По случай 75 години от установяването на дипломатическите отношения между Виетнам и България извънредният и пълномощен посланик на Виетнам в България Нгуен Тхи Мин Нгует направи посещение на учтивост и проведе работна среща с българския външен министър Георг Георгиев в сградата на Министерството на външните работи в столицата София, предаде виетнамската новинарска агенция ВНА.

Както съобщи кореспондентът на агенцията в Европа, на срещата на 4 август министър Георгиев е поздравил посланик Нгуен Тхи Мин Нгует за назначението на поста в толкова важен момент за двустранните отношения. Той е подчертал, че България винаги е разглеждала Виетнам като един от приоритетните партньори в Азиатско-тихоокеанския регион. Въз основа на традиционното приятелство и положителните развития през последните години министърът отбеляза, че Виетнам и България имат всички условия да издигнат двустранните отношения на по-високо ниво - в съответствие с дългосрочната визия и политическата воля на ръководството на двете държави.

Министър Георгиев подчерта, че потенциалът за сътрудничество между двете държави остава значителен, особено в контекста на глобалното преструктуриране на веригите на доставки и стремежа на страните да укрепват стратегическата си автономия. Той оцени високо почти 30-процентния ръст на двустранния стокооборот през 2024 г. и нарече това положителен сигнал, свидетелстващ за големите пазарни възможности и на двете страни. Въз основа на това министърът предложи по-активно да се използват преимуществата на Споразумението за свободна търговия между Виетнам и Европейския съюз, както и на Споразумението за защита на инвестициите между Виетнам и ЕС, за да се стимулират инвестиционните потоци, пазарите да се разширяват, а икономическите връзки - задълбочават.

Допълнително той призова за активно взаимодействие за преразглеждане и сключване на нови споразумения за сътрудничество, както и за разработване на приоритетни области, насочени към насърчаване на по-ефективно и съдържателно развитие на двустранните отношения.

Отбелязвайки успешната история на хуманитарния и културен обмен между двете страни, включително приноса на повече от 30 хил. виетнамци, живели, учили се и работили в България, министър Георгиев съобщи, че българската страна придава голямо значение на улесняването на визовата политика, за да се създадат благоприятни условия за развитието на икономическите, инвестиционните, туристически и хуманитарни връзки с Виетнам.

На свой ред посланик Нгуен Тхи Мин Нгует подчерта, че Виетнам придава голямо значение на всестранното развитие на сътрудничеството с България и се стреми към по-нататъшното му задълбочаване. По време на срещата посланикът почтително покани министър Георгиев и ръководството на българското Министерство на външните работи да участват в тържествените церемонии, посветени на 80 години от обявяването на независимостта на Социалистическа република Виетнам и 75 години от установяването на дипломатическите отношения между Виетнам и България, планирани за този септември в София.

Страните се договориха да продължат активния обмен на делегации на различни равнища, в близко време да възстановят механизма за политически консултации на равнище заместник-министри на външните работи, а също така да започнат подготовка за 25-то заседание на Междуправителствената комисия по икономическо, търговско и научно-техническо сътрудничество между Виетнам и България, което ще се проведе през 2026 г.

Срещата премина в атмосфера на искреност, откритост и конструктивен диалог, което е ярко свидетелство за политическата воля и добрата воля на двете страни, насочени към по-нататъшно задълбочаване на всестранното, практическо и ефективно сътрудничество между Виетнам и България в бъдеще.

ЗЕМЯ ПРИПОМНЯ ИСТОРИЯТА НА ВИЕТНАМСКАТА СВОБОДА

2 септември 1945 г. не е само денят, в който милитаристична Япония подписва капитулацията си, слагайки официален край на Втората световна война. На същата дата Виетнам, чиято освободителна армия се сражава и срещу френския колониализъм, и срещу японската окупация, обявява своята независимост. Тя е провъзгласена тържествено от водача на освободителното движение Хо Ши Мин на централния площад „Ба Дин” в Ханой пред 500-хилядно множество. Това е и кулминацията на започналата на 19 август с. г. Августовска революция.

Пътят към тази виетнамска прегръдка с независимостта не е кратък, нито лесен. А и след нея отстояването на суверенитета минава през още 30 години битки и изпитания – чак до края на войната срещу агресията на САЩ и за обединение на страната през 1975 г.

Днес Виетнам е бързоразвиваща се и динамична държава с около 7-процентен годишен растеж на БВП, авторитетен и търсен международен партньор. Успехите са резултат от разработената и внедрена още през 1986 г. от управляващата Виетнамска комунистическа партия стратегия, известна като „Дой Мой” („Обновление”) и стъпила върху изграждането на социалноориентирана пазарна икономика под девиза „Богат народ – силна държава”.

