През 1952 година, когато Алберт Швайцер получава Нобеловата награда, в словото си предупреждава: „Човекът се превръща в свръхчовек“, надарен със свръхчовешкия разум. Колкото повече неговата сила расте, толкова по-беден става той. Нашата съвест е длъжна да се пробуди от съзнанието, че колкото повече се превръщаме в свръххора, толкова повече безчовечни ставаме.“ В основата на тази тревога стои идеята за изкуственото конструиране на човека, „хомо инженерството“ [1], което ще го направи равен, ако не на самия Бог, то поне на неговия антипод – Сатаната.

Известно е, че страховете от бъдещия демонизъм на науката са отразени в много легенди и предания. В светлината на тази истина все по-осезаемо се налага необходимостта от нов начин на осмисляне на човешкото достойнство и неговата мисия и отговорност пред бъдещите поколения. А това предполага постоянно разширяване на духовно-идеологическия спектър на пробуждането на разума, докато обхване поне част от населението, чийто гръб паразитира олигархията, световната мафия. Забележителен елемент на идейния арсенал на това пробуждане представлява хуманистичната идея, съчетана с идеята за социална справедливост[2].

Твърде е вероятно в основата на тревогата на Илон Мъск във връзка със страховете на най-големите милиардери в САЩ и в света от бързото разширяване на използването на изкуствения интелект стои инициативата на сегашния американски президент за преименуването на изкуствения интелект в „суперинтелект“. Според Илон Мъск до 12 месеца изкуственият интелект ще може да контролира целия интернет. Това означава да се намали темпото, защото милиардери се изплашиха от ИИ и искат сигурност.

Дори само това е достатъчно родителите у нас да изискват сериозна подготовка за въвеждането в българското училище на знания, свързани с ИИ. На всички би трябвало да им е ясно, че зад готово смлените заключения и оценки на дадена ситуация, които масмедиите ни предлагат, стоят огромни финансови средства и специализирани групи, които ги изготвят, така че да са лесно разбираеми и най-вече привлекателни за обществото, и то без съпротива да ги припознаем като свои собствени. Тези специализирани групи, за които говоря, са най-често различни и ето, че те, след внимателен анализ на своите интереси, ни поднасят информацията грижливо оформена, опакована с примамливи заключения и ние я приемаме, корумпирайки разума си.

Дори информацията и заключенията, които ни се поднасят да са негативни за нас, с негативни последици, ние ги приемаме именно понеже това ни освобождава от усилията, необходими да мислим и анализираме самостоятелно. Много често ние дори не осъзнаваме, че голяма част от възгледите им за живота, за случващото се около нас е възприета отвън и не е изградена на базата на собствения ни опит, защото не можем да направим разлика между собствено и наложено мнение. А това е много опасно. Тези хора, чийто разум е изцяло корумпиран, не живеят свой живот, дори не би могло да ги квалифицираме като хора, а по-скоро бихме ги определили като зомбита.

В съвременния свят да успееш да се припознаеш и предпазиш от тотално промиване на мозъка и заглушаване на собствения разум е много трудно, а за някои дори невъзможно. Всекидневно, ежечасно и ежеминутно ние се подлагаме доброволно на въздействието на всевъзможни източници на готово смляна информация именно с цел да се информираме, но тази информация много рядко е поднесена обективно, а и почти винаги върви с готов анализ и логично оформени заключения.

Скоро в пресата се появи материал, който разказва за възникнал конфликт между две дългогодишни приятелки по повод как изкуственият интелект се използва. Една песен, собствена творба на едната приятелка, се представя на телевизионния екран като творение на другата – нейна приятелка и става причина за сериозен сблъсък между двете дългогодишни приятелки. В друга публикация, в едно друго издание, се говори как изкуственият интелект използва една отвратителна черта на характера на своя творец. Утре това може да доведе до конфликт между приятели, хора или фирми, които използват възможностите на изкуствения интелект. От тези примери се вижда, че за използването на изкуствени интелект се изисква друга нравствена култура.

