В интервю от кулоарите на 70-ата сесия на Генералната конференция на МААЕ Алексей Лихачов определи безопасността на Запорожката АЕЦ като „обща европейска задача“, съобщи rosatom.ru.

Въпрос: Г-н Лихачов, разговаряме в рамките на 70-ата сесия на Генералната конференция на МААЕ. Моля, кажете ни кои основни въпроси поставихте днес пред световната ядрена общност и какви тенденции обсъждат водещите ядрени експерти?

Алексей Лихачов: Нека започнем с настоящето, а след това преминем към перспективите. Днес се провежда 70-ата конференция на МААЕ. Важно е да се подчертае, че през тези 70 години Съветският съюз, Руската федерация – нашата страна – не са били просто участници, а едни от основателите и ключовите движещи сили на Агенцията. Това е факт, признат от цялото световно ядрено семейство.

На конференцията повдигнахме редица важни въпроси. Разбира се, не можехме да подминем темата за Енергодар, предизвикателствата и ескалацията, настъпила напоследък около града и Запорожката АЕЦ (ЗАЕЦ). Това противоречие е поразително. От една страна, мнозинството държави по света избират ядрената енергетика, световното ядрено семейство е единно, а глобалната ядрена индустрия работи съвместно по проекти, технологии и обучение на кадри. От друга страна, сме свидетели на ескалация и удари по ядрен обект, по града-сателит и по социалната му инфраструктура. Това е сериозно противоречие, което дълбоко ни тревожи, и именно с него започнахме дискусията си на конференцията.

Същевременно говорихме за положителните тенденции и резултатите, постигнати от Русия и държавната корпорация „Росатом“ през изминалата година. Всъщност на всяка от нашите строителни площадки – а днес изграждаме 28 енергоблока зад граница – се наблюдава видим напредък. Това вдъхновява хората – както нашите специалисти, така и представителите на страните, в които работим, особено държавите, които тепърва навлизат в ядрената енергетика и където сега въвеждаме ядрени технологии. Очите на хората светват от гордост заради тези проекти, както по време на строителството, така и по време на експлоатацията. В Беларус, където работят два наши блока, в Китай, където работят четири, и в Индия, където работят два, е напълно ясно колко конкурентоспособна и търсена е ядрената електроенергия в тези икономики. Разбира се, на етапа на строителство се ангажират огромен брой местни компании и се създават много работни места. Това е нашата цел и ангажимент – винаги да осигуряваме висока степен на локализация. Това се посреща изключително положително. Естествено, трябваше да обсъдим и бъдещето, както и актуалните тенденции. Те са ясни, макар че през последната година настъпиха известни корекции. От една страна, ядрените технологии не са – извинете за сравнението – мода от подиума; тенденциите тук не се променят всеки сезон. Става въпрос за дългосрочни тенденции, но все пак има и иновации.

Първата и основна иновация, според мен, е преосмислянето през изминалата година на концепцията за малките модулни реактори. След първоначалния „неудържим ентусиазъм“ и постоянната реклама на тази тенденция, светът постепенно започва да разбира, че – както се казва – „всяко нещо с времето си“; всичко си има своето място и момент. Малките реактори са търсени в определени сегменти: отдалечени и изолирани икономически системи, мащабни промишлени проекти, както и във варианта за мобилни плаващи съоръжения.

Фактът, че след като проучи опита ни, МААЕ стартира мащабна инициатива, наречена ATLAS, за използването на ядрена енергия в морските технологии, плаващите атомни електроцентрали и корабостроенето, е безспорен принос и резултат от работата на „Росатом“. Към момента разполагаме с 30 малки реактора от типа „РИТМ“ на различни етапи: 15 вече са построени, а около 13–14 са в процес на изграждане.

Имаме 8 действащи ледоразбивача, а още 4 са в строеж. Като цяло, работата в тази посока върви с пълна сила; това е тенденция, чието начало поставихме ние. Това „семе“ даде плод под формата на интерес и проекти от страна на други държави и прерасна в мащабна глобална тенденция в ядрената сфера.

Втората идея, която все повече завладява умовете на експертите в ядрената област, са технологиите от четвърто поколение. И тук отново ние сме единствените, които ги прилагат на практика чрез реален енергиен проект – реактор с бързи неутрони и оловен топлоносител (БРЕСТ-300), заедно с действащ модул за производство и преработка на гориво в Северск, Томска област. Това е единственото място на планетата, където се изгражда екосистема от четвърто поколение, базирана на затворен ядрен горивен цикъл с реактор с бързи неутрони.

