Конституцията има ключова роля да поставя нормативните основи и да очертава границите на държавната власт, каза конституционният съдия Янаки Стоилов във Велико Търново. По думите му тази нейна функция в съвременния свят е поставена на изпитание заради появата на нови мощни субекти като транснационалните корпорации, глобалните финансови институции и социалните мрежи.

В Музей “Възраждане и Учредително събрание“ във Велико Търново Конституционният съд отбеляза 35 години от основаването си, а юристи и гости почетоха Деня на Търновската конституция. Янаки Стоилов припомни, че в сградата е проведено откриващото заседание на Седмото велико народно събрание. Конституционализмът се основава на разделението на властите и признаването на основни права, а защитата им е възложена на конституционните юрисдикции. Създаването на конституционни съдилища е допринесло Конституцията да се утвърди не само като политически, но и като пълноценен юридически акт, каза Стоилов.

Акцент беше поставен върху разликата между „книжната“ конституция и конституцията „в действие“, като беше изтъкнато, че действието на основния закон зависи от волята и правосъзнанието на институциите и на лицата, които го прилагат.

В изказването той направи разграничение между нарушения на конституцията и т. нар. конституционни аномалии – ситуации на отклонение от нея, които не са предвидени от основния закон и за които липсва изрично предписан механизъм за преодоляване. Посочено беше, че при продължително несъобразяване с конституционни императиви може да се стигне до частично или цялостно суспендиране на конституцията на практика.

Като пример за конституционна аномалия, той даде продължаващото заемане на позиции от органи на управление на съдебната власт с изтекли мандати. Според изложеното, когато подобно състояние се задържи години наред, то води до нарушаване на принципите на мандатността и независимостта на съдебната власт и до трайно отклонение от конституционния модел.

Беше отбелязано, че защитата срещу неправомерно бездействие в конституционната сфера е по-трудна, отколкото срещу действие, тъй като липсва акт, който да бъде оспорен. В този контекст беше подчертано, че съдебната пасивност не може да бъде решение, а Конституционният съд следва да проявява ангажираност към начина, по който Конституцията се прилага и към ефекта на своите решения.

За разлика от други видове правосъдие, конституционното правосъдие не разполага с пряк принудителен механизъм за изпълнение на решенията си и реалното им прилагане зависи от политическия и правния климат в страната, каза Стоилов.

В заключение беше подчертано, че конституцията е реална само когато се прилага и защитава, а утвърждаването на конституционализма изисква активна отговорност от всички институции, призвани да пазят основния закон.