Бизнесменът и бивш депутат Васил Антонов е инициатор и поема цялостното финансиране по изграждането на паметника. Предложението получи единодушната подкрепа на общинските съветници

Паметник в цял ръст на акад. Светлин Русев ще бъде разположен в пространството пред Художествена галерия „Дарение Светлин Русев“ в Плевен. Предложението за издигане на скулптурна композиция на най-големия дарител на града бе внесено днес от кмета на Общината д-р Валентин Христов на редовното заседание на Общинския съвет. Повод за инициативата е постъпило заявление от Васил Антонов - народен представител в 40, 42, 43 и 44-ото Народно събрание и бизнесмен, който поема и цялостното финансиране изграждането на паметника. Предложението получи единодушната подкрепа на общинските съветници.

Васил Антонов - бизнесмен и бивш депутат, той е и председател на БФШ 2022

В заявлението си до Община Плевен г-н Антонов предлага поставянето на фигура в цял ръст на акад. Светлин Русев пред галерията „Дарение Светлин Русев“. Сградата е със статут на недвижима културна ценност с национално значение и е включена в списъка на културните ценности на територията на община Плевен. Тя е построена през 1907 г. по проект на арх. Никола Лазаров, автор на редица емблематични сгради в страната. Инициативата за издигане на паметник е свързана с предстоящо отбелязване на годишнина от рождението на художника, общественик и дарител акад. Светлин Русев. Скулптурната композиция е по проект на проф. Емил Попов и ще бъде изработена със средства, осигурени от Васил Антонов, след което ще бъде дарена на гражданите на Плевен. Целта е да се отдаде заслужена почит към приноса на твореца и да се обогати културната среда и визията на града.

Предвиденото място за паметника е в зоната пред галерията, на около 50 метра вдясно по посока на основната пешеходна зона. Проектът ще бъде разгледан от Специализирания експертен съвет по устройство на територията към Община Плевен, в чийто състав влизат представители на Съюз на българските художници, Съюз на архитектите в България, Камара на архитектите в България, Регионалния исторически музей и други компетентни институции.

С решението от днес Общински съвет – Плевен даде съгласие за реализирането на инициативата и възложи на кмета на Общината или на оправомощено от него лице да предприеме необходимите правни и фактически действия съгласно Закона за устройство на територията.

Светлин Русев Вълчев е български художник, общественик, колекционер на произведения на изкуството, академик на БАН и народен представител.

Роден е на 14 юни 1933 г. в плевенското село Върбица. Завършва живопис в ВИИИ „Н. Павлович“ през 1959 г. при проф. Дечко Узунов. Член на БКП от 1971 г. Преподава във ВИИИ „Н. Павлович“ – професор (1975). Председател на Съюза на българските художници в периода 1973 – 1985 г.

Между 1982 и 1984 г. е първи заместник-председател на Комитета за култура (с ранг на министър). От 1985 до 1988 г. е директор на Националната художествена галерия. В периода 1976 – 1988 г. е член на ЦК на БКП, изключен от неговия състав заради членството (той е и народен представител от региона - бел. ред.) му в т. нар. "Русенски комитет" - гражданско движение за екологична защита на Русе, който е първото организирано дисидентско формирование в България.

Светлин Русев е и сред 12-те инакомислещи, поканени от президента на Франция Франсоа Митеран на известната закуска в Посолството на Франция в София по време на визитата на френкия лидер в началото на 1989 г.

Светлин Русев е народен представител (1971-1990 г.) в редица Народни събрания до 1989 г. и с листата на БСП в Седмото велико народно събрание през 1990 г. По това време е член на Висшия съвет на БСП.

Действителен член (академик) на Българската академия на науките от 2003 г.

Почетен доктор на Шуменския университет.

Член-кореспондент на Академията за изящни изкуства в Берлин (1983). Почетен председател на АИАП в Париж (1982). Почетен член на „Ника-Кай“, Япония (1984). Почетен член на „Кюнстлерхаус“, Виена (1985).

Лауреат на Димитровска награда (1969). Носител е на още много награди за изкуство, между които голямата награда на Съюза на българските художници (1986), награда „Владимир Димитров – Майстора“ (1987), на името на Кирил Петров (1988), награда за портрет Радом – Полша, награда „Габриел Оливие“ – Монако. Удостоен е с държавно звание Народен художник. Носител на държавната награда „Паисий Хилендарски“.

