Тази формация идва на фона на изтеглянето на администрация на САЩ от десетки международни споразумения или от работата на организации от системата на ООН, посочва Гл. ас. д-р Мариян Карагьозов, който е юрист и специалист по близкоизточни изследвания, създател и собственик на фирмата за геополитически и икономически анализи „Перспекто”

- Г-н Карагьозов, на 19 януари президентът на САЩ Доналд Тръмп обяви сформирането на Съвет на мира, както и Национален комитет за управление на Газа и Изпълнителен съвет. Основател и ръководител на съвета е лично американският президент.

- Трябва да се подчертаят две неща – първо, лансираният от американския президент Доналд Тръмп т. нар. „Съвет за мир“ е крайно неясно образувание, ще поясня какво имам предвид. Второ, той няма пряка връзка с Газа. Предисторията е следната – на 29 септември 2025 г. американската администрация предложи план от 20-точки за мир в Газа. Той беше подкрепен от Резолюция 2803 на Съвета за сигурност на ООН от 17 октомври миналата година. В плана имаше някои неясни моменти, например какъв ще бъде мандатът (мирооналагащ, мироопазващ, мироподдържащ?) на евентуални многонационални сили, които да бъдат разположени в Ивицата, но да не се отклоняваме. Достатъчно е да кажем, че тъй като е приет с Резолюция на СС на ООН, това е документът, който има задължителен характер за международната общност. Впоследствие обаче американската администрация тотално смени подхода си и в подписания в Давос документ - харта или устав на Съвета за мир - липсва споменаване на Газа. От изтекла в медиите покана за присъединяване към Съвета за мир към аржентинския президент става ясно, че Доналд Тръмп говори за Съвета като за „нов подход за решаване на глобалните конфликти.“

Създаването на Съвета идва на фона на изтеглянето на американската администрация от десетки международни споразумения или от работата на организации от системата на ООН. Българският дипломат Любомир Кючуков го нарече умалено ООН за лична употреба. Както отбелязва независимият британско-израелски журналист Джонатан Кук, в писмо до норвежкия премиер Тръмп заяви, че не се чувства длъжен да мисли само за мир, след като не е получил Нобеловата награда за мир. За какъв Съвет за мир говорим тогава?

- Кои са първоначалните участниците в този съвет и неговите структури и какви са техните конкретни задачи за постигането на мир в Газа?

- Структурата на Съвета е следната – на върха ѝ е Доналд Тръмп. Не като президент на Съединените американски щати, а в лично качество. Това личи по факта, че той ще е пожизнен председател на Съвета, ще определя членовете на ръководните органи и може еднолично да налага вето на всякакви решения. Под него се намира Съветът по мира, който се състои от седем души от най- близкия кръг на Тръмп, сред които държавният секретар Марко Рубио, зетят му Джаред Къшнър, специалният пратеник за Близкия изток и Украйна Стивън Уиткоф; бившият британски премиер Тони Блеър, Ажай Банга, свързан със Световната банка, заместникът на Рубио като съветник по националната сигурност на САЩ Робърт Габриел и милиардерът Марк Роуън, ръководител на „Аполо Глобал Мениджмънт“.

Говорим за група милиардери и строителни предприемачи (Къшнър, Уиткоф, Роуън) и Тони Блеър, свързван с ужасяващото и разрушително наследство от войната в Ирак. Блеър е една от най-мразените фигури в Близкия изток. Чак на трето място идва Изпълнителният съвет, който е с по-широк състав, включително катарски дипломат, турския външен министър Хакан Фидан и българинът Николай Младенов. Израел имаше възражения срещу участието на турски и катарски представители, но сега изглежда, че Тел Авив ще участва. Друга предвидена структура е Палестинският национален комитет от технократи, които ще трябва да ръководят Газа, която обаче има подчинена, по-скоро техническа и изпълнителна роля. Председателят на Съвета е Донард Тръмп, в първите два органа (Борда и Изпълнителния съвет) почти няма арабски представители и няма нито един палестинец.

В арабския свят това навява лоши асоцииации с епохата на империализма и колониалните времена. Предвиждат се и многонационални стабилизационни сили, но и при тях няма яснота за задачите им, липсва легитимен международноправен мандат за техните действия. Такива сили се предвиждат и по-ранния план за Газа, което създава определено объркване.

- Българският дипломат, бивш външен и военен министър, а също и с опит като пратеник на ООН за Близкия изток, Николай Младенов, е член на Изпълнителния съвет и ще служи като върховен представител за Газа. Какви ще са конкретните му задачи в сложния механизъм на съвета?

- Предвижда се Николай Младенов да бъде координатор между Съвета, Изпълнителния съвет и палестинския национален комитет, но пак трябва да подчертаем, че това напълно излиза от мандата на Резолюциите на ООН. На база на негови и на екипа му предишни постижения като пратеник на ООН, по-рано израелската и палестинската страна изразиха съгласие за участието на г-н Младенов, но това беше в други обстоятелства и в рамката на усилията на ООН и международната общност.

- Намерението на Доналд Тръмп е да се увеличат участниците в Съвета на мира за Газа и с тази цел той покани президента на Русия Владимир Путин, както и ръководители на няколко други страни, например Казахстан и Пакистан. Какъв е шансът поканените да приемат поканата?

- Всеки един случай е отделен. Стана ясно, че членството на държавите ще бъде за три години, а ако искат постоянно място, ще трябва да заплатят 1 млрд. долара, като не е ясно за какво ще бъдат използвани тези пари. В опит да разкъса американските санкции, Москва лансира идеята за вноска в Съвета да бъде използван 1 млрд. от замразените ѝ зад граница активи. След края на Студената война Полша е твърде американски съюзник, но присъединяване към новата структура би било в разрез с позицията на ЕС. Израел има добри отношения с Казахстан и това беше причината премиерът Нетаняху да настоява Алмати да бъде включен в инициативите, свързани с Газа.

