Терзиев, не реабилитирай фашизма! Бъди европеец и се поучи от Брюксел!
-В ролята на вандали и хулигани в София влязоха овластените управляващи, които режат паметници, заличават имената на национални герои антифашисти и ядат торти с отрязани детски главички
-Възстановяването на Паметника на Съветската армия и връщането на името на парк “Заимов” ще бъдат оценени от историята и европейската практика решения!
Справедлива бе обществената реакция на възмущение, изразена от интелектуалци, антифашисти и социалисти по повод оскверняването на намиращия се в Брюксел бюст-паметник на българския и белгийски национален герой антифашист Тодор Ангелов - Божаната.
Антифашистът, който е помогнал за укриването на еврейски деца, за саботажи срещу нацистките власти и за унищожаването на списъци с хиляди евреи, намиращи се в централата на нацистката организация „Юденрат“. Българинът, който е спасил мнозина евреи от сигурна смърт в Белгия. Държан е от януари до ноември 1943 г. в единична килия на Гестапо, а на 30 ноември същата година е убит без съд и присъда! За всичко това той е дълбоко почитан в столицата на Белгия, на ЕС и на НАТО!

Паметникът на Тодор Ангелов - Божаната преди неговото вандализиране
По информация от българското посолство и Община Брюксел е изяснено, че паметникът не е премахнат по политически причини от властите, а е вандализиран от неизвестни извършители. Същото се е случило и с други паметници на известни личности, намиращи се в брюкселския квартал Скарбек.
„Общината работи по оценка на нанесените щети и по възможностите за реставрация или възстановяване на засегнатите паметници“, заявяват властите в Брюксел.
Така се разсейват всякакви съмнения, че премахването на паметника е акт на преосмисляне на ролята на Тодор Ангелов и на значението на антифашистката съпротива. Ангажиментът на брюкселската община да възстанови паметника е важен знак за ангажираност към защитата на историческата истина и уважението към подвига на антифашистката съпротива, който в цивилизованите държави не се забравя и подлага на цензура.
Уви, не така е в България в последните 36 години на преход. В “демократичния преход”, започнал с яростен антикомунизъм на закъснели „дисиденти“ и продължил с реституционни и реваншистки истерии на наследниците на управляващите преди 1944 г., нова крачка бе позорният за европейска държава „Закон“-декларация, обявил 45-те социалистически години от историята на страната ни за „престъпни“, с което се обявяват за престъпления идеалите, трудът и успехите на милиони българи. Псевдоисторици и самозвани политици омаловажиха и отрекоха партизанското движение и героите от нашата съпротива (същата, заради която България не бе осъдена на отнемане на територии след Втората световна война!), подиграваха се на трагедията с избитите ястребинчета! Твърдяха, че у нас до 1944 г. изобщо е нямало фашизъм!?
Масово бяха унищожени паметници на антифашисти, бяха преименувани улици, площади и даже градове. Появиха се нови “паметници”, възхваляващи като „жертви на комунизма“ българските съюзници на Хитлер и убийци на деца. На същите се кланят псевдодемократи и „дясно-либерални“ управляващи…
Стигна се до позорното рязане на скулптурните фигури на Паметника на Съветската армия, дала милиони жертви в битката срещу фашизма и освободила Европа от кафявата чума. Паметник, който бе махнат незаконно, въпреки ангажиментите на България към международни договори и конвенции в сферата на културното наследство. След това едни политици, кичещи се с прозвището „европейски“, ядоха торта, украсена с отрязани детски главички от фигурите от паметника - отвратителна демонстрация на простащина и липса на историческа памет.

Знаят се имената на премиер, министри, областен управител и депутати от управляващата „сглобка“, които изцапаха ръцете и съвестта си с разрязването на Паметника на Съветската армия. Паметник - аналог на подобни монументи в Берлин, Виена, Париж, Братислава, Прага и много други европейски столици, поддържани и съхранявани с уважение от стопаните им.
Абсолютно в същия антибългарски дух и исторически нихилизъм бе и преименуването на парка "Заимов“ в центъра на София. Генерал Владимир Заимов е достоен наследник на един от големите възрожденски родове, дали огромен принос за Априлското въстание и Освобождението. Самият той е ветеран от три войни, уважаван офицер и командир, патриот, който не приема Отечеството му да бъде вкарано от политически късогледи управници в съюз с Хитлер и Мусолини. Застава през 1941 г. на страната на Съюзниците срещу хитлеризма в опита да предотврати поредна национална катастрофа. За това е осъден и разстрелян с подписа на цар Борис Трети. Подвигът му е безспорен за бъдещия мирен свят! Освен за днешните софийски управляващи, които, заслепени от политическа злоба, се опитват да зачеркнат този достоен българин и национален герой. Така ни тласкат в една пагубна за Европа и света тенденция – сляпа русофобия, реабилитация на фашизма и неговото възраждане.

Активен участник в тези срамни събития е и кметът на София Васил Терзиев. Във всички религии, традиции и ценностни системи в света отцеругателството (предателството към идеите на Отечество и семейство) е тежък грях. Очевидно десният неолиберал, избран с гласовете на „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“, Васил Терзиев се е отрекъл от идеите на фамилията, от която произхожда – на участници в съпротивата, на достойни офицери от българската армия и Държавна сигурност, служили на България в рамките на Конституцията и законите. Но това е негов личен (а)морален избор, следствие на кариеристични стремежи – за тях той ще отговаря пред съвестта си и пред паметта на дядовците си – партизаните и генерали комунисти Васил и Тодор Терзиеви.
Но за политическите и административните си действия той отговаря пред столичани и пред гражданите и законите на Република България!
Ако Терзиев иска наистина да бъде демократичен кмет и да следва европейски политики, трябва да се поучи от примера, който дава Община Брюксел с паметника на българския комунист интернационалист Тодор Ангелов - Божаната. Брюксел, намиращ се на хиляди километри от България, почита и се грижи за паметта на един герой, чийто паметник е унищожен от хулигани. София, освобождавана на два пъти от руска и съветска армия, няма право да се гаври с паметта на воините от Руската и Съветската армия. Особено когато в ролята на вандали и хулигани у нас се изживяват овластени управляващи!
Време е за принципни решения! Възстановяването на Паметника на Съветската армия и връщането на името на парк "Заимов” ще бъдат оценени от историята и европейската практика решения! Ще успее ли сега кметът Терзиев да прояви цивилизовано достойнство и управленска чест!?


