Известният журналист, публицист, хуманитарен дипломат, пътешественик по света и автор на интересни книги Енчо Господинов зарадва ценителите на неговото многожанрово и многотематично творчество с втората през последните няколко години книга „В кривото огледало на илюзиите“.  Тя бе представена от Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“ и от издателство „Захари Стоянов“,  публикувало и първата му книга „Сянката на петнистия кон“, преди пет години. За първата си книга авторът получи две награди, за публицистична книга на годината: От Съюза на българските писатели (СБП) и от Съюза на българските журналисти (СБЖ). "

Няма съмнение, че и новата му книга, която разкрива широките измерения на писателския талант на Енчо Господинов, ще бъде високо оценена от читателите и от литературните експерти.

Енчо Господинов е човек с изключително интересен живот, професионална и творческа биография. Започва първите си стъпки като журналист в легендарния седмичник „Поглед“ преди няколко десетилетия, където отразява събития, конфликти и войни от невралгичните тогава райони на планетата, като Виетнам, Никарагуа, Близкия изток и Афганистан. Отразявал е също и политическите преговори между американския президент Роналд Рейгън и и руския лидер по онова време Михаил Горбачов, в резултат на които в света настъпиха големи геополитически промени.  Още тогава Енчо Господинов се изяви като едно от най-ярките журналистически пера и като майстор на политическия анализ, посочва литературният критик академик Иван Гранитски. Няма журналистически жанр, в който да не е блестял талантът на Енчо Господинов, подчертава академикът.

 В края на 80-те години на миналия век Енчо Господинов напуска работата си във вестник "Поглед", тъй като е поканен да работи като хуманитарен дипломат в Женева от Генералния секретар на Международната Федерация на Червения кръст Пер Стенбек, бивш външен министър на Финландия. Първата му мисия извън централата на МФЧК в Женева е в Румъния след режима на Чаушеску. Следва мисия в разпадащия се Съветски съюз. Но преди това работи и в Армения след катастрофалното земетресение през Коледните дни на 1988, както и сред бежанците в Азербейджан още в началото на конфликта в Нагорно Карабах.

И докато прави планове дали да се върне към журналистиката и България, през юни 1992 започва войната в Бивша Югославия. От Централата на МФЧК в Женева го изненадват с покана да напусне Москва, където ръководи хуманитарните операции на Международния Червен кръст във всички бивши съветски републики и да се премести в Будапеща, където да открие Мисия на МФЧК, да установи дипломатически отношения с правителствата на страните от цяла Централна и Източна Европа и да организира хуманитарните операции в бившите югославски републики по време на 7-годишните войни (1992-1999) там. Дните и нощите на автора на книгата  минават между офиса му в Будапеща и Белград, Загреб, Сараево и Прищина.

Когато войната завършва към края на лятото в 1999 г., Енчо Господинов печели конкурса в Женева за най-престижния дипломатически пост на своята организация и на 4 септември 1999 е назначен за Постоянен представител на МФЧК в централата на ООН в Ню Йорк. Там изкарва два пълни 4-годишни мандата и се връща в Женева през лятото на 2007 г. като Директор на комуникациите и международните отношения с ранг на Зам-генерален секретар.

След четвърт век по войни, природни бедствия и многостранна дипломация в Ню Йорк и Женева той се "пенсионира" и се връща в София през лятото на 2009 г. да види как върви развитието на демокрацията у нас". Но и това не трае дълго. В началото на 2010 г Кристалина Георгиева е назначена в ЕК в Брюксел за Комисар по хуманитарни кризи и международно сътрудничество. Тя го кани да работи с нея и той е част от екипа й като неин Специален съветник до март 2015.

Първата му книга „Сянката на петнистия кон“ (издателство “Захарий Стоянов”, 2020) е един приятен спомен за миналото и за юношеството на Енчо в родната му Добруджа, където баща му е препускал с петнистия си кон по необятните простори на тази българска равнина. Там той разказва с такт, самоирония и много интересни детайли епизоди от репортерските си години в “Поглед”, работата си като хуманитарен дипломат в Румъния, бивша Югославия, разпадналия се Съветски съюз, Африка и маса други интересни истории.

В новата си книга "В кривото огледало на илюзиите" , пак от същото издателство, Енчо Господинов щедро и талантливо споделя своя багаж от впечатления от света и от известни личности от политиката и литературата, както и точните си запомнящи се оценки за цялото това богатство на факти и събития, за които той увлекателно разказва. А той има много за разказване!

В пространно слово пред присъстващите в залата на библиотеката почитатели на неговото творчество академик Иван Гранитски точно представи стила и тематиката на творчеството на Енчо Господинов. А в предговора към “ В кривото огледало на илюзиите“  академик Иван Гранитски поставя нейния автор сред имената на талантливите български писатели, есеисти, публицисти и журналисти, които през няколко десетилетия  с творбите си са обогатили българската култура.

