На път за Дойран днес участниците в паметната проява по повод 113 години от героичната гибел на полк. Константин Каварналиев посетиха три свещени за българската военна история места в Република Северна Македония (РСМ). В своеоразния военноисторически поход участват представители на МО начело с директора на дирекция „Социална политита и политика по военно-патриотично възпитание“ г-н Людмил Михайлов, курсанти от ВВВУ „Георги Бенковски“, водени от полковник от запаса проф. д-р Мануш Христов и старши лейтенант Денислав Петков, заместник-председателят на Съюза на ветераните от войните на България (СВВБ) полковник от запаса Петър Пандурски и членовете на Изпълнителното бюро старшина от запаса Валери Савов и Цветан Ночев. В представителната група от България е и бившият началник на Военна академия „Георги С. Раковски“ генерал-майор от запаса Тодор Дочев – почетен член на СВВБ и член на ЦС на СОСЗР. Координатор на проявата е Радослав Симеонов, главен експерт в дирекция „Социална политика и политика по военно-патриотично възпитание“ в МО. В РСМ ни посрещнаха генералният ни консул в Битоля Петър Петров, военният и военновъздушен аташе полковник Асен Ламбев и помощник-аташето майор Диана Николова-Дашева.

За един от големите български командири генерал-лейтенант Кръстю Златарев, чийто паметник се намира на границата с РСМ, говори полковник от запаса проф. д-р Мануш Христов. Поднесени бяха цветя от МО, курсантите и СВВБ.

Ген. Кръстю Златарев е герой в четири войни, раняван в сражения, но загинал в мирно време.Той е роден на 23 февруари 1864 г. в Охрид. Завършва Военното училище в София (1884) и служи в 13-и пехотен рилски полк (1884 – 1885). В Сръбско-българската война (1885) командва 3-а рота от 2-ри пехотен струмски полк и се сражава при Трън, Врабча, Сливница и Келташ, където е ранен (15 ноември 1885).

Последователно заема длъжностите командир на дружина в 9-и пехотен резервен полк (1900 – 1907), помощник-командир на 12-и пехотен балкански полк (1907 – 1910) и командир на 29-и пехотен ямболски полк (1910 – 1914).

По време на Балканските войни (1912 – 1913) воюва при Лозенград, Чаталджа, Одрин, Кукуш, Рупелското дефиле и Петрич.

От 1914 г. поема командването на 1-ва бригада от 7-а пехотна рилска дивизия, а от септември 1915 г. – на 11-а пехотна македонска дивизия. През Първата световна война (1915 – 1918) ръководи бойните действия при Криволак, Градско, Богданци (1915), по южните склонове на Беласица и край Дойранското езеро (1916 – 1918), където полковете на дивизията отразяват всички английски офанзиви без да отстъпят нито педя земя.

На 25 юни 1919 г. е повишен в чин генерал-лейтенант, след което преминава в запаса.

Воювал редом до своите войници и оцелял в много кървави битки, прославили българското оръжие, генерал Златарев загива в мирно време, при атентата в църквата „Св. Неделя” (1925).

Слеoващата възпоменателна проява бе в българското военно гробище в Ново село

на 20 км. от Струмица и 30 км. от Петрич. Полжени бяха венци и цветя генералния ни консул в Битоля, от министъра на отбраната, началника на отбраната и Съюза на ветераните от войните на България. С едноминутно мълчание бе почетена паметта на загиналите български воини. За това свещено място говори Радослав Симеонов.

Тук са положени телата на 71 български войници загинали в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война. Петнадесет от тях са родом от селища, днес в пределите на днешната Република Северна Македония (в това число двама души от самото Ново село), трима от Егейска Македония, двама от Западните покрайнини, по един от Източна Тракия, Косово и Северна Добруджа. В гробището са погребани също един пленник – сърбин, а по-късно и двама жандармеристи, също сърби.

По политически причини след 1944 г. военното гробище остава без нужните грижи. През 1966 г. властите разрушават централният му паметник. Но защото тук са телата на гореспоменатите трима сърби, гробището е спасено от пълно унищожение.

През октомври 1996 г. е получено разрешение за извършване на възстановителни дейности. Средствата са осигурени от д-р Милен Врабевски и ръководената от него фондация „Българска памет“. Надгробията – кръстове от мрамор, са наново изработени. Те са със същата форма, размери, големина и надписи като старите. На всяко от тях има кръст за храброст, под който е името на загиналия, неговият военен чин, датите на раждане и смърт, както и родното му място. Отново е изграден и централният паметник. Върху него също има кръст за храброст и надпис „Българио, за тебе тѣ умрѣха“. Работата е подкрепена от местните жители и общинската администрация в Ново село.

Откриването на възстановеното военно гробище става още същата година – на 4 ноември (Архангелова задушница). На церемонията присъстват множество официални лица и граждани от България и Македония, сред които и тогавашният български президент – Георги Първанов. Оттогава всяка година тук се отслужват панахиди. Паметта на загиналите бойци се почита също от граждани и представители на различни институции от двете страни.

Прочетена бе заповед на министъра на отбраната за награждаване с грамота и почетен знак Радослав Симеонов от Дирекция „Социална политика и политика по военно-патриотично възпитание“ за активна дейност по съхраняване на военната ни памет. Отличието връчи г-н Людмил Михайлов.

Малко след Ново село бяхме в гробищния парк на гр. Струмица.

Там положихме цветя на девет български войнишки гроба. Паметна церемония тук се случва за първи път. Погребани са офицери и войници, починали от раните си през Първата световна война. Най-старшият е подполковник Никола Попов от Силистренско, починал на 11 август 1916.

Утре на мемориала на полк. Константин Каварналиев край гр. Дойран,

Република Северна Македония (РСМ), ще бъде проведена възпоменателна церемония за отбелязване на 113-годишнина от неговата героична гибел по време на Втората балканска война. Паметникът на прославения български военачалник бе възстановен и реновиран от Министерството на отбраната през 2019 г. и се намира на около 10 км северно от гр. Дойран, вдясно от главния път Струмица – Валандово – Дойран.

Церемонията се организира по инициатива на дипломатическото представителство на Република България в Скопие и ще включва отслужване на панихида от свещеник на Православната църква в РСМ, както и ритуал по полагане на венци и цветя. В нея ще вземат участие служители от Посолството на Република България в РСМ, Генералното консулство в гр. Битоля, Министерството на отбраната, курсанти, както и представители на местни пробългарски сдружения и организации. Министерството на отбраната бе отправило покани и до други военно-патриотичните организации в България.