Ако се опиташ да сглобиш атомна бомба и пренебрегнеш законите на физиката, тя просто няма да избухне. Но ако сглобиш идеология, пренебрегвайки фактите, тя може да се окаже доста експлозивна. Само че хората, които знаят как да измислят митове и да поддържат порядък, почти винаги издават заповеди на хората, които знаят как се правят бомби. Робърт Опенхаймер чакаше подписа на Рузвелт, а не обратното. Вернер Хайзенберг се отчиташе пред Хитлер, Игор Курчатов - пред Сталин, а днес ядрените физици на Иран свеждат глава пред експертите по шиитска теология.

Защо? Защото хората на върха знаят една тайна, която учените пропускат. Казването на истината за Вселената е ужасно неефективен начин да управляваш тълпата. Вярно е, че Е=mc2 обяснява как работи светът, но формулата на Айнщайн не може да накара милиони хора да спрат да се мразят, нито да ги вдъхнови да умрат за една кауза. За тази цел не ти трябва физика. Трябва ти добра приказка.

У нас бомби не правим. У нас сглобяваме „реформи“ и „стратегии“. И най-тъжната гледка на прехода не е наглостта на шепата празноглавци с много пари и власт. Истинската трагедия е друга. Тя е в лекотата, с която брилянтни умове, хора с титли, с прочетени библиотеки и остър интелект, се продават за жълти стотинки, за да облекат в научна терминология поредната мания на тези празноглавци. Срещу един хонорар, едно място в борд или малко ефирно време, умният човек сяда пред камерите и започва да ти обяснява със сложни думи защо черното е бяло. Защо е полезно за макроикономиката да обедняваш? Така ученият човек става преводач на глупостта. Интелектът става парфюм, с който властта пръска собствената си миризма.

Когато човек, който знае истината, се съгласи да обслужва лъжата, той не просто губи честта си. Той обезсмисля самото знание. Защото ако E=mc2 може да бъде променено срещу 300 евро на участие или потупване по рамото от някой феодал, значи наука няма. Има само обслужващ персонал с дипломи. Можеш да платиш да ти напишат, че гравитацията е отживелица. Можеш да купиш телевизиите да повтарят, че земята е плоска, а неолиберализмът - гениален. Но в мига, в който скочиш от десетия етаж, физиката си взима своето. Без да пита кой си и колко пари имаш в банката.

Впрочем, точно подобни морални граници стоят в основата на голяма част от моите действия и решения в последно време. Защото вярвам, че светът не се променя от тези, които чакат заповеди отгоре, за да изчислят поредната глупост. Променя се от онези, които имат смелостта да кажат „Тази бомба няма да гръмне. Сметките са грешни. И аз няма да се подпиша под тях.“. Всичко останало е просто Холера.