Мирът в Украйна ще означава обрат на отношенията на Русия с останалия свят

Ще настъпи ли мир в Украйна през тази година, как ще свърши изострянето на отношенията с Европа и какво може да очаква Русия от нейните близки съседи – по всички тези теми в интервю за радио „Комсомольская правда“ прави своите прогнози Фьодор Лукянов, главен редактор на изданието „Русия в глобалната политика“.

- Навярно най-голямо значение за Русия днес имат събитията в Украйна?

- Те са същността на проблемите, които се трупаха от края на студената война – проблеми, недоизказани позиции, несъгласувани интереси. Накрая те се взривиха в конфликт, който през 2022 г. премина във фазата на военно противостоене с участието на западните страни.

- Ще се реши ли украинският проблем през 2026 г.?

- Ако това стане, ще настъпи поврат в отношенията на Русия не с Украйна, а с целия заобикалящ я свят. Неправилно е да мислим обаче, че с успешното завършване на специалната военна операция ние ще решим всички проблеми. За съжаление, целият сложен комплекс от отношения със Запада ще продължи още твърде дълго. Сега никой не може да каже дали ще настъпи мир. Логиката на военните действия ни тласка към предположението, че те ще приключат просто защото Украйна ще загуби способност пълноценно да се съпротивлява.

- Дали ще има избори в Украйна?

- Мисля, че ще има. Не знам дали след два-три месеца, но в близка перспектива ще има. Те са нужни и на самата украинска власт, тъй като напоследък репутацията й сериозни се провали. Разкритията за корупция потресоха украинците. Освен това мисля, че ФБР и другите служби, които следят за корупцията в страната, само намекнаха на Зеленски: „Виждаш какво държим. Ако искаш още, ще разкрием още“.

За Русия избори в Украйна също са изгодни, за да може евентуално мирно споразумение да бъде подписано от легитимни власти. Ако подпис сложи Зеленски – а ние познаваме и украинските, и западните нрави, след два месеца ще свалят Зеленски и ще кажат: „Ние нищо не знаем, а и той въобще беше незаконен“. Всеки легитимно избран лидер е за предпочитане.

- Някои твърдят, че боксьорът Александър Усик едва ли не е главният кандидат.

- След Зеленски не можем да се учудваме на нищо. Вече имат един боксьор – кмета на Киев Кличко, защо да няма и втори? Украйна е един мътен водоем, където се въдят твърде много интересни твари, които влизат във всякакви безкрайни контакти. Най-вероятно след Зеленски ще се появи нещо подобно, признаци за което вече наблюдаваме.

- Не могат ли изборите да станат началото на процес за създаване на някакъв вменяем режим в Киев?

- Няма основания да очакваме там да се появят лоялни и удовлетворяващи Русия фигури. Такива просто няма. Дори ако на сцената изскочи Залужни, който има някаква представа за реалността, той може да стовари цялата вина върху Зеленски и да се опита да решава проблемите. Това в определена степен може да допринесе за появата на някаква вменяемост в поведението. Гаранции обаче няма.

- Сега говорим за усилията на Тръмп за мирно решаване на конфликта.

- За да прилага тези усилия, на него му остават 2 - 3 месеца, след което вече започва избирателната кампания за междинните избори за Конгрес. На тях Демократическата партия са надява да вземе реванш. В Америка вътрешните проблеми винаги са по-важни от външните, а там Украйна далеч не заема водещо място, меко казано. Ето защо Тръмп ще се опита да направи скок на финалната права. Ако не успее, най-вероятно може да каже: „Разочарован съм и от двете страни и си отивам“. Това може да се очаква през пролетта.

- Такива неща обаче не се постигат за месец-два. В такъв случай трябва ли да очакваме, че през пролетта Тръмп ще се ядоса, ще хвърли картите и ще се оттегли от масата за преговори?

- Процесът вече върви не месеци, а близо година. Когато Тръмп се обади по телефона на Путин през февруари м. г., тогава и започна фазата, наречена мирен процес.

- Дотогава Москва и Киев трябва да са подписали мирно споразумение, така ли?

- По принцип за това става дума, и то по идея на Русия. През цялата 2025 г. Украйна настояваше на примирие. Тръмп ту я подкрепяше, ту – не. Последното, което чухме от него, свидетелстваше, че пак е заел руската позиция: примирието не решава нищо, нужни са окончателните параметри на мира и трябва да се стигне до споразумение, всичко друго няма смисъл.

