В историята на класическата музика има едно емблематично произведение на Йозеф Хайдн, неговата „Прощална симфония“. По време на изпълнението, един по един, музикантите угасват свещите на пултовете си, прибират инструментите и напускат сцената. Накрая остават само двама цигулари, които доизсвирват последните ноти в пълна тъмнина.
Много пъти през годините, ние като избиратели, разиграваме точно тази „Прощална симфония“. С огорчение, гняв или безразличие, гасим своите свещи, прибираме гласа си и напускаме сцената на собствената си държава. Казваме си „Всички са едни и същи, аз няма да им участвам в цирка“. Само че държавата не е концертна зала. И когато честните хора напуснат сцената, тя не остава празна. Мястото им не се заема от тишина. Заема се от контролирания и корпоративния вот. Сцената се овладява от онези, чиито свещи се палят с банкноти и зависимости.
Уважаеми сънародници, негласуването не е наказание за политиците. То е зелена светлина за купения и "послушния" вот. Когато избирателната активност падне до критично ниски нива, тежестта на всеки "притиснат" глас скача тройно. Твоето отсъствие е техният най-голям бонус. Ти си мислиш, че си Хайдн и гасиш свещта в знак на протест, но всъщност осветяваш пътя на бандюгите към властта. Държавата ни е споделен дом, а не приватизирана фирма! И ако не искаме в края на симфонията да останем в пълна тъмнина, просто трябва да отидем и да си вземем сцената обратно.
Гласувайте в Неделя!