„Що е социализъм и има ли той почва у нас?“ е емблематичният въпрос, поставен от основателя на социалистическото движение в България Димитър Благоев през 1891 година.

Именно на този въпрос с днешна дата ще разсъждават днес знакови лица на лявото в България: Крум Зарков - председател на Националния съвет на БСП; Георги Първанов - Президент на Република България (2002-2012 г.), лидер на БСП от 1997-2001 г.; Георги Пирински - дългогодишен политик от БСП и един от основните автори на Програмата на БСП, външен министър (1995-1996 г.), председател на Народното събрание (2005-2009 г.); Доц. Димитър Генчев - Историк и специалист по история на ляавото в България.

ДИМИТЪР БЛАГОЕВ - ОСНОВОПОЛОЖНИКЪТ!

Политическият функционер, публицистът, педагогът и теоретикът Димитър Благоев – Дядото е роден на 14 юни 1856 г. в с. Загоричане, Костурско, Гърция. Учи в родното си село, чиракува обущарство и продължава образованието си в цариградското и одринското училища на Петко Р. Славейков, където е съученик с Трайко Китанчев и Спиро Гулапчев, с които създава и първото ученическо дружество за пропагандиране на националната идея сред българите. Благодарение на П.Р. Славейков учи и в Априловската гимназия в Габрово, а по-късно следва любимия си учител и в Стара Загора, от където тръгва да посрещне освободителните руски войски и да им съдейства като осведомител и водач. През 1878 г. работи в тютюнев склад в Свищов и създава Българска Легална Авангардна Група „Освобождение“, чиято абревиатура е презимето му БЛАГОЕВ. През 1879 г. заминава за Одеса и учи в Духовната семинария, заедно със своя брат близнак, но през следващата година се записва за студент по естествени науки в Петербургския университет, а през 1882 г. се прехвърля във Философския факултет на университета. През 1883 г. основава първата социалдемократическа организация в Русия, известна под името „Благоевска група“, и издава първия руски социалдемократически вестник „Рабочий“ /1885/. Арестуван е за разпространението на революционни идеи и след 5 месечен престой в затвора е екстрадиран от Русия. Завръщайки се в България, заедно със своята съпруга Вела Благоева /виж отделна статия/ започва издаването на сп. „Съвременний показател“.

През 1887 г. Димитър Благоев е назначен за учител и директор на Видинската Скобелева петокласна гимназия. Тук, във Видин, през м. октомври същата година, се ражда и дъщеря му Стела Благоева. В гимназията той преподава история, география и руски език. Още от първите дни в града и училището той разгръща активна педагогическа и обществено-политическа дейност и се ангажира със защитата на учителските права.

На 2 август 1891 г. по негова инициатива и под негово ръководство на връх „Бузлуджа“ се провежда учредителния конгрес на Българската социалдемократическа партия.


През 1886 написва брошурата „Нашите апостоли“, в която акцентира на демократичните и революционните възгледи на Любен Каравелов и Христо Ботев, като се противопоставя на опитите за фалшификация на същността на делото им. В следващите няколко години учителства в различни градове из страната, като е уволняван многократно заради възгледите си. През 1890 се установява във Велико Търново. Смята се, че по това време Благоев окончателно оформя у себе си марксистки възгледи и достига до идеята за създаване на партия на работническата класа.

