- Кое бе най-ценното, което чухте от хората из страната в тази кампания, г-жо Йотова?

- Хората искат мир. Едно момиче във Варна ми каза: “Искам връстниците ми в Украйна да ходят на училище спокойни като мен, да ги събуждат майките им, а не воят на сирени. Не искам дронове край бреговете на моя роден град. Искам сигурност и спокойствие, за да сбъдвам мечтите си в Родината”.

Тези думи не само задължават, те са клетва за нашата отговорност към децата ни. Същата

клетва на моята 89-годишна майка към мен - оставихме ви мирен и спокоен свят, длъжни сте такъв да го предадете на децата си

“Вие сте нашият президент на мира” - ми каза възрастен човек в Смолян. Това е най-високата оценка, която може да получа. Работя така, че да изпълня със смисъл това определение. А и защото съм твърдо убедена в необходимостта от мир час по-скоро. Не може да продължава войната на изтощение. Тя изтощи всички ни, цяла Европа.

С Кирил Вълчев направихме кампания в цяла България - не лъскава и скъпоплатена, не предварително измислена и заснета.

Избрахме да разговаряме на живо с хората от цялата страна и да чуем какво ни казват

- тревогите и идеите им какво да правим в България. За беднотията, липсата на пътища, достъпа до училище, за това могат ли хората да се лекуват адекватно, за неволите на малките семейни фирми. От всички хора чухме, че искат държавата да ги закриля.

Премиерът Румен Радев подкрепи Илияна Йотова и Кирил Вълчев и се включи в срещите им във Велико Търново.
Премиерът Румен Радев подкрепи Илияна Йотова и Кирил Вълчев и се включи в срещите им във Велико Търново.

- Какво може да направи президентът за всеки българин поотделно - ясно е, че не може да гарантира високи доходи и ниски цени в магазина, нито по-модерно образование?

- Може много. Може да бъде гласът им, който трудно достига до медиите и до институциите. Да прави този глас силен, да пробужда съвести, да заставя тези, които взимат решенията. Това не означава непременно конфликт с институции, а да влияеш със силата на аргументите, на познанията, на експертизата. Контактът с широка палитра от експерти, професионални и граждански организации, общности от страната и чужбина създава възможности за стойностни предложения, които да търсят и намират подкрепа в изпълнителната и законодателната власт.

Защото всяко село и всеки град - от най-малкия до столицата, рисува цяла България. И

никой не може да бъде пренебрегван и забравян

Хората всеки ден отиват на работа и дават най-доброто от себе си независимо с какво се занимават - дали са във фабриката, в читалището, училището, лекарския кабинет. Дават всичко, за да имат достоен живот те и семействата им. Градят България всеки ден и са най-голямото ѝ богатство. Създават нашата общност. А не усещат справедливост - като заплащане, като условия на труд, като перспектива за развитие, като равенство пред закона, като навременно правосъдие.

Предстои изборът на нов Висш съдебен съвет и нов главен прокурор - нека не разочароваме хората за пореден път и да върнем доверието им в българската съдебна система.

Президентът има още едно много силно оръжие - бюджетът на държавата. Работата на президента е проблемите в него да бъдат преодолени преди гласуването в парламента - в диалог, с експертни позиции. Ветото само по себе си не е панацея.


- Кое ще е първото нещо, което ще направи Илияна Йотова като президент, ако на 1 ноември спечели балотажа?

- Ако ме питате в личен план - ще поискам прошка от съпруга си. Уважаван лекар, човек с авторитет беше използван по изключително грозен начин от моите опоненти в кампанията. Ще благодаря за подкрепата, търпението и огромната любов на моето семейство - винаги са били до мен.

Ще благодаря на българските граждани за доверието, което много задължава, и аз мога да поема тази отговорност.

Ще кажа на тези, които не са ме подкрепили - не сме от двете страни на барикада, защото сме заедно за България и нашите деца,

в деня след изборите ще продължим да живеем заедно.

И на втори ноември отново ще вляза в кабинета си и ще се заема с текущите задачи, защото те не чакат предизборна кампания. Затова и аз бях неизменно на поста си като държавен глава.


