Онзи ден в БНТ Flora ме записа и ми каза нещо от сорта на “Ако се беше родил в САЩ, сред Gen Z, щеше да минеш за десен.“. Признавам си, това ме удари като студен душ. Защото разкрива цялата шизофрения на нашето време и дълбокото изкривяване на понятията „ляво“ и „дясно“ в България.
У нас, ако кажеш, че държавата трябва да пази труда, да инвестира в образование и да строи болници, веднага ти лепят етикет от миналото. А ако кажеш, че си кейнсианец, тоест човек, който вярва, че свободният пазар е прекрасен слуга, но ужасен господар, и че без силно търсене и достойни доходи икономиката просто умира, те гледат или като извънземно, или като консервативен динозавър.
В Америка днес да защитаваш индустрията, националния интерес, семейството и реалната икономика започва да се припознава от новите десни, докато неолибералният елит се окичи с прогресивни знамена. А тук? Тук все още живеем в икономическите илюзии на 90-те, когато „невидимата ръка“ трябваше да оправи всичко, а вместо това просто бръкна в джобовете на хората.
Какво всъщност означава да си модерен икономически ляв човек днес? Не означава да тъгуваш по миналото. Означава да четеш Джон Кейнс и да разбираш, че в дългосрочен план всички сме мъртви, затова икономиката трябва да служи на живите тук и сега. Означава да си спомниш думите на Джордж Оруел от „Пътят към Уигън Пиър“, че социалната справедливост не е омраза към богатите, а любов към бедните.
Но къде са днес интелектуалците, които трябваше да кажат това на висок глас?
Някога, в миналия век, писателите, философите и учените бяха първи на барикадите до работниците. Когато Емил Зола пишеше своето „Аз обвинявам“, той не чакаше одобрение от донори. Когато Албер Камю, Жан-Пол Сартр или нашите Гео Милев и Никола Вапцаров говореха за човешкото достойнство, те рискуваха всичко, защото знаеха, че думите тежат само когато са платени с действия.
А днес? Днес голяма част от интелигенцията ни се е скрила в офиси на разни НПО-та, пишат доклади за „устойчивост“ и „оптимизация“ и ни обясняват как ниските данъци за богатите и замразените заплати са нещо добро. За мен модерният ляв човек не трябва да се страхува да каже, че без силна средна класа няма демокрация. Че печалбата без морал е просто грабеж с вратовръзка.
Защо ли? Защото българинът по душа не е хищник. Ние сме оцелели през вековете не защото сме се спасявали поединично, а защото сме знаели какво е взаимопомощ, какво е солидарност и какво е да разделиш хляба си. Неолибералната мантра „всеки да се спасява сам“ е чужда на нашата природа, тя е присадена тук като плевел, който задушава всичко живо. Модерното ляво не е в миналото. То е в бъдещето, в което технологиите и икономическият растеж работят за човека, а не човекът - за статистиката.