Атанас Зафиров като председател на БСП може да предложи само „още от същото“, но аз не смятам, че партията иска това

Габриел Вълков е роден през 1996 г. в София. Завършил е Езикова гимназия "Дорис Тенеди". Придобива диплома за висше образование в Нов български университет със специалност "Политика и общество". Завършва магистратура "Енергийни пазари и услуги" в СУ "Св. Климент Охридски".
Владее английски и гръцки езицк.
Членува в БСП от 2015 г.
Председател на Националния съвет на Младежкото обединение в БСП от 2022 г.
Член на Изпълнителното бюро на БСП в оставка
Председател на Комисията по въпросите на младежта и спорта в 51-вото Народно събрание

- Как виждате предстоящата кампания – и вътрешнопартийната в БСП и за парламентарни избори, г-н Вълков?

- Вътрешнопартийната кампания върви по план – на последното заседание на Националния съвет взехме решение да се проведе конгрес на 7 и 8 февруари с много ясен дневен ред: първа точка - да се даде оценка на участието на БСП в правителството; втора - да се приеме новата предизборна платформа на партията за предстоящите избори; трета – прекратяване на мандата на сегашния председател на партията и четвърта – избор на нов председател. Мисля, че тези четири стъпки са абсолютно необходими на партията. Трябва да оценим участието й в управлението. Много важни са и новите политики, с които ще се явим на предстоящите парламентарни избори. И разбира се – нещо, което структурите на партията искат и Националният съвет подкрепи, но ще видим какво ще бъде решението на конгреса – това е да се избере нов председател на партията, който да следва тези нови политики, за които говорим, да предложи нов екип с нови лица, защото това е нещо необходимо за лявото като цяло. И така – с нови политики и нови лица да се явим на предстоящите парламентарни избори.

- Вие говорите за нови политики и нови лица, но помним, че Корнелия Нинова подаде оставка от председателския пост в БСП на другия ден, след като от последния етаж на „Позитано“ 20 спуснахте транспарант с надпис „Оставка“. Сега сте част от Изпълнителното бюро на БСП, което бе избрано след тази оставка. В този смисъл виждате ли се като ново лице и кандидат за председателския пост?


- Членовете на Изпълнителното бюро и аз в това число си подадохме оставките и така поехме отговорност за грешките, които сме направили. Поехме отговорност за това, че не сме били достатъчно гръмогласни и настоятелни за определени политики и посока, в която БСП вървеше през последната една година. Това заявих и пред Националния съвет на партията, където подадох своята оставка. Понякога в политиката човек трябва да казва „Извинявай!“ и да връща крачка назад. Нещо, което председателят на партията не направи. Аз неведнъж съм му казвал, че достойното поведение в момента е да се извини – както направихме ние и да даде крачка назад.
Специално за кампанията за председател на партията в момента текат номинации в цялата страна. Нека видим кой колко номинации ще събере, кой с какво доверие се ползва от структурите. В момента доста хора от цялата хора са ме номинирали като представител на Младежкото обединение в партията, като един от най-младите народни представители и най-млад в групата на БСП. Просто партията вижда промяната през младежите и новите хора вътре в партията. И да видим каква подкрепа ще събера от структурите, след това – когато дойде конгресът ще преценя дали да остана като кандидат или да се оттегля и да подкрепя някой от останалите кандидати.
За мен най-важното е партията да бъде обединена, защото тези избори ще бъдат много тежки и ние трябва заедно да извървим този път.

- Поставяте много въпроси, ще се опитам да ги разнищя един по един. На 31 януари предстои заседание на Националния съвет. В публичното пространство вече е поставен въпросът за отказ от конгреса. Мотивите са за това са основателни – една вътрешнопартийна битка на конгреса може да бъде много „кървава“, а това ще отслаби партията и нейните позиции преди изборите. Вашето мнение какво е?

- ​Конгресът е най-висшият орган на партията. Мисля че 900-те делегати на конгреса имат достатъчно разум да не допуснат кавги и разцепление. Вярвам, че заедно можем да извървим този път без да има разцепление и вътрешнопартийно напрежение – да направим един преход, който партията изисква от нас да направим. Аз не гледам на конгреса като на място, където да се изпокараме, а по-скоро го виждам като едно обединително заседание, на което заедно да начертаем новия път за лявото и конкретно за БСП.

- Историята на БСП ви опровергава. Досега всички конгреси са били една ожесточена арена на вътрешнопартийни битки, често и междуличностни. Трудно е да се повярва, че това няма да се случи отново.

- Аз вярвам, че конгресът може да прояви разум и това да ни е страх да свикаме конгрес, защото някой може да се скара с други, не ми изглежда основателна причина да отлагаме конгреса. Аз чух и други причини от председателя на партията, че нямало финансиране за този конгрес. Ние като Младежко обединение в БСП сме абсолютно готови да поговорим със структурите на партията и, ако трябва – да организираме дарителска кампания, ако проблемът е финансов. За нас този конгрес е важен, защото той може да начертае новия път на БСП, който вярвам, че цялата партия иска. В противен случай това ръководства, в лицето на този председател, може да предложи „още от същото“. Аз не мисля, че партията иска „още от същото“.

