В  ежегодния сборник анализи на Българското дипломатическо дружество за 2025 г., излязъл от печат през март 2026 г. от издателство „Изток Запад“, беше включена статията „Войните и новите военно-технологични способности“.

Някои от основните  акценти в нея бяха: „Поуки от Украинската война“, „Централната роля на дроновете“, „Изкуственият интелект“ , „Ракети и ПВО“, „Нови възможности на бойната авиация“, „Военноморски способности“, „Ядреното оръжие – Човечеството отглежда своя екзекутор“, „Космически щит“,„Военната промишленост и търговията с оръжие“.

Събитията през тази година се развиха с такава динамика, че само три месеца след предаването на материалите за редакция и печат на сборника с анализи е необходимо да актуализираме и допълваме вече написаното. Най-вече във връзка с войната в Близкия изток и нарасналите заплахи.

Свидетели сме на фундаментална промяна в характера на войната:

Въздействието вече не се генерира предимно от сложни платформи, а от масово произвеждани, прецизни и нискоударни оръжия – дронове, сензори и достъпни системи и от тяхната взаимосвързаност. Опитът от войната в Украйна се пренесе в Иран в рамките на руско-иранското сътрудничество.

Следващото поколение дронове, което се появи, с оптично насочване не предават радиосигнали, тоест те са имунизирани срещу електронно въздействие и заглушаване (благодарение на използване на оптичен кабел до 50 км). Русия ги въведе март 2024 г. Иран ги използва понастоящем.

САЩ също се учат от войната в Украйна: например в координираното използване на дронове, мерките за борба с дронове и електронната война като интегрирана система .

Западът все още не е склонен да признае колко драматично се е променил характерът на войната (в Украйна и Близкия изток). Истинската революция се крие в ниската цена и многофункционолността на новите оръжейни системи. Но защо Западът все още не произвежда евтини дронове в голям мащаб? Причината е във все още преобладаващия принцип на водене на война от западните държави. Те разчитат на въздушното превъзходство.

Огромна е нуждата от наваксване във всички области на войната. Фактът, че 200 украински специалисти поддържат противовъздушната отбрана (ПВО) на държави от Персийския залив, говори сам за себе си.

Двете войни (Украйна и Иран) доведоха до ускорена разработка на редица нови оръжия. САЩ не са страна по Допълнителния протокол I към Женевската конвенция и нямат договорно задължение за правен преглед на нови оръжия и средства.

В допълнение към публикуваното  в сборника анализи за „Войните и новите военно-технологични способности“ днес може да се добави следното:

След украинската война, иранската война се превърна в най–големия полигон за изпитания на нови оръжейни системи.

САЩ използваха за първи път ракета PRSM (Precision Strike Missile - ракета за прецизен удар) с обхват 500 – 650 км (в перспектива над 1000 км) по две ракети  на зареждане, като годишно произвежда 400 ракети. Това е балистична ракета за укрепени цели, подземни съоръжения. Производител по договор за 4,9 милиарда долaра е "Локхийд Мартин".

Най–необичайното американско оръжие е  Lucas, копирано от иранския "Шахед 136", с цена 35 000 долара (за сравнение крилата ракета струва 1 милион долара). Обхватът на Lucas e 800 км, а скоростта – 137 км в час. Планира се производство на 340 000 дрона до 2028 г., тоест по 330 на ден, по 10 000 месечно.

Във войната срещу Иран за първи път бе използвана израелска космическа балистична ракета „Синьо врабче“ с обхват 1000 – 2000 км. Изстрелва се от израелски изтребител F-15, ускорява до ръба на Kосмоса и се спуска към целта си, при което няма време да бъде разкрита от ПВО. В разработка е крилата ракета СУМАР с обхват 3000 км.

Иран използва за първи път Hadid 110 със скорост 510 км/час, три пъти по бърз от Schahed 110, който бе със скорост 185 км/час,  и обхват 350 км с бойна глава от 300 кг.

Иран използва срещу Израел и балистична ракета „Хайбер“ с обхват 1450 до 2000 км. Вторият модел на същата ракета е с маневрена бойна глава, която прави последната фаза на полета непредсказуема.

