човек се изказва, защото това го вълнува, тогава той намира онези, които са го чули и те стават съучастници в неговия живот, в неговото творчество.

Целият живот на сегашните емигранти е изграден върху отричането на това какви са били и с какво са живели. Това е катастрофа. Това е изкуствено „възпяване“ на средата, в която се намираш в момента, без да имаш абсолютно никакво право да се чувстваш равен на хората, до които живееш. Погледнато в голям мащаб, това е трагедия, но на мен не ми е жал за никого от тях.

— А какво се случва с творческата интелигенция в Русия?

— В Русия времето за седене на два стола изтича. Въпреки че много голяма част от нашите сънародници с всички сили се правят, че нищо не се случва. Външно се опитват да докажат, че в Русия всичко си остава по старому. Но това е опасно. Тези, които се върнат от фронта, ще имат въпроси, а обществото трябва да има смелостта и възможността да им отговори нещо. И това ще бъде един доста суров (неприятен) разговор. Сега с всички сили се опитваме да напомпваме външна радост, нежелаейки да се разстройваме с истината, която се случва на фронтовата линия. А там се води война и едно много важно нещо е обществото да осъзнае, че именно то носи отговорност за тези, които днес са на предната линия.

— Не можеше ли да се избегне СВО (Специалната военна операция)?

— Ако не беше СВО, днес ситуацията щеше да е напълно противоположна. Макар че съм абсолютно убеден, че бяха допуснати доста грешки: поради лекомислие, поради нежелание и неумение да се казва истината и, най-важното, да се изслушва истината. Сега жестоко плащаме за това. Но въпреки всичко, вече започна да се избистря една определена част от хора, които заслужават в бъдеще да вземат страната в свои ръце. И аз много се надявам на тях.