„ Нееднократно сме писали за ярките писатели и художници на споменатия период, но нека тук припомним и имената на неколцина автори, които сътвориха върхове на българската есеистична и публицистична мисъл. От Цветан Стоянов и Исак Паси, през Кръстьо Куюмджиев, Здравко Петров и Тончо Жечев, през Ефрем Каранфилов и Станислав Сивриев, до Стефан Продев, Енчо Господинов, Кеворк Кеворкян, Иван Гарелов, Иван Гайтанджиев и пр. Основното професионално битие на последните се разгръща главно в сферата на журналистиката и публицистиката, но техният талант надскача тесножанровите граници и ни дава богати наблюдения за мащабите на внушенията, които българското слово притежава.

Енчо Господинов е едно от тези имена, които през десетилетията винаги са предизвиквали у читателя удивление с впечатляващата широта на своята ерудиция, както и със задълбочеността на своите конкретни анализи. „

Удивителни са превъплъщенията на таланта на Енчо Господинов, посочва академикът в предговора към книгата на Енчо Господинов, в който нарича автора „духовен пътешественик“ . Той притежава богато асоциативно мислене, което му позволява да създаде задълбочен текст дори от най-баналното предизвикателство на съвременния политически или обществен живот. Есетата и фрагментите от новата му книга категорично доказват това. И неслучайно той е нарекъл книгата си „В кривото огледало на илюзиите“. Става дума за илюзиите, които в продължение на няколко десетилетия са владели и владеят не само българското общество, но и света. На пръв поглед богатото жанрово многообразие на включените в новата книга на Енчо Господинов текстове, може да ни подведе, че става дума за статии, есеистични наброски, яростни филипики или мемоарно сантиментални портрети за ярки отечествени творци.

Словесните съзерцания на нашенските обществени баталии се редуват с внезапни портретни зарисовки на световни политически лидери, като например Чърчил или Джими Картър, Анри Дюнан, гражданин на света, създател на Червения кръст и носител на първата в света Нобелова награда за мир през 1901 г. 

Но, ако внимателно прочетем цялата книга, ще видим, че тя има строга вътрешна логика. Това е логиката на рядката и много услужлива асоциативна памет, която позволява на автора свободно да се разхожда из световните произведения на литературата, биографиите на техните автори, да прави на пръв поглед парадоксални, но закономерни паралели между сюжети и събития, вълнували както отечествените автори, така и световните писатели. Тук отново откриваме удивителното чувство за хумор на автора, който винаги със завидна и впечатляваща доза самоирония, представя себе си като литературен авантюрист и скитник из неизбродните пространства на световната и отечествена съдба.

Ако в предишната си книга „Сянката на петнистия кон“ Енчо Господинов сякаш беше по-сантиментално разтопен, повествувайки за любимите му Йордан Йовков и Уилям Фокнър, Ивайло Петров и Джеръм Д. Селинджър, Йордан Радичков, Джон Стайнбек и Джон Ъпдайк, мечтаейки, че духовната възвишена аура на тяхното творчество може да облагороди суровата и цинична днешна действителност, то в новата си книга „В кривото огледало на илюзиите“ авторът сякаш става малко по-скептичен, а даже на места и песимистичен. Изглежда най-вече го отблъсква демагогията на съвременните медии, макар самият той да е част от медийното пространство. Затова и едно от есетата е наречена „От бялата лястовица на жицата до тракторите на гнева“, а друго есе „След домашното насилие дойде медийното“, трето есе, озаглавено „Светът в огледалото на медиите“, а четвърта есеистична зарисовка носи сардоничното заглавие „Време ли е да си изядем журналистическите карти?“.

Новата книга на Енчо Господинов доказва, че понякога творби, които формално се определят като публицистика и есеистика, са заредени с много по-голяма художествена и естетическа енергия, отколкото редица прехвалени днес и неудържимо и скандално медийно възхвалявани уж литературни опуси.

Без никакво преувеличение, можем да кажем, че Енчо Господинов е автор, надарен с жилото на критиката на Джонатан Суифт, чувството за хумор на Марк Твен и задълбочеността на есеистичното проникновение на Стефан Цвайг, заключава академик Иван Гранитски.

Текстовете в новата му книга са спонтанни реакции на всичко, ставащо извън нас и в нас, в душите и сърцата, споделя авторът Енчо Господинов. Той изразява съжаление, че живеем в паралелен свят, тотално повлиян от политици, медии и пропагандатори, който няма много общо с действителността и живота на обикновените хора. Авторът се натъжава и от разделението между българите. В Швейцария се говорят четири езика и въпреки това швейцарците добре се разбират, а ние, българите, говорим един език, и не се разбираме, казва Енчо.

За необикновената житейска и творческа съдба на Енчо  Господинов споделиха мисли и високи оценки известни негови колеги журналисти и публицисти, сред които Васил Василев, Валери Тодоров и Къдринка Къдринова.