През лятото на 1891 Благоев поема ининцативата и има решаващ принос за създаването на Бузлуджанския конгрес на Българската социалдемократическа партия. Към края на същата година публикува книгата „Що е социализъм и има ли той почва у нас?“ — първото оригинално марксистко съчинение в България. През 1892 публикува брошурата „Социализмът и задачите на българската работническа класа“. На 1 ноември с.г. в Търново под съвместната редакция на Благоев и Никола Габровски започва да излиза органът на БСДП — вестник „Работник“. На страниците му Благоев защитава нуждата от обвързване на социалистическото с работническото движение. Той смята, че е нужно съществуването на партия на работническата класа. На страниците на в-к „Работник“ Благоев води полемика и с представители на народничеството в България, които твърдят, че в България не може да се създаде работническа класа. Б


През 1897 Благоев започва да издава сп. „Ново време“, което редактира почти до края на живота си. Заради марксистките публикации в него, Благоев отново е уволнен. През 1899 е избран за народен представител, но изборът му е касиран. През 1902 отново е избран, този път заедно с Георги Кирков. От страниците на „Ново време“ и парламентарната трибуна Благоев подлага на унищожителна критика не само буржоазните правителства, но и реформисткото течение на „общоделците“ в БРСДП. Това допринася за окончателното разцепване на партията на две — БРСДП (тесни социалисти) и БРСДП (широки социалисти). Благоев оглавява партията на „тесните социалисти“, която остава на марксистки позиции. През 1904 с прякото участие на БРСДП (т.с.) и лично на Благоев се учредява Общият работнически синдикален съюз (ОРСС) — първият неказионен профсъюз в България. ОРСС организира големи стачки срещу лошите условия на труд — на пернишките миньори от 1906 г. (първата Пернишка стачка), както и на работниците в кибритената фабрика в Костенец от 1909. Благоев настоява партията да води постоянна масова пропаганда сред работниците в България, отхвърля идеите за ново обединение с „общоделците“-реформисти. През 1910 води делегацията на партията на Копенхагенския конгрес на Втория Интернационал. През 1911-1915 г. е общински съветник в София.


Под ръководството на Благоев БРСДП (т.с.) приветства Руската революция от 1905-1906 г. и организира из цяла България кампания за дарения в нейна полза. Това е ключовият момент в историята на партията и живота на Благоев — началото на силно сближаване с руските болшевики. Въпреки това сближаване, Благоев не приема някои постулати на ленинизма и остава на изконно марксистки позиции — смята, че революцията ще победи първо в развитите капиталистически държави и затова в България за момента не бива да се готви въстание. Не споделя схващането за работническо-селски съюз в името на революцията


По време на Балканските войни (1912-1913) и Първата световна война (1914-1918) Благоев застава заедно с партията на антивоенни и антиимпериалистически позиции. Публикува статии по националния въпрос, в които сочи за единствен справедлив и мирен начин за разрешаването му създаването на „демократическа федерация на балканските народи“. Лансира тази си идея при участието си в Първата (1909 г.) и Втората (1915 г.) балканска социалдемократическа конференция — срещи на социалдемократическите партии от Балканите. През 1913 отново е избран за народен представител. Като такъв, през 1914 гласува заедно с групата на „тесните социалисти“ против сключването на военния заем на прогерманското правителство на Васил Радославов. По време на Първата световна война заклеймява изповядвания от някои от европейските соцалдемократически партии социалшовинизъм, призоваващ за „защита на отечеството“ (т.е. продължаване на войната).


Благоев посреща с голямо въодушевление Октомврийската революция в Русия и идването на болшевиките на власт. Пише редица статии в тяхна подкрепа. Под ръководството на Благоев, през 1919 БРСДП?(т.с.) напуска разпадащия се Втори Интернационал и става съоснователка на Третия (Комунистическия) Интернационал, преименувайки се в БКП (т.с.). Партията приема Програмна декларация в духа на ленинизма, с което се демонстрира преминаване на ленинистки, болшевишки позиции. След Деветоюнския преврат от 1923, вече почти оттеглил се от активна дейност поради напредналата си възраст, Благоев подкрепя позицията на ЦК на БКП (т.с.) на неутралитет. Скоро след това обаче променя позицията си и подкрепя съюза с БЗНС.

Димитър Благоев умира на 7 май 1924 г. в София.

Неговото име носят гр. Благоевград и с. Благоево, Разградска област, както и множество училища, кооперации и улици в различни населени места в страната.