Ролята на медиите в Априлското въстание бе обсъдена днес в конференцията „Ролята на медиите в Априлското въстание – от „Кървавото писмо“ на Каблешков до „Писма от ада“ на Макгахан“, организирана от Съюза на българските журналисти (СБЖ).

Събитието се състоя в централата на организацията и е част от календара на Българската академия на науките за националните чествания по повод 150 години от Априлското въстание.

„Априлското въстание не е военна победа, а победа в информационната война, в която Османската империя губи“, каза в приветствието си журналистката Майя Любомирска, инициатор на събитието. По думите ѝ именно журналистите и кореспондентите от онова време успяват да превърнат „един неуспешен военен бунт в дипломатически акт“, довел до Руско-турската война и Освобождението на България.

Председателят на Управителния съвет на СБЖ Снежана Тодорова отбеляза, че международният отзвук от потушаването на въстанието има решаващо значение за българската национална кауза. „Почти всички големи европейски вестници публикуват сведения за събитията в България и благодарение на това навсякъде се заговаря за мъченичеството на този героичен малък народ“, каза тя.

Тодорова припомни, че само през 1876 г. в 12 български вестника са публикувани около 1000 дописки, телеграми и статии, посветени на въстанието. Според нея още в началото на кризата се оформят три основни линии в европейския печат – съчувствие към българите, опити за оправдание на османските жестокости и постепенно нарастваща международна солидарност.

Снежана Тодорова показа и едно от най-ценните издания в библиотеката на СБЖ – книгата „Турските зверства в България“ от 1880 г. с предговор от Стефан Стамболов. По думите ѝ това вероятно е единственият съхранен оригинален екземпляр на изданието в България.

„Журналистическото перо в ръцете на Макгахан се оказва по-могъщо от меча“, каза Иван Делчев, брат на д-р Теодор Димитров Делчев. Той припомни заслугата на д-р Теодор Димитров – дългогодишен ръководител в Библиотеката на ООН в Женева – за популяризирането на делото на Макгахан. През 1966 г. той събира и превежда част от най-значимите репортажи на журналиста и ги издава в книгата „Януари Макгахан. Турските зверства в България“.

Проф. Здравка Константинова говори на тема „Априлското въстание – успешна „медийна революция“. Тя отбеляза, че Априлско въстание не започва единствено с гърмежа на черешовото топче, а много по-рано – в страниците на българския възрожденски печат. Според нея вестниците, издавани в Цариград, Букурещ и други центрове, подготвят общественото мнение, разпространяват революционните идеи и създават духовната основа на въстанието.

Константинова посочи, че след потушаването на въстанието именно медиите превръщат българската кауза в международен въпрос. До края на 1876 г. в европейския и световния печат се появяват хиляди публикации, които описват жестокостите над българското население и предизвикват широка вълна от съчувствие и подкрепа. Така, макар военно да е неуспешно, въстанието се оказва огромен успех в информационната и моралната битка за свободата на България, отбеляза тя.

Проф. Минка Златева определи американския журналист Джанюариъс Макгахан като ключова фигура за международното огласяване на жестокостите след Априлското въстание и за превръщането на българския въпрос в част от дневния ред на великите сили. В изложението си тя припомни, че кореспонденциите на Макгахан за лондонския вестник „Дейли нюз“ са препечатвани в европейската и американската преса и предизвикват силен обществен отзвук в подкрепа на българския народ. По думите ѝ книгата „Турските зверства в България“, в която са събрани тези репортажи заедно с доклада на американския писател и журналист Юджийн Скайлър, остава един от най-важните документални източници за събитията от 1876 г.

Според проф. Златева най-значимият принос на Макгахан е, че неговите репортажи могат да бъдат разглеждани като едно от най-ранните проявления на разследващата журналистика. Тя припомни, че още през 1876 г. Макгахан използва всички основни принципи на този жанр – работа с разнообразни източници, лично присъствие на място, проверка на фактите и търсене на по-дълбоката истина зад събитията.

По думите ѝ Макгахан събира свидетелства от българи, турски представители, европейски дипломати, мисионери и железопътни служители, като изгражда убедителна картина на извършените зверства и разобличава както действията на османските власти, така и опитите на британското правителство да омаловажи случилото се. Проф. Златева отбеляза, че надписът „Освободител на България“ върху неговия надгробен паметник е признание за огромната роля на журналистиката в подкрепа на българската национална кауза.

Журналистът международник и хуманитарен дипломат Енчо Господинов подчерта, че Джанюариъс Макгахан е сред най-големите военни кореспонденти в историята на световната журналистика и пример за силата на репортерското слово да променя хода на историята. В изказването си той отбеляза, че Макгахан се отличава не само с ярък стил на писане, но и с изключителното умение да слуша събеседниците си и да печели тяхното доверие. Именно това му позволява да събере свидетелства от първа ръка и да предаде убедително страданията на българския народ след потушаването на Априлското въстание.

„Ако днес имахме повече журналисти като Макгахан, светът вероятно щеше да избегне много от грешките си“, отбеляза Енчо Господинов. Той обърна внимание и на заслугите на Теодор Димитров Делчев, който посвещава години на изследване и популяризиране на живота и делото на Макгахан. Според Господинов Делчев е сред големите български патриоти, а съхраненото от него документално наследство трябва да бъде събрано и представено в музеи и архиви.

Част от присъстващите в залата също взеха отношение по темата и активно участваха в дискусията.

БТА