Обсъждаме всички тези въпроси, но сме подготвили и много богата изложбена програма и събития, както и собствен щанд, който открихме съвместно с генералния директор на МААЕ. Съпътстващите ни събития в рамките на конференцията са посветени на MBIR – многоцелевия изследователски реактор на бързи неутрони, на малките модулни реактори (включително мобилните атомни електроцентрали), на обучението на кадри, работата с младежи и участието на жените в ядрения сектор. Всички те са изключително интересни и привлекателни за участниците в конференцията.

Журналист: Г-н Лихачов, най-близкият до Виена обект на „Росатом“ е строителната площадка на АЕЦ „Пакш-2“. Бихте ли ни разказали как върви работата там?

Алексей Лихачов: Да, площадката на АЕЦ „Пакш-2“ се намира само на няколко часа път с кола оттук. Често се отбиваме там на път за конференцията на МААЕ. Работим с пълна пара по изпълнението на производствената програма за АЕЦ „Пакш-2“ за текущата година, която беше одобрена в края на 2025 г.

Годината започна с едно вдъхновяващо събитие – през февруари беше излят първият бетон за пети блок. В момента сме на финалната права с бетонирането на цялата фундаментна плоча и започваме подобни дейности по втори блок на централата „Пакш-2“. Наблюдаваме много силно участие на местни и европейски компании в този процес. Работата кипи и в нашето машиностроително подразделение, където се произвеждат реакторите. Машиностроителите – а става дума за международна верига за доставки с участието на френски компании – също изпълняват производствената си програма с пълен капацитет. Като цяло, в момента се намираме в първия етап: разгръщане на строителството и изработване на цялото оборудване с дълъг цикъл на производство.

От друга страна, разбира се, си даваме сметка, че унгарското правителство в момента преосмисля този проект. Още веднъж искаме да подчертаем, че сме готови за диалог във всякакъв формат – на експертно ниво, на ниво ръководство или на правителствено ниво. Очакваме предложения как да бъде организирано това. Но мога да кажа – може би нескромно, – че предвид вече положените основи и практическия ни опит в строителството, никой друг не би могъл в момента да изгради по-безопасна и по-рентабилна (от гледна точка на цената на електроенергията) електроцентрала в Унгария.

Много е важно да се подчертае, че са взети предвид и местните условия, специфични за това техническо решение и за тази централа. Всички помнят случаите, когато нивото на река Дунав спадаше значително и се налагаше да се полагат допълнителни усилия за осигуряване на водоснабдяването. Нашият проект включва редица решения, позволяващи експлоатация дори при нива на водата, по-ниски от тези по време на сушата през това лято. Това също е отчетено в проекта.

Журналист: Г-н Лихачов, бихте ли разказали по-подробно за Енергодар и Запорожката АЕЦ? Обсъжда ли се този въпрос по-широко, тъй като е невъзможно да бъде подминат?

Алексей Лихачов: Невъзможно е да бъде подминат и не можеше да остане необсъден. Започнах речта си на конференцията с тази тема, а разговорът ми с генералния директор беше посветен на нея в почти 90% от времето. Това е споделена грижа – да се гарантира безопасността на най-големия ядрен обект в Европа. Тук, във Виена, се намираме доста далеч – на около 1400 километра. Дори при умерен вятър, не дай си Боже, радиоактивен облак би могъл да стигне дотук за малко повече от два дни.

Следователно това е общоевропейска грижа и задача, а основната ни цел тук е да разясним какви са основните рискове, свързани с продължаващата ескалация и засилването на ударите по Запорожката АЕЦ. През последните няколко месеца са ранени около 100 души, а 9 служители на централата са загинали. За съжаление, около 20 жители на Енергодар са загинали в резултат на тези атаки. Сред загиналите беше и главният инженер Александър Яковлевич. Последните събития, при които Въоръжените сили на Украйна нанесоха удар по колона от цистерни, превозващи гориво, необходимо за безопасността на централата, изглежда внесоха пълна яснота – кой какво прави и с каква цел. Почти всички вече осъзнават, че тази ескалация и стремежът централата и нейният персонал да бъдат поставени в невъзможна ситуация (с цел да се злепоставят персоналът, „Росатом“ и Русия – в това няма съмнение) няма да постигнат целта си.

Ние ще направим всичко възможно, за да гарантираме безопасната експлоатация на централата, но изглежда е дошло времето европейските лидери да се разграничат от тези явно злонамерени действия, които реално създават заплаха за ядрената безопасност – било то чрез преки удари, чрез въздействие върху енергоснабдяването на централата или чрез опити да се принудят хората да напуснат Енергодар, така че да не остане никой, който да я обслужва. Тази съвкупност от злонамерени действия няма да доведе до желания резултат. Но със сигурност е необходимо те да бъдат оценени подобаващо.