Работи като живописец и монументалист. От 1961 г. участва в общи художествени изложби и в представителни изложби на българското изобразително изкуство в чужбина. Самостоятелни изложби в София (1963, 1967, 1973, 1977, 1980, 1982, 1986) и в чужбина: Москва, Ленинград, Мексико, Будапеща, Варшава, Букурещ, Берлин, Виена.

Негови творби са изложени в Национална художествена галерия в София и са част от много художествени галерии и частни колекции в България и чужбина.

По-важни монументални и декоративни творби:

  • „Родина“ – стенопис (секо) фоайе на Централна гара София, арх. Милко Бечев (1976)
  • „България“ – стенопис (секо), размери 17.30/5.10 м, зала за почивка на официални лица и делегации, Народен дворец на културата „Людмила Живкова“ (НДК), София, (1981)
  • Стенописи в притвора и икони пред олтара на църквата на Ванга „Света Петка Българска“ в Рупите (1994).

ХУДОЖЕСТВЕНА ГАЛЕРИЯ ДАРЕНИЕ "КОЛЕКЦИЯ НА АКАД. СВЕТЛИН РУСЕВ"

Художествена галерия Дарение „Колекция Светлин Русев“ е открита на 12 юли 1984 г. като Постоянна изложба – Дарение от личната сбирка на Светлин Русев. Оттогава се помещава в сградата на бившата градска баня на град Плевен, после Клуб на дейците на културата. Сградата е уникален архитектурен паметник от национално значение, дело на арх. Никола Лазаров. Фондът на галерията се състои от колекция събирана години преди основаването на галерията от академик Светлин Русев. Във фонда на Художествена галерия Дарение „Колекция Светлин Русев“ се съхраняват ценни образци на българското изобразително изкуство като творби на Владимир Димитров-Майстора, Иван Лазаров, Никола Петров, Александър Мутафов, Борис Денев, Андрей Николов, Ангел Спасов, Никола Маринов, Илия Бешков, Стоян Венев, Цанко Лавренов, Николай Райнов, Васил Стоилов, Сирак Скитник, Елиезер Алшех, Кирил Цонев, Илия Петров, Иван Ненов, Давид Перец, Кирил Петров, Стоян Сотиров, Ненко Балкански, Бенчо Обрешков, Вера Недкова, Дечко Узунов, Мара Георгиева, Вера Недкова, Васка Емануилова, Васил Радославов, Васил Бараков, Златю Бояджиев, Васил Стоилов, Рафаел Михайлов, Генко Генков, Любомир Далчев, Величко Минеков, Никола Терзиев, Калина Тасева Георги Божилов, Иван Кирков, Тома Трифоновски, Лиляна Русева, Атанас Яранов, Емил Стойчев, Галин Малакчиев, Георги Чапкънов, Ангел Станев, Кирил Мескин, Валентин Старчев, Йордан Кацамунски, Йоан Левиев, Милко Божков, Янаки Манасиев, Енчо Пиронков, Димитър Боюклийски, Любен Зидаров, Томас Кочев и др.

В експозицията на галерията са представени и множество образци на световното културно наследство. От живописните творби на европейски художници има творби на Корнелиу Баба, Йон Георгиу, Кармело Гонсало Иглесиас. В обособено пространство са представени образци на християнското изкуство – православни икони, една йерусалимия, католически пластики от Гоа. Представена е индийска пластика, африкански маски и пластични фигури. Представени са и две антични скулптури. На третия етаж на галерията е показана експозиция с Възрожденски щампи. В друга зала на третия етаж са представени значими представители на българското графическо изкуство като Пенчо Георгиев, Петър Чуклев, Румен Скорчев, Сидония Атанасова, Ванко Урумов, Стоян Цанев, Стоимен Стоилов и др. На този етаж е представено и Западноевропейското изкуство с оригинални произведения на Франсиско Гоя, Оноре Домие, Йожен Дьолакроа, Александър Стайнлен, Пиер Бонар, Пабло Пикасо, Салвадор Дали, Марк Шагал, Ренато Готузо, Едгар Дега, Огюст Роден и др.