Исторически Виетнамската комунистическа партия е била двигателната сила и в движението за независимост на Виетнам. Тя е родена именно с целта да се пребори с колониализма и то не само във Виетнам, а в цял Индокитай. Основана е през февруари 1930 г. и известно време дори се нарича Индокитайска комунистическа партия. Усилията ѝ се насочват към обединение на колкото се може по-широк кръг антиколониални и демократични сили. Заслугата за осъзнаването на това, колко е важно единството, е на Хо Ши Мин, който покрай дейността си в Коминтерна в онзи период другарува с героя от Лайпцигския процес Георги Димитров и е завладян от неговата концепция за единния фронт, лансирана на VII конгрес на Коминтерна през 1935 г.

През 1941 г. Хо Ши Мин започва да разгръща широко движение в родната си, насочено едновременно и срещу френския колониализъм, и срещу японския милитаризъм. Ситуацията във Виетнам и в цял Индокитай е много благоприятна за разрастване на националноосвободителната борба. Френските колониални власти са объркани и без предишната тежест, защото междувременно Франция е окупирана от нацистка Германия. Принудени са да се подчиняват на колаборационисткото правителство във Виши, което им предписва съюзническо поведение спрямо участващата в оста Рим-Берлин-Токио милитаристка Япония. От 1940 г. японците на практика командват в цял Индокитай. Те формално запазват френската администрация, но се намесват безпардонно във всички нейни решения и действия.

Заети със собственото си оцеляване и с напрегнатите отношения с японците, французите отначало не обръщат особено внимание на първите въоръжени акции на виетнамската съпротива, осъществени непосредствено след началото на Втората световна война, през септември 1939 г. Много виетнамци с готовност се присъединяват към създадената през 1941 г. по инициатива на Хо Ши Мин Лига за борба за независимост на Виетнам, по-известна като Виет Мин. Следвайки принципите на единния фронт, разработени от Димитров, Хо Ши Мин обединява в нея всички патриотични сили на страната, решени да се борят и срещу французите, и срещу японците.

Френските колониални власти не се колебаят да преследват, арестуват и репресират привържениците на Виет Мин. Повечето арестанти са подложени на жестоки мъчения, а мнозина са гилотинирани. В отговор на репресиите комунистите разгръщат широка партизанска война.

През 1942-1943 г. Хо Ши Мин е хвърлен в затвора от режима на Чан Кайши в Китай – заловен е като „шпионин”, когато влиза на китайска територия, за да търси връзка с местни революционери. Това е тежко изпитание – често го прехвърлят от затвор в затвор в различни части на страната, с дълги и изтощителни преходи пеша, под постоянен физически и психически тормоз. Но дори и в такива условия духът на водача на виетнамската съпротива е мобилизиран и целеустремен. Зад решетките Хо Ши Мин написва „Затворнически дневник” – емблематичната си поетично-публицистична книга, станала истински манифест и зов за борба, който вдъхновява и разпалва бунтовния дух на народа. След като китайските другари на Хо Ши Мин успяват да го измъкнат на свобода, той се връща във Виетнам и продължава борбата си там.

В края на 1944 г. в провинция Као Банг в Североизточен Виетнам започва да действа създадената на базата на партизанските отряди Виетнамска освободителна армия, преименувана по-късно в Народна армия на Виетнам. Стратегическото ръководство е на Хо Ши Мин, а военното се осъществява от близкия му съратник, самоукия, но много талантлив военачалник Во Нгуен Зиап.

Френската администрация до последно подценява виетнамската въоръжена съпротива и е убедена, че има стабилен „гръб” в лицето на местните бюрократи, полицаи, представители на заможните слоеве, покръстени католици – всички онези, които са доволни от благата, осигурявани им от колониалната система за управление. Своята роля изиграват и противоречията между японци и французи. Притеснена от развоя на събитията в Европа и в стремежа си да се укрепи в Азия и да придърпа цял Индокитай към своята сфера на влияние, през март 1945 г. Япония подтиква виетнамския император Бао Дай, когото французите държат като представително лице на протектората си Анам (Централен Виетнам), да обяви цял Виетнам за независим. Той го прави, макар за всички да е ясно, че „независимата” държава всъщност просто сменя френския похлупак с японски.

Що се отнася до френската администрация, тя вече е в окончателен колапс, защото междувременно самата Франция под предводителството на генерал Де Гол е влязла в антихитлеристката коалиция, което автоматично превръща френските наместници във Виетнам в противници на японците – но за подобно противопоставяне тези наместници нямат нито ресурси, нито желание.

В района се активизира и разузнаването на Съединените щати, които са част от антихитлеристката коалиция и воюват с Япония. Те гледат на местните освободителни движения, надигнали се срещу японската окупация, като на съюзници. По тази линия и виетнамската освободителна армия получава в периода май-август 1945 г. въоръжения от американците. Действията ѝ срещу японците се координират с американски военни емисари.

През август 1945 г. Япония изпада в тежко положение, разгромена от съветските войски и Китайската народноосвободителна армия в Далечния изток и подложена на кошмарните ядрени бомбардировки на САЩ над Хирошима и Нагасаки.

