Китай е американската цел във Венецуела и Иран, посочва Гл. ас. д-р Мариян Карагьозов, който е юрист и специалист по близкоизточни изследвания, създател и собственик на фирмата за геополитически и икономически анализи „Перспекто"

-Г-н Карагьозов, от дни масовите протести срещу властта в Иран са във фокуса на медиите п света. Протести в страната е имало много пъти през последните години, но сегашните вълнения се отличават със своята масовост, а полицията и военните се разправят с демонстрантите с насилие и „стрелба на месо“, от която загинаха стотици или дори хиляди иранци. Над 10 000 вече са арестувани и не се знае каква ще бъде съдбата им. Каква е този път конкретната причината за избухването на гнева на част от иранското общество и до какво би довела ескалацията на сблъсъка между протестиращите с властта в страната?

- Протестите избухнаха в дните непосредствено около Нова година, като дребните търговци в традиционните ирански базари затвориха магазините си поради срива на курса на местния риал срещу основните валути. Това прави поддържането на бизнесите много трудно. В края на октомври миналата година властите фалира голямата банка „Аянде“ поради около 5 млрд. долара лоши кредити. Инфлацията на хранителните продукти за около година е 70%. Едностранните западни санкции задушават икономиката. Иранското общество е младо и високообразовано – грамотността е над 90%, около 30% са хората с висше образование. За младите градски средни класи, които са най-засегнати от санкциите, към икономическите и социални искания се добавят и искания за повече политически свободи.

-Защо според Вас отговорът на властите в Техеран срещу участниците в небивалите досега протести е толкова жесток и кръвопролитен?

 -Може би това се дължи на страх сред управляващите, че демонстрантите този път не призовават за повече граждански свободи, а призовават за сваляне на режима, начело с върховния лидер аятоллах Али Хаменей?ок? Може би това се дължи на страх сред управляващите, че демонстрантите този път не призовават за повече граждански свободи, а призовават за сваляне на режима, начело с върховния лидер аятоллах Али Хаменей? Факт е, че другите вълни на протести, например през 2009 г., 2017 г., 2019 г., 2022 г. бяха значително по-мирни. Отговорът на силите за сигурност в този случай е безпрецедентен.

Според мен причините за това са няколко. Първо, издигането на лозунги срещу върховния лидер – аятоллах Али Хаменеи -, лозунги за сваляне на режима, отделни скандирания в подкрепа на шаха, създават усещане в режима, че залогът е много по-голям от обикновени протести, и че става дума за оцеляването му. Категорично осъждам стрелбата срещу мирни протестиращи. От друга страна, иранските власти показват кадри, на които се виждат въоръжени протестиращи; хора, които палят имущество, автомобили, дори джамии. Факт е, че има и загинали хора от службите за сигурност. Високопоставени израелски представители признаха, че израелската специална служба МОСАД действа на терен. Т.е. има и външно подстрекаване на насилствени протести. Трето, протести се наблюдаваха и в редица по-малки провинциални градове, където действат други механизми – там родовата солидарност е много силна, ако има пострадали, всички негови роднини се включват в протестите, достъп до оръжие на населението е голям, силите за сигурност са малобройни, което ги кара да действат брутално, за да се опитат да компенсират това.

Трудно е да се даде точна оценка, тъй като интернетът в страната е изключен и оттам почти не прониква информация или тя е доста откъслечна, но изглежда, че в последните няколко дни протестите по-скоро затихват.

- Реза Пахлави, син на детронирания през 1979 г. бивш шах на Иран, и водеща фигура в иранската опозиция, който е в изгнание, призова протестиращите в Техеран и други градове на страната: Не напускайте улицата! Сърцето ми е с вас. Знам, че скоро ще бъда до вас! Какво е влиянието му в страната и може ли той да изиграе някаква роля в драматичните събития?

- Трудно е да се оцени реалното му влияние в страната, поради това, че той от почти 50 години е в изгнание, както и защото липсват социологически допитвания по темата в Иран. Буквално преди дни американският президент Доналд Тръмп заяви в интервю, че Реза Пахлави „изглежда много симпатичен, но нямам представа каква роля би играл в собствената си страна.

Още не сме стигнали дотам обаче. Много е рано - прекалено рано - да се каже. Не знам дали той ще се впише в страната си, Не знам дали неговата страна ще го приеме за лидер.“ Това казва много.

- Възможно ли е според Вас с някакви реформи в ислямизираната страна тя пак да си остане такава, но с по-големи граждански свободи и други политически промени?

- Иран е сложен парадокс и сложна страна. От една страна, тя формално е Ислямска република, но от друга проучвания на нагласите на хората показват много по-ниска степен на религиозност, отколкото в други страни в Близкия изток. Страната развива модерни технологии– машиностроене, ракетни и дронови програми, модерно образование. Интересно е, че по-голям процент от всички завършили висше образование са жени. Следователно, можем данаправим извод, че съществува такова напрежение, ако си послужим с термините на„класиците“, между базата и надстройката.