Налага се да се промени характерът на цивилизацията, която може би наистина започва от Каин, убил брат си Авел. Но отбелязването на този факт милион пъти досега не променя жалката истина, че днес живеем в електронна империя, в която насилието се възпроизвежда милиарди пъти и се превръща в единствената и най-страшната власт от всички видове власти, измислени досега от човешкия гений. Както пише един специалист в тази област (Боян Рашев) във вестник „Труд News“ от 20 август 2026 година, страница осма: „Изкуственият интелект сам по себе си не е нито зелен, нито мръсен. Той е технология за увеличаване на производителността, а когато бъде внедрен в световната икономика, в която над 80% от първичната енергия все още идва от изкопаеми горива, има голяма вероятност да направи именно тази система по-ефективна. Изследването има важни ограничения. Моделът е статичен и резултатите не са детерминистична прогноза. Реалната икономика ще се променя заедно с технологии, политики и енергийния микс. Но основният сигнал остава ясен. Технологичният прогрес не гарантира декарбонизация. ИИ може едновременно да открива теч на метан и да направи следващия барел петрол по-евтин за добив, а ако вторият ефект надделее, климатичният баланс става отрицателен.“

През 1820 година големият френски учен еволюционист Ж. Б. Ламар пише: „Човекът, заслепен от своя егоизъм, става недостатъчно предвидлив даже за това, което се отнася до неговите собствени интереси. Като че ли предназначението на човека се състои в това да унищожава своя род, като предварително направи земното кълбо непригодно за обитаване.“ Друг гений на човешкия дух, Карел Чапек, в своя разказ „Система“ предава циничните думи на своя герой фабрикант: „Да се обработи целият свят, защото светът – това е суровина, нищо повече. Целта на индустрията е да обработи света, господа! Небе, земя, човечество, време, пространство – всичко това са суровини за промишлеността. Да превърнем света в стокова продукция!“

Човечеството влиза в XXI век с разбита имунна система, продължава търсенето на нови открития и намеса на генното инженерство, призвано да коригира и да накара имунната система да функционира така, както желаем. Това ще даде възможност не само да се въздейства върху имунна система, но и да се лекуват най-различни заболявания. Вече се правят опити за разработване на проекти за създаване на безсмъртни свръхсъщества в резултат на сливане на човешкото и работното. За изобретателя Кърцуайл, автор на футуристични трудове за машинния интелект, хората са само на няколко десетилетия от изработването на роботи, като тези в изкуствен интелект машини, които могат да поискат граждански права. До 30 години ще имаме машини, които възпроизвеждат целия спектър на човешки интелект. С напредъка на науката, пълното сканиране и вече честата намеса в функционирането на човешкия мозък, скоро ще е напълно възможна появата на компютър, който надвишава човешките възможности. Сложете един от тези компютри и мозъци в хуманоиден робот и ще получите роботи по-умни от хората, роботи, способни да преследват цели и приоритети.

Човешката история познава достатъчно убедителни примери в подкрепа на истината, че върху Земята, населена от същества с най-висок коефициент на разумност в лицето на хомо сапиенса, които живеят с мисълта, че мисията им е да я превърнат в рай, за да се осъществи хуманистичната версия на цивилизацията като разумен начин на създаване, използване и разпределение на плодовете на културата чрез принципите на социалната справедливост, благоразумието и съзидателната стратегия. Като проявление на тази закономерност във всички времена от зората на човешката култура до днес съществуват цивилизационно родствени култури, основани на общи показатели, своята непреходност, ценности, които трябва да се обединят и да ускорят замяната на съвременния вече непродуктивен и заплашващ прогреса модел на развитие с хуманистична алтернатива.

Следователно, в процеса на еволюцията тя претърпява множество метаморфози.

Има своите корени още в античната идея за „Първочовека“ като божествено същество, съдържащо цялата смислова структура на космоса. По-късно се появява в „Богочовек“, който съдържа в себе си четирите черти на идеала за съвършенство, за чийто символ се приема Бог. На мястото на Бога, обявен за мъртъв, Ницше издига „Свръхчовека“.

Така или иначе, във всички случаи става дума за превъзмогване на хомо сапиенса – земният еквивалент на разума. С това се нарушава изискването същността на човека да бъде свещено недостъпна. Всъщност, средата на 1996 година шотландският учен от института „Роузлин“ създава в лабораториите си изкуствената овца „Доли“. Оттогава опитите за създаване на изкуствен човек чрез генно инженерство се превръщат в престъпна надпревара. Сега учени спорят доколко клонираният човек ще бъде идентичен на първообраза си. Може би приликата ще бъде само външна. Това е общото заключение, тоест без същностната характеристика на хомо сапиенса.

[1] Швайцер, А. Култура и етика. С., 1990, с. 31-34.

[2] Сборник. Бъдеще в настоящето. С., 1988, стр. 80-100.