- Какво не ви хареса в тона на предизборната кампания? Ако не бяхте в една от двете главни роли във втория тур на президентските избори, как бихте описали като журналист тази кампания?

- Сигурно ще ме наречете наивна, но бях убедена, че ще водим смислена кампания, със съдържание, с позиции, идеи. Политическите постове, които съм заемала, са резултат от победа на избори и винаги съм правила такива кампании.




Като журналист определението, което бих дала за кампанията на моите опоненти, е безпомощна. В немощта си да спорят и да предлагат, да участват активно в сблъсъка на идеи те избраха друг път - на внушенията и манипулациите, на калта. Трябва да направя едно уточнение - под моите опоненти не визирам г-н Гюров, а неговите говорители Асен Василев, Ивайло Мирчев, Божидар Божанов. Реално те му направиха кампанията, докато той тичаше, свиреше на пиано, точеше баница или си сменяше костюмите.

- Вие зададохте друг начин на поведение още в първия ден като президент - дали обаче политиците разбраха, че точно нормалният диалог, националното съгласие по важни за българина теми, уважението към опонента правят от политиката едно по-смислено занимание?

- Сблъсъкът на мнения и идеи дори понякога тежките спорове за мен са работещият механизъм за взимане на решения. Така съм правила винаги във всяко занимание и във всяка среда - от работата в тесния ми екип, в който всяко мнение трябва да бъде чуто, до диалога ми с политически лидери.

Политиката е смислено занимание тогава, когато работи за хората, а не за избрани тесни кръгове,

свързани помежду си от ламтежа за личен просперитет, основан не на собствените възможности и постижения, а за сметка на другите. Колкото и да имам желание, няма как да водя диалог с такива хора. Просто защото разбиранията ни са диаметрално противоположни.

Убедена съм, че президентската институция трябва да е отворена за всички, да е място за дискусия по важните за страната въпроси. Да е място за търсене и намиране на съгласие.

- Какъв знак ви даде ниската активност на първия тур? Какво значи 1/5 да отидат до урните само за да заявят, че не подкрепят никого?

- В нашия щаб и инициативния комитет анализирахме грешките си и се опитахме да ги поправим във времето до неделя. Но мисля, че много хора останаха у дома на 25 октомври, подведени от социологическите проучвания, според които всичко изглеждаше предрешено. Самоуспокоението изигра своята роля. Ниската избирателна активност обслужва тези, които реално няма какво да предложат на хората, нямат идеи, нямат съдържание. Години наред провеждахме избори, които достатъчно подкопаха доверието на хората в изборния процес. Това доверие се възвръща бавно и с много усилия.

- Как ще ги мотивирате да гласуват на балотажа?

- За да заработи отново демокрацията на пълни обороти, българските граждани тук и в чужбина трябва да дават своя глас. Правото на глас е най-висше право. Колкото по-висока активност, толкова по-голяма е легитимността на институциите.

От избора, който ще направят в неделя, зависи дали отново ще сме страна - пример за хронична политическа дестабилизация с остра война между институциите, или ще изберем хора, които мислят напред,

работят в сътрудничество и диалог по важните за страната въпроси.


- Геополитически ли е изборът на 1 ноември?

- Разбира се, че не. България отдавна е направила своя стратегически избор с членството си в НАТО и Европейския съюз.

Измислена е дилемата за избор между Изтока и Запада

Впрочем ако тя не съществува и не се съживява в определени периоди, редица хора в България - политици, експерти, журналисти, ще останат без работа. Най-кресливите по тази тема нямат съдържание, което да предложат на хората, затова избират най-евтиния начин - да сеят раздор. Защото сред разделени хора, с отвлечено внимание от важните за тях въпроси най-лесно обслужват своите лични интереси. И ловят риба в мътна вода, както е казал мъдро народът.

- Какъв тогава е изборът?

- Между перспективата и подема на България и политическата нестабилност и безвремието - това е изборът на 1 ноември. Нашите опоненти са впрегнали всички усилия, не признават и средствата, за да върнат времето на сглобката, когато държавност и закони не значеха нищо. Времето на шуробаджанащината, телефонното право, на обществените поръчки за “наши”. Време, в което едни отбрани хора имат охолен живот и сигурно бъдеще за поколенията си, а мнозинството българи са обречени на безбъдност, с окрадени възможности за развитие, защото публичният ресурс потъваше в едни конкретни джобове.

