Президентските избори във Франция ще се проведат на 18 април 2027 г., а евентуалният втори тур – на 2 май 2027 г., напомня журналистът и отговорен редактор на българското издание на "Монд дипломатик"

Марин Льо Пен, емблемата на „крайната десница“ във Франция, днес бе осъдена от Апелативния съд на една година затвор под домашен арест с електронна гривна. Това не би ѝ попречило да се кандидатира за президент, тъй като срокът на забрана за заемане на публична длъжност вече е изтекъл. В момента Льо Пен обсъжда с ръководството на своята партия Национален сбор дали ще се кандидатира, като решението си ще обяви тази вечер в централната емисия новини на TF1 (21:00 ч. българско време).

Според социологическо проучване на Ifop-Fiducial, проведено в края на юни 2026 г., Националният сбор остава убедителен фаворит. Ако кандидат е Жордан Бардела, той получава 36% от намеренията за гласуване, а ако кандидат е Марин Льо Пен – 32%. Двамата са алтернативни кандидатури и няма да участват едновременно.

Президентските избори във Франция ще се проведат на 18 април 2027 г., а евентуалният втори тур – на 2 май 2027 г.

Позволявам си да дам списък на основните кандидати, подредени според актуалния им социологически рейтинг, като с по едно изречение ще отбележа позициите им по външната политика, социалната политика и проблема с имиграцията.

Жордан Бардела („Национален сбор“) – 36% (ако той е кандидатът на Националния сбор)

• Външна политика: защитава националния суверенитет; настоява за ограничаване на по-нататъшната европейска интеграция; подкрепя дипломатическо решение на войната в Украйна и се противопоставя на по-дълбокото военно ангажиране на Франция.

• Социална политика: защитава социалната държава, но с приоритет за френските граждани.

• Имиграция: настоява за рязко ограничаване на имиграцията и ускорено експулсиране на незаконно пребиваващите.

Марин Льо Пен („Национален сбор“) – 32% (ако тя е кандидатът на Националния сбор)

• Външна политика: отстоява независима външна политика; противопоставя се на федерализацията на ЕС; подкрепя мирни преговори за Украйна и се обявява против изпращането на френски войски.

• Социална политика: защитава социалната държава с национален приоритет при достъпа до социални права.

• Имиграция: настоява за рязко ограничаване на имиграцията, засилен граничен контрол и национален приоритет при социалните помощи.

Габриел Атал („Ренесанс“ – партията на Макрон) – 15%

• Външна политика: твърдо проевропейски и проатлантически курс; подкрепя задълбочаването на европейската интеграция; последователен привърженик на военната и финансова помощ за Украйна.

• Социална политика: защитава реформи, насърчаващи заетостта и бюджетната дисциплина.

• Имиграция: подкрепя по-строг контрол, съчетан със запазване на правото на убежище.

Брюно Рьотайо („Републиканците“) – 14%

• Външна политика: проевропеец с акцент върху суверенитета и сигурността; подкрепя Украйна и укрепването на европейската отбрана.

• Социална политика: застъпва ограничаване на публичните разходи.

• Имиграция: една от най-твърдите позиции в традиционната десница – силно ограничаване на имиграцията и затягане на условията за пребиваване.

Жан-Люк Меланшон („Непокорна Франция“) – 13%

• Външна политика: критичен към сегашния модел на ЕС и към НАТО; настоява за дипломатическо уреждане на войната и отказ от по-нататъшна военна ескалация.

• Социална политика: предлага значително разширяване на социалните разходи и ролята на държавата.

• Имиграция: защитава либерална политика към мигрантите и правото на убежище.

Едуар Филип („Хоризонти“) – 12%

• Външна политика: последователно проевропейски и проатлантически курс; подкрепя укрепването на ЕС и продължаването на помощта за Украйна.

• Социална политика: застъпва икономически либерализъм.

• Имиграция: подкрепя по-строг контрол върху незаконната имиграция, съчетан с ефективна интеграция на законно пребиваващите