Използвана бе и хиперзвуковата ракета Fattah със скорост 13 – 15 маха  с ракетен двигател в бойната глава.

Много по–широк е списъкът на нови оръжейни системи, които са в етап на изпитание на национално ниво и ще бъдат предмет на друга публикация.  Така например Националният университет по отбранителни технологии (NUDT) и Народноосвободителната армия на Китай съвместно разработиха система с изкуствен интелект, който замества петима опитни командири, като взема с 43% по–бързи решения. Основната й задача: идентифициране на критични неизвестни, които определят успеха или провала на мисията се изпълнява с над 90% точност. Следващият етап на разработката е системата да координира едновременно множество военни части.

Динамичните промени в средата за сигурност налага адаптиране на разузнавателните способи към новите заплахи:

  1. Това означава не само ранното разкриване на технологичните заплахи, но и способността да се активира противодействие срещу тях;
  2. Зачестяват препоръките на експертите да се дадат по–големи правомощия на разузнавателните служби в бъдеще, което да позволи да действат оперативно, особено в дигиталната сфера, като значително се намали прагът на контрамерките. Да нарушават инфраструктурата на нападателите в чужбина, тоест извършване на саботажни действия;
  3. В Германия, БНД е пред най–голямата реформа в историята си. Тя поиска разрешение за саботажни действия и подслушване на жилища;
  4. Налага се практиката във военни действия да се ползва разузнавателна информация на трети страни, включително и от космическото разузнаване (примери има между САЩ и Украйна, Китай – Иран, и др.);
  5. Оказва се, че техниката, новите технологии не са всичко. Отново се акцентира върху необходимостта от агентурно разузнаване.

Разузнавателните служби са изправени пред безпрецедентен набор от предизвикателства, свързани със сигурността и споделянето на разузнавателна информация. Днешният взаимосвързан свят изисква радикално преосмисляне на това как да се организира структурата на разузнавателните агенции и по отношение на условията, как да се определят и прилагат начините за споделяне на разузнавателна информация и изборът на персонал.Стойността на всяка разузнавателна информация е толкова добра, колкото са и способностите на тези, които са натоварени с нейния анализ. Затова подборът и подготовката на персонала придобива изключително значение.

Но освен всичко това има търсене на нови съюзи  и „свързване на разузнавателните култури“, което показват опитите за разработване на такива планове например  на Гърция, Израел и Кипър.

На първо място в този процес се поставя въпроса: Как да се насърчи взаимното доверие в обмена на разузнавателна информация между Гърция и Израел. Неизбежнитепредубеждения могат да бъдат преодолени само чрез изграждане на нов „практически“ опит в среда на сътрудничество, което се възползва от силните страни на всеки и уникалността на специфичния опит на всеки. Препоръчва се Коалиционна група за обмен на информация, като инструмент от най-високо ниво, разположен между министър-председателя и министрите от кабинета и всички подчинени органи за сътрудничество. Коалиционната група за споделяне ще се занимава с дългосрочна оценка във връзка със стратегическите прогнози и изискванията за планиране между Гърция, Израел и Кипър. Тя следва да поиска „обединяване“ на ресурсите на трите страни. Вижданията на гръцката страна са, че тя трябва да е  способна да достига до ключови лица, вземащи решения, в реално време. Защото в един мрежов свят това е единственият начин. Котелът между Източното Средиземноморие и Близкия изток бързо се нажежава, с непредвидени последици. На този фон Гърция, Израел и Кипър споделят общи ключови стратегически и свързани със сигурността интереси. Развиването на тази идея обаче е свързано с гръцките оценки за негативите в отношенията Гърция – Турция и Израел–Турция, което като цяло е неблагоприятно за региона. Към всичко това се добавя и предложението на Франция към европейските страни за ядрено възпиране, към което интерес проявиха Великобритания, Полша, Белгия, Нидерландия, Швеция, Дания и Гърция. Присъствието на Гърция в този списък ще предизвика  остра реакция в Турция. Друг е въпросът дали Гърция ще „покрива“ най–вероятно България?