Юлиана Методиева: Госпожо Къдринова, политическото ни време е белязано от кризи и усещане за безизходица, гражданските протести следват едни след други. Обществени групи и колеги в БНТ показват изчерпано търпение относно ситуацията с удълженото ръководство на медията в резултат на крайно проблематичното ръководство на и. д. Емил Кошлуков. Тревожи ли ви това с оглед репутацията на СЕМ и продължаващата криза за избор на нов директор на обществената ни телевизия?

Къдринка Къдринова: Ситуацията е тревожна преди всичко заради ощетяването на обществения интерес чрез продължаващото възпрепятстване на усилията на СЕМ да упражни правомощията си и да осъществи законен и прозрачен избор на легитимно ръководство на важна обществен медия като БНТ. Използват се противоречиви съдебни решения, което е много лош сигнал за състоянието на правовата държава у нас.

Ще припомня финалната част от позицията, с която излезе СЕМ на сайта си още на 1 октомври т. г.: „Съветът за електронни медии призовава за бързо и ефективно разрешаване на правните спорове и незабавно произнасяне с оглед защитата на обществения интерес и обезпечаване мандатността на ръководството на обществената телевизия. СЕМ съзира наличие на координирана атака с цел осуетяване на изпълнение на правомощията му за избор на нов генерален директор, което противоречи пряко на принципа за върховенство на правото и вменените на Съвета по закон функции.“

Сагата с обжалванията на господата Емил Кошлуков и Сашо Йовков и с разнопосочните съдебни решения по тях се точи вече доста дълго пред очите на цялото общество. Всеки, който се интересува от темата, е наясно каква е картината. Но все пак ще приведа цитати и от още едно становище на СЕМ, което излезе на сайта на Съвета на 13 ноември т. г. след пореден съдебен вираж по казуса: „В рамките на по-малко от три месеца Административен съд София – област смени три пъти своето тълкуване относно правния характер на решението на СЕМ за откриване на нова процедура за избор на нов генерален директор на БНТ. Съветът счита това не само за неправилно, но и опасно, както и за груба намеса в дейността му, която преминава вече всякакви разумни времеви срокове… По този начин правомощията на СЕМ практически са иззети от съда и изборът за генерален директор за целия период на отлагане на тези производства се взима не от легитимно избрания Съвет за електронни медии, а от Административен съд – София област в различни негови състави“.

Ще добавя и още един важен елемент от тази абсурдна ситуация, при която начело на БНТ вече четвърта година продължава стои ръководство с изтекъл мандат. Тя произтича от добавената от Народното събрание през 2016 г. и спорна още тогава алинея 4 към чл. 66 в действщия и сега Закон за радиото и телевизията. Алинеята постановява, че при неосъществен избор – както се получава през 2022 г. – „завареният“ генерален директор на БНТ или БНР продължи да управлява, докато не бъде избран и не встъпи в длъжност нов титуляр на поста.

По изработването на обновена версия на ЗРТ, наложителна и заради влизането в сила на Европейския акт за свободата на медиите, усилено се работеше през цялата година „под шапката“ на отговарящото за медийния сектор Министерство на културата. Доколкото ми е известно, предложена е и промяна на този проблематичен член с оглед да не се допуска такова драстично нарушение на демократичния принцип на мандатността, на каквото сме свидетели в БНТ вече години наред. Но няма как да знаем кога този проект за промени в ЗРТ ще излезе от работната си фаза, кога ще бъде предложен за обществено обсъждане и кога ще влезе в Народното събрание – като имаме предвид, че ни предстоят и избори…

Припомням всичко това, за да фокусирам отново вниманието върху същността на казуса около извънмандатното ръководство на БНТ. А тя е свързана със законодателството и с възможността чрез противоречиви съдебни решения да се блокират правомощята на регулаторен орган като СЕМ..

Ето защо смятам, че в случая да се коментира „репутацията на СЕМ“, която споменавате във въпроса си, е отклоняване на вниманието от реалния проблем. В дългогодишната си работа като журналистка, преди да стана член на СЕМ през септември 2024 г., и аз съм отправяла критики към различни негови състави. Нормално е да има недоволни и от нашия сегашен състав на Съвета. Нормално е също с колегите да имаме принципни спорове по една или друга тема. Но що се отнася до необходимостта от провеждане на законен и прозрачен избор на легитимно ръководство на БНТ, в СЕМ е налице мнозинство на четири гласа от пет. Това е ясно отдавна за всекиго, който следи нашата напълно прозрачна работа. Както е известно, заседанията ни се излъчват онлайн.

Какви са последиците за БНТ и обществото като цяло от продължителното управление на медията без редовен мандат на генералния директор?

К.К. Мисля, че не е подходящо член на СЕМ да дава конкретни диагнози. Самото общество и работещите в БНТ са тези, които могат да изразят мнението си. Аз бих отбелязала само, че принципът на мандатността е един от основните във всяко демократично общество, а ако не се спазва, това е болезнен симптом за демокрацията.