На своя конференция на 13-15 август 1945 г. Комунистическата партия на Индокитай взима решение за започване на общо въстание. На 16 август с такова решение излиза и конгресът на Виет Мин (Лигата за борба за независимост на Виетнам), състоял се в обявения за свободна зона още през април с.г. район около селото Тан Чао в Северен Виетнам. Избран е Национален комитет за освобождение на Виетнам с функциите на временно правителство начело с Хо Ши Мин. На 19 август въстаниците превземат Ханой. Из цялата страна народът завзема властта. На 24 август под напора на революционния кипеж император Бао Дай е принуден да се отрече от престола.

На 2 септември 1945 г. пред 500-хиляден митинг на площад “Ба Дин” в Ханой Хо Ши Мин провъзгласява Декларацията за независимостта на Демократична република Виетнам – и това днес е виетнамският национален празник. Организират се свободни общи избори. На 6 януари 1946 г. е избрано първото Народно събрание, което определя Хо Ши Мин за президент, и се приема първата демократична конституция на новата държава. Лидерството на Чичо Хо е неоспоримо, защото той вече е успял да се превърне в символ на консолидацията на всички виетнамци.

Още много изпитания и битки обаче предстоят, за да бъде отстоян виетнамският суверенитет.

Първа по ред е войната с Франция, възстановила самочувствието си покрай превърналия я пак в победителка генерал Де Гол и покрай новите съотношения на Студената война. Франция отказва да признае независим Виетнам, завръща се като колониална сила и разпалва т.нар. Първа индокитайска война в края на 1946 г. Тя има зад гърба си САЩ, които държат да възпрат комунистическото влияние в региона особено на фона на напредъка на Мао Цзедун в Китай, който през 1949 г. побеждава и провъзгласява КНР.

Хо Ши Мин през целия си живот успява да запази добри отношения и с Китай, и със СССР – дори и след като между комунистическите партии на двете страни настъпва дълбока конфронтация. Така че борбата за независимост на Виетнам на всички етапи е подкрепяна и от двете сили.

СССР и Китай са и първите държави в света, установили дипломатически отношения с независим Виетнам през януари 1950 г. Веднага след тях това прави и България – на 8 февруари 1950 г. През 2020-та отбелязваме 70-годишнината на това знаменателно събитие в българо-виетнамските връзки. Следват и останалите тогавашни социалистически страни.

Хо Ши Мин по време на посещението си в България през 1957 г. Снимка: Посолство на Виетнам

Решаваща роля за утвърждаването на Виетнам на международната сцена изиграва неговата историческа победа в легендарната битка с французите край Диен Биен Фу през май 1954 г. Постигната с военния талант на генерал Зиап и с всеотдайността на виетнамския народ, вдъхновен от идеите и водачеството на Хо Ши Мин, тази победа не само слага край на френското владичество в Индокитай, но подкопава и цялата френска колониална система.

Пряк резултат от разгрома на Франция край Диен Биен Фу са Женевските споразумения от мирната конференция през 1954 г. Те постановяват Париж и останалите участници да уважават суверенитета, независимостта, единството и териториалната цялост на индокитайските държави, да не се намесват във вътрешните им работи, да гарантират провеждането на избори във всяка от трите бивши френски колонии в региона (Виетнам, Лаос, Камбоджа).

За разделения към онзи момент по 17-ия паралел Виетнам Женевската конференция решава до две години и в двете части на страната да се състоят избори и да се осъществи обединение. Но САЩ не подписват това споразумение и през 1955-та стимулират обявяването на Република Южен Виетнам с проамериканско правителство.

Така е заложена мината за Втората индокитайска война, която избухва няколко години по-късно вече с пряко американско участие и по-често е наричана Виетнамска.

Междувременно обаче ДРВ напредва в развитието си като социалистическа държава. В средата на 50-те години осъществява аграрна реформа, като земите на едрите земевладелци са отнети и са раздадени на безимотните селяни. Това е възпламеняващ пример и за Юга.

В края на 50-те започва индустриализация на ДРВ. През 1959 г. Националното събрание приема конституция, която установява политическа структура, подобна на вече съществуващата в тогавашните соцстрани, и определя страната като народно-демократична, извършваща преход към социализъм.

В онзи период значителна материално-икономическа помощ на младата република оказват тогавашните социалистически страни, включително България. Във Виетнам се изпращат и наши специалисти, особено лекари, които дават съществен принос за преодоляването на последствията от колониалното управление върху здравето на виетнамския народ.

Важна роля в българо-виетнамските отношения има посещението на Хо Ши Мин в Бълария през август 1957 г., когато са подписани редица споразумения за взаимно сътрудничество.

Публикацията подготви Венцислав Зафиров

(на базата на информации от БТА, ВНА, Уикипедия и сайт "Барикада")