Идеология, социализъм, империализъм, олигархия, неравенство, неофашизъм, антифашизъм, борба, антиляв консенсус, работническа класа.

Такива думи прозвучаха в изказванията на представители на БСП и анализатори близки до левите идеи по време на поредния форум на соцrалистическата партия, обсъждащ Манифеста "Социализмът на нашия век".

Конференцията под надслов "Социализмът на нашия век-демокрация, равенство, труд и мир", организирана от фондация "Солидарно Общество" и фондация "Фридрих Еберт", събра стотина представители на левицата в леденостудената зала "София" на търговския център "Интерпред. Символично този дискомфорт бе и поредното напомняне за неспособността на дясното управление на София, да осигури топлина през есенните месеци за множество абонати на столичната "Топлофикация".

За да вдигнат градусите, левите се поздравиха с успеха на Илияна Йотова и Кирил Вълчев. "БСП показа, че не е забравила как се печелят избори", обърна се към събралите се Жак Папаро - директор на "Фридрих Еберт" за България. Модераторът Георги Пирински пък откри дискусията с напомнянето, че левицата е ясна сила, когато има ясни политически послания.

"С Манифеста на левите сили протягаме ръка за един надпартиен разговор. С него целим да обединим хора, които считат, че едно по-справедливо общество е възможно и са готови да допринесат за неговото построяване", заяви председателят на Националния съвет на БСП Крум Зарков във встъпителния си доклад.

Казваха ни, че няма да стане само с идеология, че трябва просто да си укрепим структурите. И какво после, след като не можем да предложим обяснение на обществото, защо трябва да гласува точно за нас и с какво сме различни от другите - такава теза разви Зарков и продължи обосновката за нуждата от алтернативно лице на БСП: "Политиците сменят лицата си, но няма промяна на политиката. Опозицията казва: "Ще правя същото, но по-добре и всичко ще тръгне добре". "Имахме нужда да се обърнем към идеите, които правят БСП различна от всички други. Те са най-голямото ни конкурентно предимство и ние не бива да го загърбваме", защити Зарков идеите залегнали в Манифеста.

Той обърна внимание на изчистването на левия, социалистическия образ, защото: "Тезата - аз съм социалист, защото съм от БСП, се оказа спорна". В България се смята, че социализмът не е съвместим с демокрацията, заяви председателят на БСП и добави: "Но концентрацията на власт не е демокрация, в България има хора, които демонстрират власт, без да са овластени и поради това се говори за фасадна демокрация."

Олигархията няма да се пребори само с методите на наказателното право. Деолигархизация без деконцентрация на ресурсите и децентрализация на властта няма да бъде постигната, каза още Зарков. По въпросите на войната и мира, лидерът на БСП посочи, че не може да има по-справедливо общество, ако то не живее в условия на мир, но призова да се търсят корените на текущият конфликт в Европа.

Зарков с горчивина припомни едно съждение, че международното право го има, само докато големите държави говорят за него, а те го правят все по-рядко.

"Манифестът е възможност за обединяване на дневния ред на българските граждани, с дневния ред на българската политика. С него се прави крачка към хората, каквато никоя друга политическа сила не е правила до момента", заяви в доклада си "Що е социализъм на нашия век?" политологът доц. д-р Борис Попиванов.

Той обърна внимание, че социалното недоволство, на което ставаме свидетели в Европа не е задължително да доведе до властта на левите, които уж са изразители на тези очаквания, а може да докара властта на крайната десница, както вече  е ставало в миналото. Тук Попиванов акцентира, че въпросът за антифашизма вече не е само битка за миналото.

"Манифестът на левите сили връща идейния разговор в нашето общество. Равенството е знаме на социалистическата идея и единственият път към реална обществена солидарност", каза пък историкът от СУ гл. ас. д-р Радослав Илиев в доклада си "Равенството: постижимо ли е?". Той обърна на нещо твърде тревожно за плурализма в българското общество: Има антиляв консенсусен медиен дискурс, смята Илиев.

Историкът призова да се прави категорично разграничение между лявото и либералното, защото именно дясното е това, което се опитва да ги пришива едно към друго.

Исторически паралел между движението на лудитите от XIX век и сегашното масово навлизане на изкуствения интелект и роботите, които "убиват" работни места, направи политологът от СУ гл.ас. д-р Страхил Дейлийски в доклада си "Трудът: кой създава и кой получава?"

"Големият въпрос е за собствеността върху плодовете на икономическия растеж. Не роботът експлоатира, а този, който го притежава. В тази връзка конфликтът не е между хората и машината, а между обществения характер на прогреса и частния контрол върху плодовете му", коментира той.

Делийски обърна внимание и на контрола върху различните обществени електронни платформи в сферите на образование, здравеопазването. Болниците и училищата не могат да зависят от частния интерес или чужди корпорации, смята той.

Едно от важните послания на Манифеста е осмислянето на темата за мира и войната, пречупена през темата за империализма и антиимпериализма, като последният легитимира съвременната левица. Това изтъкна в доклада си "Мирът: каква България в каква Европа" гл. ас. д-р Меги Попова, преподавател по философия на политиката и правото в СУ "Св. Климент Охридски".

Според нея сега се налага представата, че алтернативата на неолиберализма бил неофашизма. "И тук социализмът на XXI век е спасителен пояс, защото именно той се намесва в този процеп между старото и заплахата на новото и влиза в ролята на трета алтернатива", смята Попова.

"От началото на прехода промените, на които сме свидетели, са с отчетливо десен характер и те доведоха до сегашното статукво, в което се намираме. То има нужда от ясна лява алтернатива. Посоката на БСП е да изготви ясна концепция какво иска да промени и да намери път към политически съюзници", заяви членът на Изпълнителното бюро на БСП и политолог Пламен Владимиров в заключителния доклад "Промяната: кой и как може да я направи?".