Дългогодишният лидер на БСП-Кърджали и бивш депутат Милко Багдасаров алармира за пореден вандалски акт срещу паметник на антифашист, дал живота си в битката срещу кафявата чума: "Днес с омерзение виждам поредния вандалски акт от анонимни хора, нанесен върху паметника на Адалберт Антонов - Малчика в Кърджали. Паметник, на който няма надпис и паметник, за който едва ли 99% от сега живеещите в Кърджали знаят на кого е.

И това 3 дни, преди датата 4 декември, когато Малчика е бил разстрелян на 33 години от тогавашната фашистка власт в България.

Историята дава поуки. Без история няма БЪДЕЩЕ!", написа Милко Багдасаров.

ЗЕМЯ напомня думите на съратника и другар на Адалберт Антонов Нинко Стефанов, които най-ясно характеризират неговия подвиг:

Адалберт Антонов (Малчика) е роден през 1910 г. в Свищовско. Син е на бедни селяни. Мизерията го е залюляла още от люлката. Детството си Адалберт преминава в продължително боледуване. Стъпил на краката си, упоритият юноша проявява забележителни способности в училище. След като завършва гимназия, той постъпва в университета, където учи ветеринарна медицина. В университета той беше най-скромния и прилежен студент. Обичаха го както студентите, така и професорите.

Скоро вихърът на разгорещените студентски и общонародни борби увлякоха младия идеалист. В бурните години 1929—1930, когато подема на трудещите отново избликваше в нашата страна, синът на народа тръгна с него по трудния, но славен път на борбата. От тук започва героичният живот на младия общественик и революционер. Малчика стана член на БОНСС, а след това и на РМС, като взе най-дейно участие в борбите на студентите в защита на техните интереси, а също така той активно участва в общонародната борба за сваляне фашистката диктатура у нас.

Малчика беше организаторът на голямата стачка на студентите-ветеринари през 1931 год. Пръв той говори на студентите и изведе целия факултет на борба.

В 1934 г. полицията го залови, когато говореше на една трибуна на улицата, смаза го от бой и го изпрати в Централния затвор. От затвора той излезе с гаранция, но на делото бе осъден, поради което и забегна в нелегалност.

Университетската управа го беше вече изключила от университета и то в момента на окончателното му завършване. Изключен и нелегален Малчика стана текстилен работник в Княжево (до София), въпреки дългите увещания на колегите му, които му бяха събрали пари и упорито го молеха да замине за чужбина, за да се сдобие с диплома за ветеринарен лекар. Друго мислеше Малчика. Той бе решил да се отдаде изцяло на революционна работа.

Скоро в княжевските текстилни фабрики той стана любимец на работниците. Тук той организира и проведе маса успешни борби на работниците. Княжевският фабричен район беше намерил свой голям организатор и ръководител. Неговата неуморна дейност в този район даде обилни плодове. Класовото съзнание на работниците бързо се повиши, а класовите организации растяха и укрепваха. Край Малчика израснаха в Княжево много млади ремсистки и ремсисти.

Поради голямата дейност, която той разви, полицията успя да влезе в дирите му и го залови. В полицията Малчика попадна с нелегални материали, поради което положението му беше твърде тежко. Палачите в Дирекцията на полицията го инквизираха до смърт, но признания от него не можеха да изкарат. Попаднал отново в затвора Адалберт помагаше извънредно много на политзатворниците да разберат и усвоят новия курс, който партията и РМС ясно следваха.

След като си излезе от затвора Малчика с нови сили подхваща ремсовата работа и от есента на 1939 г. той е член на ЦК на РМС и секретар на Окръжния комитет на РМС в София. Под негово ръководство Софийската ремсова организация постигна най-много членове, свърза се с индустриалните предприетия и прояви завидна дейност.

Пред юни 1940 год., по време на голямата тютюноработническа и текстилна стачка той биде интерниран и концлагера „Рибарица“. След обявяването на антисъветската война Малчика отново мина в нелегалност и пое ръководството на Пловдивската ремсова организация, където също така прояви завидна дейност. Като член на ЦК Малчика се върна на работа в София, където бе разкрит през 1942 г. и заловен. Военната полиция го инквизира страхотно, качва го на електрическия стол, но не можа да го принуди да проговори. Известният главорез капитан Радев беше казал за него: „Ако една трета от комунистите са такива, до никакви данни не ще се доберем“. Военната полиция го изпрати в Дирекцията на полицията, където бе убит от бой, без да продума нито думица. Неговият дух и стоманената воля се оказаха по-силни от най-зверските инквизиции на врага.

Малчика беше достоен представител на нашия димитровски РМС. Той беше беззаветно предан на работническото движение и отдаде всички сили, ума и живота си за политическото и социално освобождение на нашия народ. Той страшно ненавиждаше фашизма и безстрашно се бори срещу него. Малчика има големи заслуги в изграждане единството на българската народна младеж. Скромен, много трудолюбив и безкрайно упорит беше Малчика. Той не знаеше кога е ден, кога е нощ. Винаги беше на пост, и на поста си достойно загина. Той беше дълбоко съзнателен и стоманено закален работник. Само с това може да се обясни удивителната му издръжливост при полицейските инквизиции. Малчика беше забележително честен, пълен въздържател, с чист и примерен личен живот. Той не беше индивидуалист и затворен. Напротив, твърде сърдечен, общителен, отличен другар. Казват за него, че никой не му е отказал квартира, никой не го е връщал, без да свърши работа. Малчика притежаваше качествата на цялостен революционер–болшевик, на когото между думите и делата не съществуваше никаква разлика. Само в колектива той осмисляше своя живот. Малчика беше една от най-изпъкналите фигури на нашата младежка общественост.

Патриотичната младеж в страната трябва високо да го издигне, като свое боево знаме. Той е истински народен герой, на когото всички трябва да се равняваме.

Малчика НЯМА никога да умре!