Интервю с водача на „БСП– Обединеналевица“ вобласт Хасково

В навечерието на изборите разговаряме с водача на „БСП – Обединена левица“ в област Хасково за състоянието на земеделието, проблемите пред производителите и конкретните решения, които социалистите предлагат за развитие на сектора. Акцент в разговора са финансирането, напояването и равнопоставеността на българските фермери в рамките на Европейския съюз.

– Г-н Петканин, земеделието традиционно е ключов сектор за региона на Хасково. Как оценявате състоянието му в момента?

– Земеделието в област Хасково има сериозен потенциал, но той в момента не се реализира пълноценно. Освен проблемите при растениевъдството, искам специално да подчертая, че животновъдството е в още по-тежко състояние – малките ферми изчезват, разходите растат, а изкупните цени често не покриват дори себестойността. Това е тревожна тенденция, защото без животновъдство няма балансирано земеделие.

– По време на кампанията имахте ли преки срещи с хора от сектора? Какво ви споделиха те?

– Да, и това беше изключително важно за нас. По време на предизборната кампания се срещнахме с местни производители, пчелари, млекопреработватели, животновъди, растениевъди и винопроизводители.

Това, което видяхме, е впечатляващо – продукцията им е с изключително високо качество и наистина много вкусна. Това важи както за храните, така и за вината от региона, които имат сериозен потенциал.

Но заедно с това хората споделиха и реалните си проблеми – високите разходи, трудната реализация и липсата на достатъчна държавна подкрепа. Именно тези срещи ни дават увереност, че политиките, които предлагаме, стъпват върху реалните нужди на сектора.

– Какви са основните приоритети на „БСП – Обединена левица“ за развитие на сектора?

– Нашата политика е насочена към възстановяване на справедливостта в земеделието. Ще подкрепяме както растениевъдите, така и животновъдите чрез:
• целенасочена подкрепа за малки и средни стопанства
• облекчаване на достъпа до финансиране
• реално намаляване на административната тежест

Когато говорим за бюрокрацията, имаме предвид конкретни мерки, а не просто обещания:

• надграждане на вече въведения рисково базиран контрол, така че да се намали реално административната тежест и да се избегнат излишни проверки, честните земеделци имат нужда от поощряване, а не от порицаване
• съкращаване на сроковете за одобрение и изплащане на средства
• премахване на излишните изисквания и документи, които не носят реална добавена стойност

Не е достатъчно да има реформи на хартия – важно е земеделецът реално да ги усеща в ежедневната си работа.

В тази посока ще използваме много по-активно ресурса на Държавен фонд „Земеделие“ и Българската банка за развитие. В момента ДФЗ се разглежда основно като инструмент за разпределяне на субсидии, но той има много по-голям потенциал – да бъде реален финансов партньор на земеделците.

Предвиждаме чрез ДФЗ да се развият целеви финансови инструменти, като:
• гаранционни схеми за малки стопанства без достъп до банково финансиране
• облекчено финансиране за кооперативи и преработвателни предприятия

Например, зеленчукопроизводител или овощар може да получи нисколихвен кредит с лихва от 1–2% и гратисен период до прибиране на реколтата, което ще му позволи да работи спокойно без натиск от скъпо финансиране в началото на сезона.

По същия начин, малък животновъд или фермер без достатъчно обезпечение може да получи достъп до кредит, ако държавата чрез ДФЗ или ББР поеме 70–80% от риска чрез гаранционна схема.

От своя страна, Българската банка за развитие трябва да се върне към основната си мисия – да подпомага реалната икономика. В земеделието тя може да играе ключова роля чрез:
• дългосрочни кредити с преференциални условия
• съвместни програми с ДФЗ за споделен риск
• финансиране на преработка и добавена стойност
• подкрепа за млади фермери и стартиращи бизнеси

Например, чрез съвместна програма между ДФЗ и ББР, малък млекопреработвател или винопроизводител може да получи финансиране за изграждане на цех или модернизация, без да се изискват тежки обезпечения, като държавата поема част от риска.