- Чрез МВнР покана от администрацията на Доналд Тръмп за включване в Съвета за мир в Газа бе отправена и до българския президент в оставка Румен Радев. Дали в президентството е получена тази покана? Същевременно правителството в оставка, без да изчака отговора на Радев, предложи премиера в оставка Желязков да представлява България в тази структура. Редно ли е правителство в оставка да процедира така?

- Нямам информация дали в президентството е получавана такава покана. По всяка една тема предпочитам да коментирам факти, а не да спекулирам. Поради това и тук не бих искал да спекулирам по темата. Действията на българското правителство породиха правни спорове. Според позиция на група преподаватели по право от ЮФ на СУ „Св. Климент Охридски“ има нарушение на предвидения ред в Закона за международните договори за сключване на международни договори. Други юристи застъпват тезата, че правителството – независимо дали в оставка или не - има еднакъв обем правомощия и може да предприеме това действие. Ако оставим юридическите спорове настрана, фактът, че липсваше публичен дебат и ходът беше критикуван от широк кръг политически партии и граждани с различна идеологиченска ориентация, го лишава от широка политическа легитимност. В политиката легитимността е също толкова важна, колкото и процедурите.

- Какъв е според Вас шансът планът на Доналд Тръмп да успее да донесе мир в Газа и да успокои конфликтните отношения между Израел и палестинците, след като в него нищо не се споменава за подчертаното в редица решения на ООН и имащо широка международна подкрепа право на палестинците да създадат своя самостоятелна и независима държава на територията на палестинската автономия?

- Преди няколко дни разговарях с дипломат с опит в ООН, който коментира, че понастоящем не може да се говори за примирие в Газа, а просто за намаляване на интензивността на конфликта. От влизането в сила на примирието от октомври миналата година насам Израел е убил над 460 палестинци само в Газа, поне 100 от тях са деца. Броят на ранените палестинци надхвърля 1100. Има и няколко загинали израелски войници. Така че – „примирието“ е много крехко. Планът едва ли ще промени нещо особено на терен.

В по-общ план настоящото израелско ръководство многократно и категорично е отхвърляло каквато и да е възможност за създаване на палестинска държава. Израелският политически елит в мнозинството си отхвърля международния консенсус, подкрепен и от резолюциите на ООН, за двудържавно решение чрез създаване и на палестинска държава редом до съществуващата израелска. В предни наши разговори съм изтъквал аргументи защо без промяна на настоящата израелска политика на окупация двудържавно решение е практически неосъществимо.

- Няма ли да започне още от начало да боксува планът на Тръмп по простата причина, че в започналия вече втори етап от този план Израел не желае да изтегли военното си присъствие на част от територията на Газа, а Хамас отказва да се разоръжи?

- На 14 януари специалният пратеник на Тръмп за Близкия изток и за Украйна Стив Уиткоф заяви, че трябва да започне прилагането на втория етап от плана за Газа. Вторият етап предвижда изтегляне на Израел от Газа и разоръжаване на ХАМАС. Към момента около 56% от територията на Газа все още е под израелски контрол. „Ню Йорк Таймс“ съобщи на база на сателитни изображения, че израелската армия е разрушила 2500 сгради по протежение на т. нар. „Жълта линия“, която разделя окупираните от Израел територии на Газа от другата част на Ивицата. Има данни, че по протежение на тази линия се строят около 50 форпоста на израелската армия. Това са факти, които говорят, че се готви дългосрочна окупация, а не изтегляне. Хамас цитира израелските нарушения на примирието и има свои условия за разоръжаване. Организацията декларира готовност да предаде властта и оръжието си на легитимно палестинско правителство, но така се оказваме в затворен кръг, защото Тел Авив охвърля възможността за създаване на палестинска държава.

- Докато политици под ръководството на Тръмп обсъждат възможностите за омиротворяване и възстановяване на разрушената от двегодишната война до основи палестинска територия Газа, нейното многострадално население продължава тежко да страда от невиждана и недопустима за нашето съвремие хуманитарна криза. Предвиждат ли се някакви действия от Съвета за мир, който сега се е заел с проблемите в Газа, за по-бързо облекчаване на тези страдания?

- В Газа има починали от студ деца и бебета, техните организми са най-уязвими. В ниските зимни температури хора са принудени да живеят без ток, отопление и изтощени от 2 години глад в наводнени и кални палатки.

Доклад на Програмата на ООН за развитие (https://www.undp.org/stories/clearing-most-rubble-gaza-strip-possible-seven-years-under-right-conditions) предвижда, че в най-добрия случай ще са необходими около 7 години за разчистване на 60 млн. тона останки от разрушенията. Има тонове невзривени израелски бомби и снаряди, които ще затрудняват разчистването. По-реалистични оценки са за 10-15, дори 20 години необходими за това.

Друг доклад на израело-арабска инициатива изчислява, че за покриване на дневните нужди на около 2 млн. души в Газа, която е под израелска блокада от почти 20 години, са необходими 500 камиона дневно. В момента в Ивицата влизат около 100. За възстановяване ще са необходими инструменти, строителни материали, гориво. Това означава необходимост от влизане на 5500 камиона дневно. (https://ecopeaceme.org/wp-content/uploads/2025/09/The-Humanitarian-and-Trade-Corridor-final.pdf) Разликата между 100 и 5500 камиона е 55 пъти. Хуманитарната криза в Газа ще продължи.

Въпросите зададе Любомир Михайлов