- След изборите пак ли ще правите конгрес – за да им направите анализ?

- Ще видим дали ще бъде необходим. Нека минат изборите и да видим как ще се представи партията. Но за мен – два конгреса за два месеца са малко в повече, но, ако партията го изисква, сме длъжни да чуем това.

- На 10 януари Националният съвет на БСП хем даде положителна оценка на участието на министрите социалисти в правителството, хем свика конгрес, за да смени председателя Атанас Зафиров, който е вицепремиер в това правителство. Това не е ли доста противоречиво?

- Мисля че грешно се разбира това, което направихме. Министрите на БСП свършиха добра работа. Това беше борба с водната криза, построиха се над 50 км магистрали за една година – в регионалното министерство; в екологичното – борбата за чист въздух продължава със затварянето на завод във Велико Търново; в социалното – увеличаването на майчинството, минималната работна заплата, пенсиите; в спортното – 43 спортни обекта бяха ремонтирани или бяха изградени нови, бюджетът на министерството беше увеличен с една трета и тези средства изцяло отидоха за спорт. Всеки един от министрите си свърши работата, но цялостната оценка на участието на БСП в правителството – това, че сме били заедно с ГЕРБ, с ИТН, с подкрепата на „Ново начало“, това оценяваме като зле и като нещо, което не трябваше да се случва по този начин. За това отговорност носи председателят – защото не отстояваше достатъчно твърдо политиките на БСП. Имахме още много предложения, които не залегнаха в програмата на правителството. Не се прие бюджет, което също е проблем. Ние от БСП искахме да има бюджет на държавата, защото в момента сме хвърлили цялата държава в криза – няма увеличение на доходите, няма увеличение на пенсиите, няма увеличение на майчинските, същевременно цените растат. С други думи – нямаше разум в правителството като цяло, за което не беше виновна БСП. Бяха виновни Бойко Борисов и Делян Пеевски и мисля че обществото го показа, когато 200 хиляди човека бяха на площадите и протестираха срещу тях, а не срещу БСП.

- Миналата седмица парламентарнта група на БСП се раздели по темата за Изборния кодекс. Девет депутати не влязоха в залата и станаха част от тези, които направиха невъзможно гледането на измененията в Кодекса. Вие от коя група сте?

- Благодарение на мен, Атанас Атанасов и още няколко колеги от парламентарната ни група тези прибързани промени бяха спрени. Парламентът не заседаваше два дни поред, защото ние спирахме заседанията. Ние бяхме в пленарната зала – не сме мързелували вкъщи, отидохме на работа и просто не се регистрирахме, защото според нас в 12 без 5 да се сменя Изборният кодекс е абсолютно недопустимо. Не може да се сменят 222 параграфа в закона в рамките на един ден, в заседание на правната комисия, продължило до 4 ч сутринта, написани на коляно, които сменят изцяло изборната система в България и това да го направим в последния момент преди изборите. Имаше цяла година да правят промени, не беше направена нито една. В последния момент – не бива. И Венецианската комисия препоръчва шест месеца преди избори да не се променят изборните правила. Доверието в изборния процес в България и без това е загубено, не е нормално да правим кардинални промени в последната минута и да объркваме тотално хората. Затова имаме много ясна позиция и тя е – трябва да има гласуване с хартия и гласуване с машина. Всеки български гражданин може да избере на какво да се довери – на машината или на хартията. Машините обаче трябва да пускат протокол и да се броят контролните разписки и тогава може да проверим дали машините са манипулирани или не са.

- Това разделение в парламентарната група отразява ли разделение в партията или не?

- Не, не мисля, защото решението на парламентарната група беше по тази точка да се гласува по съвест.

- Но изменения в Изборния кодекс все пак влязоха в пленарната зала и групата на БСП пак се разцепи при гласуването. Сигурно знаете какво се говори в социалните мрежи – тези, които гласуват не заедно с ГЕРБ и ИТН са „хора на Радев“. Така ли е?

- Не мисля, че трябва да определяме Народните представители, които имат собствено мнение по определени въпроси като хора на Борисов, хора на Пеевски или хора на Радев. Миналата седмица обявихме, че позицията на БСП по отношение на изборния кодекс е, че промени не се правят в 12 без 5. Това, за което ние настояваме е прозрачност в изборния процес, защото недоверието към него е много голямо. Днес аз и част от колегите депутати от БСП гласувахме “ЗА” предполжението направено от ПП и ДБ машините да печатат протокол и да се броят хартиените разписки, за да има прозрачност. Според нас всеки български гражданин трябва да може да избира дали да гласува на машина или на хартия. Това е право на избор. За да прекратим съмненията в машините, които някои хора изразяват, гласувахме машината да печата протокол, а секционната комисия да преброява хартиените разписки, които тя печата. Само така може да се направи проверка дали има манипулации или изборите са били честни.

