Това е продължение на линия, която съществува още от 1947-1948 г. Американските усилия по денацификация след Втората световна война не бяха последователни. Част от бившите структури бяха реинтегрирани. Украйна и други държави бяха използвани като инструмент за натиск срещу Съветския съюз, а по-късно и срещу Русия, заяви американският геополитически анализатор


Просто искам хората да го разберат.
Ако те водеха война, в Киев нямаше да има церемония по поднасяне на венци, на която в един момент се събраха всички европейски лидери.
Защото ако водеха война, всички те щяха да загинат.
Десет минути след старта по това място щеше да падне ракета 'Искандер'.
Зеленски отдавна щеше да е мъртъв.
Буданов - мъртъв.
Залужни - мъртъв.

Но руснакът не убива висшето ръководство.
Защо тогава хората спокойно идват на Киевската гара?
Защо в Киев до днес работи гарата?
Защото, ако това беше война, нямаше да я има.
Нямаше да я има улица Банкова, нямаше да я има администрацията на президента.

Но това не е война.
Това е специална военна операция, която става все по-сложна, по-жестока и по-мащабна.
Но това не е война. Това е последното, което може да се каже за нея.
Тя има военен характер.
Но това не е война - това е специална военна операция.

В този конфликт се случват много странни неща,
поради което понякога е трудно да се обясни какво всъщност се случва,
защото в този конфликт има твърде много политика.''

На 25 февруари 2026 г. Нима Ростами Алхоршид - журналист и университетски преподавател, водещ собствен геополитически подкаст - разговаря със Скот Ритър в анализ, който излиза далеч отвъд ежедневните заглавия.

Един от онези разговори, които не минават просто като 'новинарски анализ', а поставят цялата картина върху световните събития.

Това не е 10-минутен коментар.
Това е разговор за историческия контекст.

Ритър не говори само за текущите бойни действия. Той връща нишката назад - към 1947 г., към ранната стратегия на САЩ след Втората световна война, към операциите на ЦРУ, към украинския национализъм, към диаспората, към Майдана, към батальон 'Азов', към ракетните системи и сигурността на Европа.

,,Това е продължение на линия, която съществува още от 1947-1948 г. Американските усилия по денацификация след Втората световна война не бяха последователни. Част от бившите структури бяха реинтегрирани. Украйна и други държави бяха използвани като инструмент за натиск срещу Съветския съюз, а по-късно и срещу Русия.

В рамките на програмата ,,Аеродинамика'' е съществувал проект Red Sox, насочен към подготовка на украински националисти с цел разширяване на съпротивителни движения срещу СССР. Украйна винаги е била разглеждана като стратегически инструмент за натиск.
Днес виждаме продължение на тази логика.

В същото време ключови фигури в американското правителство действат така, сякаш не съществува никакъв ,,дух на сближаване''. Министърът на финансите продължава икономическия натиск чрез санкции. Директорът на ЦРУ е обвиняван в опити за дестабилизация.
Паралелно с това конфликтът на Украйна се развива на ниво, което мнозина вече трудно разбират.

Украинският национализъм беше разгромен през 1953-1954 г. Стотици хиляди хора избягаха на Запад. Много от тях отидоха в Съединените щати и формираха бандеровска диаспора. Други бяха арестувани и изпратени в съветски лагери.
По-късно Никита Хрушчов ги освободи и ги върна в обществото. Така се създаде среда, в която тези хора отново можеха да действат.
Въпреки че ЦРУ вече не изпращаше агенти с парашути, съществуваше диаспора, която беше политически мотивирана да разпространява пропаганда, да издава вестници и да изгражда структури вътре в Украйна.

Могат да се изследват проектите на ЦРУ, реализирани в Ню Йорк, Европа и други места в подкрепа на украинския национализъм.
През 50-те години американски специални части са планирали да се срещат с местни сили в Западна Украйна, за да създадат съпротивителни отряди срещу СССР.
Финансирането продължава до 1990 г. Проектът ,,Аеродинамика'' приключва тогава, а след това средствата преминават към Националния фонд за подкрепа на демокрацията.

Оранжевата революция (2004 г.) беше подкрепена и финансирана от ЦРУ. Това беше част от дългосрочна стратегия, започнала още през 1947 г.
Украйна беше използвана като инструмент срещу Русия или Съветския съюз.
Юшченко засили националистическата линия и обяви Степан Бандера за национален герой.

През 2010 г. Виктор Янукович се връща на власт. Тогава, според твърдението, ЦРУ решава, че това не може да бъде допуснато.
През 2014 г. се случва Майданът, който се представя като операция, целяща да отслаби руското влияние в Украйна и да засили националистическите позиции.''

Споменава се батальон 'Азов', сформиран в района на Мариупол, на брега на Азовско море, откъдето произлиза и самото му наименование.
И ролята му в Донбас и първоначалните действия на групировката в района на Мариупол.

Твърди се, че историята около думите на Зеленски ,,Не ми трябва транспорт, трябват ми боеприпаси'' е била разпространена от американски източници, а самият Зеленски никога не ги е изричал.
Посочва се, че ако човек смята, че войната е започнала единствено заради действията на Русия, той не познава историческия контекст.
От 1947 г. Западът се стремял да използва Украйна като инструмент за натиск срещу Русия.

През декември 2021 г. Русия предлага два проекта за договори, насочени към нова европейска система за сигурност.
В договорите се съдържат клаузи, които забраняват разполагането на ракети със среден и малък обсег на територията на другата страна, ако това застрашава сигурността й.
Русия заявява, че не може да приеме разполагането на западни ракети на територията на Украйна.

,,САЩ и Великобритания доставят крилати ракети Storm Shadow / SCALP с обсег 250-300 км.
Поради руската позиция използването им е ограничено до цели в границите преди 2014 г., но не и дълбоко в руска територия.
Наскоро Украйна изстрелва ракета F5 ,,Фламинго'', която попада във Водинск.''

В анализа се подчертава, че става дума за западна крилата ракета с голям обсег, разположена на територията на Украйна и използвана за удари по стратегически обекти в дълбочина на Русия.
Изказва се тезата, че войната няма да приключи, докато Русия не бъде сигурна, че подобни ракети няма да бъдат разполагани в Украйна.

Разговорът проследява развитието на конфликта от първите месеци, през военната адаптация на страните, до по-дълбокия исторически контекст - започвайки още от следвоенния период и стратегиите, които оформят геополитическите процеси в Източна Европа.

Темите включват:

  • ранните очаквания за войната и реалността на бойните действия
  • ролята на различни военни формирования
  • западните стратегически линии от края на 40-те години
  • развитието на украинския национализъм
  • въпросите около ракетните системи и сигурността

Независимо дали човек е съгласен или не с позициите на Ритър, разговорът поставя въпроси, които изискват внимателно изслушване и самостоятелна преценка.

Представям анализа на Скот Ритър в обобщен вид; всеки може сам да прецени съдържанието в пълния разговор.

Това не е позиция за аплодисменти.
Това е анализ, който изисква мислене.

Пълният разговор може да бъде видян тук:
https://youtube.com/watch?v=gmiC42HFuV4&si=kR87GqkqZeETLUA9

От Фейсбук профил на Иван Вълчев