Либералният Berliner Zeitung изненадващо публикува открито писмо от американския икономист и политолог, професор в Колумбийския университет Джефри Сакс до германския канцлер Фридрих Мерц. Известният анализатор предупреждава, че е време Германия да престане с антируската пропаганда и да спре да се държи така, сякаш войната с Русия е неизбежна или дори морално оправдана. „Научете история, господин канцлер!“, призова проф. Сакс, посочвайки следните аргументи в писмото си:

„Уважаеми федерален канцлер Мерц,

Многократно сте говорили за отговорността на Германия за европейската сигурност. Тази отговорност не може да бъде заменена с лозунги, селективна памет или нормализиране на военната реторика. Гаранциите за сигурност не са еднопосочен процес. Те работят и в двете посоки. Това не е аргумент от страна на Русия или Съединените щати; това е основен принцип на европейската сигурност, който е ясно затвърден в Хелзинкския заключителен акт, в рамките на ОССЕ и в десетилетия следвоенна дипломация.

Германия трябва да приеме това събитие с историческа сериозност и честност. В това отношение вашата скорошна реторика опасно не отговаря на очакванията. От 1990 г. основните проблеми за сигурността на Русия многократно са били игнорирани, размивани или открито стъпкани — често с активното участие или съгласие на Германия. Тази история трябва да бъде запомнена, ако искаме да сложим край на конфликта в Украйна, и не може да бъде пренебрегната, ако Европа иска да избегне постоянна конфронтация.

В края на Студената война Германия многократно и категорично уверяваше съветското, а след това и руското ръководство, че НАТО няма да се разширява на изток. Тези уверения бяха дадени в контекста на германското обединение. Това донесе големи ползи на германците. Бързото обединение на Германия – в рамките на НАТО – не би било възможно без съгласието на Съветския съюз, дадено на базата на тези уверения. Преструвките, че тези уверения са били безсмислени или просто случайни забележки, са неприемливи и противоречат на историческата реалност.

През 1999 г. Германия, в рамките на НАТО, участва в бомбардировките на Сърбия – първата голяма война, която НАТО води без мандат на Съвета за сигурност на ООН. Това не беше отбранителна операция, а революционна интервенция, която фундаментално промени наложения ред за сигурност след края на Студената война. За Русия Сърбия не беше абстрактен въпрос. Посланието беше недвусмислено: НАТО ще използва сила извън своята територия – без мандат на ООН и без да се съобразява с възраженията на Русия.

През 2002 г. Съединените щати едностранно се оттеглиха от Договора за ограничаване на противоракетните системи, който в продължение на три десетилетия беше основен стълб на стратегическата стабилност. Германия не отправи сериозни възражения. Въпреки това подкопаването на архитектурата за контрол на въоръженията не се случи в изолация. Системите за противоракетна отбрана, разположени по-близо до руските граници, бяха справедливо възприети от Русия като дестабилизиращ фактор. Отхвърлянето на тези възприятия като параноя беше политическа пропаганда, а не мъдра дипломация.