- Има ли лобита или групи в БСП?

- В БСП винаги е имало различни групи от хора с различни мнения, като във всяка една лява партия. Левите партии, за разлика от другите, са масови. В БСП има 300 районни и общински организации. Нормално е при 300 организации да има хора с различни мнения по различните въпроси и затова се търсят мнозинства. Това е демократичното, това е нормалният начин да се случват нещата. Когато повече от половината хора искат нещо, тогава това решение взима БСП. Тези различни мнения правят БСП цветна и по-различна от всички останали партии.

- Какво е отношението към Румен Радев – и вашето, и в БСП? Това отношение не разделя ли партията?

- Обикалям всекидневно партийните структури – канят ме на събрания, на конференции. Отношението на социалистите към Румен Радев е позитивно – все пак два пъти сме го избирали за президент. В момента обаче, специално на тези избори ние сме конкуренти и се борим за доверието на гражданите. След като БСП и партията на Румен Радев влязат в Народното събрание моето лично мнение е, че можем да си подадем ръка и да си партнираме. Стига това партньорство да е двупосочно и те да го искат. Според мен това е един естествен път, по който да тръгне левицата, защото пътят, по който вървеше досега – с ГЕРБ и с „Ново начало“, не е правилният път. Това не е само моята оценка, а на повечето социалисти.

- Казвате „социалистите избраха Румен Радев два пъти за президент“. Но той нито веднъж не се обърна към БСП и не каза „Благодаря!“ Това не поражда ли огорчение в партията?

- Със сигурност има хора, които са огорчени от това. Но, както казах, аз вярвам, че в политиката трябва да има много повече диалог, понякога човек да се извини, друг път да каже „Благодаря“, особено на гражданите. Проблемът на политиците е егото. Виждаме го и в парламентарно представените партии – сблъсъкът на егота е проблем, коалициите се разпадат. Аз съм от друго поколение и за мен диалогът, сядането на една маса и разговорът по всички проблеми е нещо ключово. Защото всяка една партия е избрана от български граждани, които са я изпратили в парламента, за да управлява държавата. Понякога трябва да се благодари, понякога – да се казва „Извинявай“, но понякога – да се казва „Не!“ Проблемът на БСП в последния парламент е, че рядко казваше „Не“. И това е моята визия за БСП – че по-често трябва да казваме „Не“. Разбира се, да казваме и „Да“, когато нещо хубаво се случва.

- За да може да влиза в диалог с останалите парламентарни сили БСП трябва да влезе в парламента, но според много анализатори това няма да се случи. От една страна ще я атакува Радев – вие казвате, че сте конкуренти, от друга страна Нинова с нейната партия „Непокорна България“. А Нинова има доста симпатизанти в левицата. БСП как ще прескочи 4-те процента в това менгеме?

- Румен Радев още не се е определил нито като ляв, нито като десен. До момента всеки ляв човек, който иска да гласува, може да го направи като гласува за БСП. Всеки глас за друга партия, не е глас за лява партия. Вярвам, че БСП ще влезе в следващия парламент, защото социалистите няма как да гласуват за друга партия, освен за БСП.

- Крум Зарков обяви, че ще бъде кандидат за лидер на БСП. Вие казвате, че имате номинации. Как го виждате като свой конкурент?

- С Крум Зарков сме приятели, колеги и сме работили неведнъж заедно в годините назад. Преди 4 години той също беше номиниран кандидат за лидер на БСП и тогава аз го подкрепях като председател на Младежкото обединение. Но тогава неговото решение беше да се откаже. Сега казва, че ще играе на всяка цена. Моите възгледи и в живота, и в политиката са, че нищо не е на всяка цена. Виждам Крум Зарков като човек, с когото можем да работим, но да видим кой път ще избере конгресът. Пътят всичко да остане по същия начин, който е пътят на Атанас Зафиров или пътят на промяната, който се изразява в различни лица, едно от които съм аз, друго е Крум Зарков. Най-важното обаче е нищо да не е на всяка цена. Трябва да се прояви разум, ние сме колективна партия, не лидерска. Трябва много разум, много диалогичност, понякога – да се правят отстъпки от всеки кандидат, за да можем заедно да извървим този тежък път напред.

- Атанас Зафиров обяви в интервю за БНТ: "Няма да съм в листите за вота, трябва да дадем път на младите!" Как ще коментирате това?

- Истинска отговорност се поема, когато си подадеш оставката и се оттеглиш. Това да дадеш крачка в страни и да пуснеш нови хора напред, не е реално поемане на отговорност, а скриване зад кулисите и пускане на нови актьори на сцената.

Източник: "Епицентър"

(Заглавието е на ЗЕМЯ)