Президентът Масуд Пезешкиан е умерен реформатор, но той често се натъква на съпротива от консервативни групи, свързани например с Корпуса на стражите на ислямската революция(КСИР).След миналогодишната война между Израел и Иран, върховният лидер Али Хаменеи повечето време се укрива, като има двама най-приближени сътрудници са умереният и прагматичен бивш председател на Маджлиса (2008 – 2010 г.) и настоящ председател на Висшия съвет по национална сигурност Али Лариджани, и твърдият консерватор, свързан с КСИР и бивш и.д. президент Мохаммед Махбар. Отново виждаме баланс.

Ако протестите затихнат, може да станем свидетели на омекване на режима.

- Протестите в Иран започнаха малко след драматичните събития във Венецуела, където САЩ извършиха нападение, отвлякоха президента Николаос Мадуро, обвявиха го без доказателства за нарокобарон и сега го съдят в Ню Йорк. Малко след това Доналд Тръмп се обяви в защита на протестиращите срещу властта в Иран. Като първа мярка той обяви, че ще наложи 25% мито на всяка държава, която има икономически отношения с Иран. Може ли да се предполага, че ще последва и американска военна операция срещу Иран, както се случи миналата година, повод за която беше отказът на Техеран да спре ядрената си програма?

-Връзката между Венецуела и Иран е на другия край на света, но за мен тя е ясна. И това е Китай. Пекин е вложил около 60-70 млрд. долара във Венецуела, 90% от които - в нейния петролен сектор. Същевременно, почти 90 на сто от иранския петролен износ е насочен към Китай.

Изявлението на американския президент за 25-процентни мита за държавите, търгуващи с Иран, е нонсенс. Показателно е, че след него не последва никакъв официален документ от американската администрация, който да разясни тези думи или да обясни как точно ще бъдат наложени такива мита. Ако става дума изобщо за търговия с Иран, такива мита биха нарушавали правилата на Световната търговска организация. Ако става дума за търговия с ирански петрол, и към момента върху нея има редица американски санкции.

Знаете ли кои са най-големите търговски партньора на Иран? ОАЕ, Ирак, Турция ... и Китай. От една страна, желанието да се задуши Китай и да се договорят отстъпки от страна на властите в Техерен сочи към американска военна операция. От друга страна, регионалните държави – Саудитска Арабия, Катар, Турция – лобират във Вашингтон ПРОТИВ военна операция. Ако

направим уравнение с тези фактори „за“ и „против“, можем да заключим, че вероятно ще станем свидетели на ограничен удар с цел постигане на отстъпки, а не на опит за сваляне на режима – просто няма кой да поеме властта и рискът от хаос в една почти 100-милионна страна и в целия регион е твърде голям.

- Израел смята Иран за екзистенционална заплаха. Как ще постъпи премиерът Бенямин Нетаняху, ако САЩ и този път предприемат военни действия срещу Иран?

- Мисля, че американските и израелските интереси по въпроса се разминават. Тел Авив иска сваляне на режима, докато поради опасенията от хаос, американският интерес е по-ограничен.Известно е, че Иран разполага с ракети и с други оръжия, с които може да нанесе не малко поражения срещу американски военни бази и други обекти на САЩ в Близкия изток и така районът да се превърне в бойно поле за сблъсъци между Иран и САЩ с всичките тежки

последици от това?

- Президентът Тръмп заяви, че репресиите срещу протестите са спрели, т.е. няма да има такъв удар заради репресии срещу демонстрантите. Иранският отговор много зависи от това какъв би бил евентуален американски удар. Ако говори за ограничен удар върху иранската ракетна програма, Техеран би могъл да отговори с калкулиран удар срещу американски военни бази в региона, като те са частично евакуирани и така се избегне по-мащабна ескалация.

-Наблюдавахме нещо подобно миналата година.

Ако американският удар е по-силен или е насочен към елиминиране на върховния лидер, тогава и иранският отговор може да бъде по-мащабен – удари не само срещу американски, но и срещу израелски обекти. Често чуваме анализи какво Иран би могъл да удари, но, честно казано, не виждам защо Техеран би бомбардирал петролни рафинерии и инфраструктура в съседните арабски страни. Както казахме по-горе, в момента те дипломатически работят за деескалиране на напрежението. През изминалата година техните възприятия за заплахите се промениха и след израелския бомбен удар срещу Катар, падането на иранския съюзник Башар Асад в Сирия и отслабването на „Хизбулла“ в Ливан, те гледат с повече страх Тел Авив, отколкото Техеран. Удар срещу интереси на тези страни би ги настроил срещу Иран – нещо, което не е в ирански интерес и иранският политически елит го осъзнава чудесно.

Проблемът с ескалацията на напрежението във всеки един конфликт е, че, ако веднъж се влезе в тази спирала, никой не може изцяло и пълно да контролира процеса. Важен урок от теорията на международните отношения.

Интервюто взе Любомир МИХАЙЛОВ