Съществуват правни средства, които принуждават държавите да спазват международните си ангажименти. Една от основните рамки, предназначени да ги насърчават към това, е Организацията на обединените нации. Тя обаче е отслабена от враждебността и безцеремонността на Съединените щати, които неотдавна изпратиха своята „първа дама“ да председателства заседание на Съвета за сигурност

Ню Йорк, 2 март 2026 г. Величествена и съсредоточена, Мелания Тръмп председателства от името на САЩ заседанието на Съвета за сигурност на ООН, посветено на децата във време на война. За първи път съпруга на действащ държавен глава поема подобна роля. Но тъкмо тогава става ясно, че при американска бомбардировка в Минаб, в южната част на Иран, са загинали над сто и петдесет души, повечето ученички. И заседанието се превръща в театър на абсурда. „Първата дама“, известна със своята защита на украинските деца, задържани в Русия, изпълнява задачата си сериозно. Въпреки това обаче някои си позволяват паралела с коня на Калигула – онзи, който, както се твърди, римският император искал да назначи за консул.

Този епизод е без аналог. САЩ напоследък имат навика да изпращат висши представители на правителството си на заседанията на ООН. „Техният официален посланик Майк Уолц редовно е заместван от „тежки фигури“ като държавния секретар Марко Рубио или неговия заместник Кристофър Ландау“, обяснява ни европейски дипломат, който се пита какъв е смисълът на тази необичайна практика, при положение че министрите на държавите членки участват лично само при изключителни случаи. В същото време острите нападки на Доналд Тръмп и неговото правителство срещу ООН не отслабват – организацията била неефективна, съучастник в престъпни миграционни мрежи, враждебна към американските ценности и начин на живот…

Подкрепяйки думите си с действия, САЩ напуснаха институции, които смятат за излишни или прекалено вмешателски, като Организацията на ООН за образование, наука и култура (ЮНЕСКО), Световната здравна организация (СЗО) и Съвета по правата на човека. През 2025 г. Вашингтон отпусна едва 2,7 милиарда долара за хуманитарна помощ, срещу 11 милиарда през 2024 г. За 2026 г. бяха обещани 2 милиарда долара (1,7 милиарда евро), като беше подчертано, че агенциите на ООН ще трябва „да се приспособят, да се свият или да изчезнат“.

„Заплашени сме с обезсмисляне“

ОЩЕ по-сериозен е друг ход на САЩ. Те излязоха извън първоначалния обхват на Резолюция 2803 на Съвета за сигурност от 17 ноември 2025 г., ограничена до Газа, и стигнаха дотам да създадат Съвет за мир. Той е представен като орган, който ще решава всички кризи по света, с които, според Белия дом, ООН не се справя. При това се премълчава ролята на американското вето за това несправяне. Бъдещето на този нов Съвет за мир, който обединява около 20 държави, срещу входна такса от 1 милиард долара, остава несигурно, докато огромното мнозинство от 193-те държави в ООН продължават да се придържат към нея. Така на практика решенията на Съвета за мир се ограничават само до неговите участници. „Трудно е тази структура да бъде взета насериозно от институционална гледна точка, обобщава Ричард Гоуан от International Crisis Group (Международна кризисна група). За сметка на това тя е тревожен политически сигнал“. Вече се пораждат опасения, че САЩ могат да тръшнат вратата на ООН –организацията, за чието създаване през 1945 г. самите те имат решаващ принос.

В „Стъклената къща“ – нюйоркската централа на световната организация, служителите и сътрудниците изпълняват задълженията си, разкъсвани от тревога за собственото си бъдеще, но и огорчени, тъй като мнозина са вложили огромна енергия в многобройните програми на ООН в областта на образованието, жилищната политика, здравеопазването, прехраната… На прага на оттеглянето си (наследникът му ще стане известен през юли) генералният секретар Антониу Гутериш се опитва да свие платната без ясен цялостен план. Той насърчава агенциите да се преместват към регионалните центрове на организацията, където разходите за издръжка са по-ниски, като Найроби (Кения) например. В края на 2025 г. той прокара съкращаването на 2500 работни места в рамките на бюджет, намален със 7% спрямо 2024 г., до 3,2 милиарда долара. Ресурсите на ООН никога не са надхвърляли 5 милиарда долара, дори в най-добрите години. За сравнение, официалният оборот на Google е 182 милиарда, а бюджетът на Европейския съюз е 190 милиарда. Липсата на средства вече поражда най-сериозни опасения: „Принудени сме да съкращаваме часовете за заседания, за да пестим електроенергия и време на охраната, в момент когато нуждата от сътрудничество рядко е била толкова голяма от 1945 г. насам. Рискуваме просто да престанем да функционираме. Заплашва ни обезсмисляне“, споделя служител на ООН.