Отстрани изглежда, че всичко се движи в омагьосан кръг и е само загуба на време. Съвсем не е така обаче. На практика позицията на Украйна през изтеклата година силно се промени. Отначало излязоха с искането за връщане на границите от 1991 г. и за нищо друго не може да става и дума. Днес вече се оказва, че Зеленски е готов на отказ от територии. Наистина, едновременно с това поставя разни условия, но те са въпрос на по-нататъшен търг. Затова не изключвам възможността за някакъв мирен пакет, приемлив в определени рамки и за двете страни.

- Можем ли да вярваме на Тръмп?

- „Доверявай, но проверявай“, казваше Роналд Рейгън, когото Тръмп много уважава. Ние не трябва много да се доверяваме. Твърде много се „надоверявахме“. Но не трябва да изпадаме и в другата крайност, както правят мнозина у нас: всички са една стока, всички лъжат. Това не е съвсем така.

Ние сме свикнали да мислим, че т. нар. дълбоката държава няма да позволи на Тръмп да направи каквото е замислил, че той ще се провали, както стана по време на първия му мандат. В Америка обаче стават сериозни промени и Тръмп не е причина за сътресенията, а следствие. Промяната в международната среда и фактът, че тя бе осъзната от американската политическа класа, доведе до изтласкването на повърхността на фигура, която да разчисти пътя пред нови насоки в американската геополитика. Това не означава, че въпросната фигура и онези, които я подкрепят, мислят за нечии други интереси, но все пак става дума за нови насоки и за факта, че Америка се променя. Не бива обаче да се гледа на САЩ като на добросъвестен партньор. Важно е да разбираме в какво временно съвпадат някои наши интереси.

- Още не сме казали нищо за Европа.

- Там през 2026 г. големи промени няма да има. Но дяволът се крие в детайлите. Европа е в сложно положение. Това не е просто икономическа или социална криза. Това е криза в процеса на осъзнаване на собствената същност. Европейската интеграция завърши. Това стана не защото в Европа нещо беше лошо или неправилно, а защото светът се промени.

В Евросъюза се занимаваха със саморазвитие, започнаха да правят отстъпки в ущърб на суверенитета и в полза на наднационалните органи, да преодоляват държавните си граници. Такава беше картината в условията на студената война, на американския патронаж и разбираемо равновесие на силите. Дори 20 години след студената война изглеждаше, че Евросъюзът е праобраз на бъдещия свят, където всички проблеми са решени.

Сега на преден план излизат държавите със своите интереси, голяма роля започват да играят лидерите, а не институциите, личностите – а не структурите. В ЕС такива промени са невъзможни, защото това не е държава и тя изпадна от новите тенденции. Днес ЕС е някакъв странен конгломерат от страни с несъвпадащи вътрешни интереси.

- Важен е въпросът дали лидерите от ЕС няма да извършат някоя глупост, конкретно с Калининград?

- Глупости може да свърши всеки, особено в ситуацията на объркване и неуравновесеност. Рискове наистина има. Трябва обаче да отделяме воплите, крясъците и пропагандата от реалните възможности, каквито те нямат особено много. Европа до такава степен е свикнала да разчита на САЩ във военно-политическата сфера, че по принцип е в състояние да предизвика конфликт. Но без отговор засега остава въпросът дали Вашингтон ще се впише в него. Отговор няма да има до момента, в който Европа не пробва да свърши подобна глупост.

Ние трябва да сме много внимателни, сдържани и хладнокръвни, при това ясно и разбираемо да демонстрираме, че всякакви игри с ескалации ще срещнат от наша страна само рязка ответна ескалация. Проблемът е в това, че качеството на политическото лидерство в Европа сега е изключително ниско. В такава формация като ЕС силни лидери не са нужни нито на общоевропейско равнище, нито дори на национално. А когато на всичко отгоре тези лидери са надарени с качества като „слабоумие и дързост“, рисковете винаги има.

- Какво да очакваме от най-близките си съседи – страните от ОНД?

- Това е един от най-важните въпроси и в краткосрочна, и в далечна перспектива. Русия никога няма да изгуби своя особен интерес към близките си съседи и задачите, които й предстоят в тази връзка. Същевременно трябва дълбоко да свържем логиката и съзнанието, че това са други държави. С това ще се занимаваме и през следващите години. Голяма роля ще играят и резултатите от специалната военна операция.

(Със съкращения)