Преди точно пет години ни напусна един от най-големите ерудити на България проф. Чавдар Добрев – литературен критик, театрал, писател, учен, публицист, общественик и преводач. Вероятно, за да открива нови предизвикателства пред аналитичния си ум в други измерения… До края остана верен на идеите за свобода, солидарност и справедливост, манифестирайки своята лява социалистическа принадлежност. Никога не изневери на България, за която работеше до последно.
Националният суверенитет, националният възход, националната култура не бяха за него празни политически думи, а крайъгълен камък на всяко усилие и мислене на българина. Унгарски възпитаник, ученик на големия философ (един от основоположниците на западния марксизъм), естет, литературен теоретик и критик Дьорд Лукач, Добрев бе усвоил методология и подход на интерпретация. И може би естетическата позиция, че интелектуалецът винаги трябва да казва истината.
Независимо от цената, която ще плати. Особена тяга и уважение изпитваше към руската култура и литература, която приемаше за еталона на хуманизма. И независимо от всичко, вярваше, че думите на генерал Дьо Гол за Европа на отечествата е единствено вярната посока на развитие и че обединена Европа няма бъдеще без Русия…
Беше непоправим оптимист, човек с огромна ерудиция, последователен в идеите си, предан на приятелите и близките. С борбен и несломим дух, с невероятно чувство за хумор и самоирония, човек, който винаги търси и изгаря за истината – естетическа и социална! Чавдар Добрев остави незаличима следа
в българската култура, в паметта на приятели и близки, чрез наследството, което остави: над 60 монографии, стотици студии, хиляди статии, три стихосбирки, сборник с разкази!
Времето не заличава усещането за липса на близкия човек, просто го трансформира в памет, която гарантира, докато ги има спомените, безсмъртие и вечност…