Това са реални инструменти, които могат да заработят веднага, ако има политическа воля.

– Напояването често се посочва като ключов проблем. Какво е вашето виждане?

– Това е един от най-големите провали на държавната политика през последните десетилетия. В миналото напоителната система в България е обхващала близо 9 милиона декара, а днес се напояват под 350 хиляди декара. Това е драматичен срив.

Още по-недопустимо е това да се случва в регион като Хасково – през него преминават две пълноводни реки, имаме множество язовири и водоеми, а въпреки това поливното земеделие е слабо развито.

В същото време държави от Близкия изток, където водата е ограничен ресурс, развиват модерно напоявано земеделие. Това показва, че проблемът при нас не е липсата на ресурси, а липсата на политика и управление.

Ние ще настояваме за възстановяване и модернизация на напоителната инфраструктура като национален приоритет.

– Как стои въпросът с разходите за производство, включително торовете?

– Това вече е стратегически проблем. Заради високата цена на газа и тежестта на квотите за вредни емисии, торовете стават непосилни за българските земеделци.

Затова смятаме, че този въпрос трябва възможно най-бързо да бъде поставен директно в Европейския парламент. Необходимо е драстично намаляване или премахване на тези квоти, защото в сегашния им вид те поставят нашите производители в неконкурентна позиция.

Не може от една страна да натоварваме европейските и българските фермери с тежки изисквания и разходи, а от друга – да допускаме внос на земеделски продукти от трети страни при облекчен режим, където такива задължения липсват. Това не е свободен, а изкривен пазар.

– Как стои въпросът със субсидиите и равнопоставеността в ЕС?

– Това е другият голям проблем – липсата на реална равнопоставеност между българските и западноевропейските земеделци.

Ще дам конкретен пример – при гроздопроизводството. В България субсидията е около 18 евро на декар, докато във Франция тя е почти 10 пъти по-висока. При такива условия е трудно да говорим за конкурентоспособност.

Ние ще настояваме за реално изравняване на субсидиите в рамките на Европейския съюз. Българските фермери трябва да имат същите условия като своите колеги от Западна Европа.

– Какви решения предлагате за по-добра реализация на продукцията?

– Един от ключовите ни приоритети е стимулирането на кооперирането между производителите. Малките стопани сами трудно могат да се справят с пазара, но заедно могат да имат силна позиция.

Освен това трябва да развием преработката на земеделска продукция. В момента изнасяме суровини и внасяме готови продукти – това е грешен модел. Добавената стойност трябва да остава в България и в регионите като Хасково.

Добре развитото земеделие не е само част от националната сигурност – то създава работни места и открива реални възможности за развитие на винен туризъм и производство на храни с местен произход, които могат да се превърнат в силна регионална марка.

Ще работим и за по-добър директен достъп до пазара и ограничаване на прекупвачите.

– Какви мерки предвиждате за младите хора и бъдещето на селските райони?

– Без млади хора няма бъдеще за земеделието. Затова ще предложим:
• стартова подкрепа за млади фермери
• достъпни кредити
• инвестиции в инфраструктура и услуги в селските райони

Целта ни е да направим така, че хората да виждат перспектива да останат и да се развиват в родните си места.

– Вашето послание към земеделците в края на кампанията?

– Благодаря на всички земеделци, животновъди и производители за труда, който полагат всеки ден. Те са гръбнакът на българската икономика и гаранция за продоволствената ни сигурност.

По време на кампанията се убедихме, че в област Хасково има качествени производители, отлични вина и истински вкусна българска продукция, която заслужава подкрепа.

Нашата кауза е ясна – силно българско земеделие, подкрепено от държавата. С правилните политики можем да възстановим потенциала на сектора и да дадем сигурност на хората, които работят в него.

Купуването и продаването на гласове е престъпление