България държи златна карта и това го признават и нашите европейски и международни партньори. България може да бъде гарант за сигурността и стабилността не само на Югоизточна Европа, а на целия континент. В следващите години с нашата страна ще са свързани ключови инфраструктурни, енергийни, дигитални проекти. Имаме амбицията и възможността заедно всички институции да работим за постигането на тези големи цели, а не да се блокираме взаимно. Можем не само да излезем от кризата, но и да бъдем сред най-бързо проспериращите страни в Европа.

Между желанието за съгласие и сътрудничество между институциите по големите въпроси за страната и целенасоченото противопоставяне и борбата за надмощие - това е изборът на 1 ноември. Убедена съм, че институциите могат да работят заедно, всяка според своите правомощия, като спазват разделението помежду си и бъдат коректив една на друга.

Изборът на 1 ноември е между връщането на нормалността в обществените отношения, в контакта помежду ни и просмукването на още по-дълбоко разделение и противопоставяне. Никога не съм и

няма да приема насъскването на едни хора срещу други,

на едни професионални съсловия срещу други с една цел - задържане на властта.

Аз не битувам в социалните мрежи, но това, което ми споделят за омразата и разделението в тях, е много страшно и опасявам се, с последствия, които ще ни отнеме време да преборим. Не само липса на желание да се приеме чуждо мнение, а тежка съпротива срещу инакомислието.

Изборът на 1 ноември е между мира и сигурността и войната - казвам това напълно отговорно, каквито винаги са моите позиции. Зная какъв вой, а и подигравки предизвиквам от опонентите си. Това поведение е недостойно, но е опасно за всички нас. Не мисля, че си дават сметка какви последствия има войнолюбивата риторика.

Какво означава лозунгът на протеста неотдавна под прозорците на президентството - “Вашият мир е капитулация, вашата дипломация - изолация”? Това е оксиморон, който илюстрира безпомощността на тезите на войнолюбците. Как може мирът да е капитулация, а дипломацията да е изолация?

Темата за мира в Украйна и нашата сигурност, сигурността на цяла Европа не се свежда от посочването с пръст на агресора, на виновника за атаките с дронове в Черно море. Темата е в пъти отвъд това съдържание.

От ден първи на войната с Румен Радев сме категорични, че трябват силна дипломация и мирни преговори, че е недопустимо да се води война на изтощение. Много критики понесохме за тази позиция, но виждате как лека-полека в Европа има отрезвяване и се търсят пътища за диалог с Русия. Защото повече така не може да продължава - едва след няколко месеца ще станат 5 години война в сърцето на Европа.


- Готов ли е българинът за жена президент?

- Категорично да. Тази увереност ми дава огромната подкрепа, която срещнах от хора в цялата страна. С тяхната подкрепа зная, че ще се справя. Въпреки тревогите и трудностите. Защото колкото и да ми е трудно, ще направя така, че тревогата да остане за мен, а куражът - за България.

Достатъчно добре подготвена съм, имам нужната експертиза и опит, трайно изградени контакти в Европа и света. Научила съм и уроците в богатата си политическа кариера. А с г-н Кирил Вълчев сме силен тандем, който стъпва на добра основа със съвместната ни работа през последните години - основно с българските общности зад граница и за популяризирането пред света на България с нейната богата история и култура, с талантите и постиженията ни днес.

- Кои са будителите днес в България? И на кого от тях се възхищавате?

- В българския исторически календар има много дати, които ни карат да се чувстваме горди българи. Денят на народните будители е изпълнен с особена всенародна любов и признание. Празникът, който вдъхновява да се стремим с действията си поне малко да достигнем висотата на будителите, които изградиха българската нация, преведоха я през редица изпитания на времето.

Днешните будители са хората, свободни в мислите и действията си, хората с гръбнак, който държи главата им високо изправена, смелите, грамотните и отговорните хора, които живеят, работят и се развиват с ясното съзнание, че са част от общност, че каквото и да правят, то ще има ефект не само върху тях. Така, както будителите в нашата история вплетоха личната си съдба в народната, в общата съдба.