Пред риска от неплатежоспособност, за който предупреждава Гутериш, 150 от 193 държави внесоха авансово годишната си вноска за 2026 г., като това не може да компенсира 4-те милиарда просрочени задължения на САЩ. Функционалното бъдеще на организацията остава несигурно, а коридорите на ООН кънтят от упреци към европейците, смятани за пасивни. Обичайно словоохотливи в защитата на многостранността, европейците предпочитат да насочат финансовите и дипломатическите си усилия към войната в Украйна. В тази атмосфера на спасяване поединично американците могат да се задоволят с минимална подкрепа. На 26 февруари те благоволиха да внесат около 160 милиона долара от милиардите, които дължат.

Стратегията на Белия дом изглежда ясна – да сведе ООН до най-основните ѝ функции и да я държи под контрол чрез правото на вето и финансов натиск. Отвъд острите сблъсъци по теми като Близкия изток или Украйна, Вашингтон маневрира по досиетата, които са му приоритетни: „мирен план“ за Газа, създаване на сила за борба с бандите в Хаити (30 септември 2025 г.), намаляване на средствата за Временните сили на ООН в Ливан (ЮНИФИЛ, 28 август 2025 г.)… В тази перспектива организацията би се превърнала в обикновена маса за преговори между суверенни държави, освободени от всякакви задължения – визия, която не се харесва на Русия и Китай, готови да предприемат свои ходове. В замяна на въздържането си по резолюцията за Порт-о-Пренс Пекин, както изглежда, е успял да поеме контрола над бъдещите обсъждания относно Афганистан в Съвета за сигурност и подтиква Вашингтон да финансира бъдещи мироопазващи мисии в зони, където Китай има инвестиции, които трябва да защити. От страх да не раздразнят избухливия Доналд Тръмп, Лондон и Париж запазват мълчание.

Извън въпросите на мира и сигурността обаче САЩ остават активни в рамките на организацията. В края на март например, пренасяйки своята борба срещу „уокизма“ в Комисията по положението на жените към Икономическия и социален съвет на ООН (ЕКОСОС), те се опитаха, без успех, да прокарат поправка, ограничаваща определението за пол до два биологични пола. Подобни символни и идеологически битки, с каквито е белязана историята на ООН, вероятно ще отстъпят на заден план пред нарастващия брой безконтролни кризи, които застрашават световния мир, като кризите в Близкия изток например.

Всъщност, както припомня политоложката Лиз Морже Хауърд, през последните осемдесет години „голямото мнозинство от междудържавните конфликти са били отнасяни до Съвета за сигурност и са приключвали, след като той е предприемал някаква мярка. Това не означава, че мерките на Съвета са били единствената причина за края на войната, а че в повечето случаи държавите, големи или малки, са търсили неговата помощ, за да решат споровете си“ (1). Съветът, който продължава да приема по около 40 резолюции годишно (от Косово до борбата срещу тероризма), запазва несравнима легитимираща сила. Именно в този дух Бахрейн, силно насърчен от Съединените щати, се обърна към него, за да получи одобрение за военна операция по деблокиране на Ормузкия проток, но в крайна сметка се сблъска с ветото на Русия и Китай. Във време, когато намесата в Иран отприщва неконтролируеми събития, дали Доналд Тръмп, който понякога признава „огромния потенциал“ на ООН, ще се възползва от тази организация, за да излезе от кризата, или ще предпочете да сключи някоя от своите прочути сделки в тесен кръг – дори ако това означава да потърси одобрението на ООН впоследствие?

Автор: Ан-Сесил Робер, "Монд Дипломатик"

Превод Юрий Борисов