Как си обяснявате действията на Административен съд София – област и на Върховния административен съд, които пречат на регулаторния орган да изпълни првомощията си и да избере легитимно ръководство на БНТ? Смятате ли, че това са признаците за „завладяната държава“?

К.К. Официалните становища на СЕМ по въпроса, които вече цитирах тук, са достатъчно ясни. А именно: противоречивите съдебни решения и на двете споменати от вас инстанции де факто осуетяват изпълнението на правомощията на СЕМ за избор на нов генерален директор на БНТ, което противоречи пряко на принципа за върховенство на правото и на вменените на Съвета по закон функции. Тези решения поддържат и удължават извънмандатното управление на БНТ, като с това влизат в противоречие и с обществения интерес, и с демократичните приниципи.

Имате ли идеи за подобряване на комуникацията и сътрудничеството между СЕМ и съдебната система, за да се избегнат подобни конфликти в бъдеще?

К.К. СЕМ обжалва всички съдебни решения, които възпрепятстват изпълнението на правомощията му. Наред с юридическите аргументи, във всяка мотивация на нашите обжалвания изрично се акцентира върху изключително важната за отстояване на обществения интерес мисия на СЕМ да осъществи законен и прозрачен избор на генерален директор на БНТ. Дали и как това се разбира от съответните съдебни състави, можем да преценяваме само по съдържанието на решенията им. Какви са те досега, е публично известно.

Както вече посочих, в СЕМ е налице мнозинство, готово да продължи усилията си и все пак да осъществи необходимия за цялото общество избор. Разчитахме да го постигнем по-бързо, но бяхме възпрпятствани през изтеклата година. Съдебните спорове още не са приключили. Няма да се откажем и вярваме, че през 2026 г. ще успеем да стигнем до позитивен за обществения интерес резултат. Това бе изрично потвърдено и от председателя на СЕМ Симона Велева на заседанието на Съвета на 17 декември т. г. Дано през идната година и динамичната обществена среда да бъде по-благоприятна, за да реализираме законните си правомощия.

Накрая нека ви попитам и за нещо, което озадачи зрителите на „По света и у нас“ вечерта на 18 декември. Всички чухме странен въпрос на репортера на БНТ Иво Никодимов, зададен от него на политика Ивайло Мирчев. В питането на Никодимов чухме и вашето име. Пояснете, моля, за какво става дума.

К.К. Да, наистина, репортерът на БНТ Иво Никодимов употреби ефира на обществената телевизия, за да вплете името ми във въпрос към политика Ивайло Мирчев, приписвайки ми мнение, каквото аз никога не съм изразявала. Въпросът на Никодимов прозвуча в емисиите на „По света и у нас“ в 18 ч. и в 20 ч. и в 23 ч. на 18 декември 2025 г. и беше поставен в контекста на темата за охраната, каквато била предложена и от каквато са се ползвали определени депутати, заради сигнал от службите, че може да са застрашени от отряд за убийства на руското ГРУ. Тази охрана, пазила досега Делян Пеевски, вчера бе вдигната. Христо Иванов, както се разбра, никога не я е ползвал. Ивайло Мирчев коментира пред микрофона на Никодимов: „Мисля, че всички се смеят вече, като го чуят това нещо“. След което Никодимов го пита следното: „Да разбирам ли, че подобно на Къдринка Къдринова и вие отричате това, което и Христо Грозев, и „Белингкат“ в разследванията пишат за ролята на ГРУ в България?“

Абсурден е самият факт, че репортерът внезапно намесва името ми в казус, по който никога не съм се изказвала. Изреченото от Никодимов е манипулация и лъжа. Недопустимо е БНТ да го тиражира.

Онова, което Съветът за електронни медии, чийто член съм, реши по моя инициатива още през юли т. г., е да се поиска мнението на Комисията по журналистическа етика дали БНТ и други телевизии са спазили Етичния кодекс на българските медии при отразяването на нашумелите твърдения на Христо Грозев за Диляна Гайтанджиева. За същото говорих и по време на обсъждането в СЕМ на 9 октомври т. г. на отчета на Емил Кошлуков, който Съветът не прие.

Нека припомня – в интервюто си именно пред Никодимов, Грозев обвини Гайтанджиева, че е възможно да е била агент на ГРУ. Това интервю бе обширно отразено от БНТ в различни нейни предавания в три последователни дни в края на юни и началото на юли т. г., без нито веднъж да бъде направено необходимото според Етичния кодекс на българските медии уточнение, дали БНТ е извършила или не, проверка на твърденията на Грозев, отправящи тежки обвинения към български гражданин, при това журналист. Свои предавания по същата тема направиха и двете най-големи частни телевизии – също без такова уточнение.

Впрочем, Комисията по журналистическа етика и досега не е излязла със становище. Ето защо отново по моя иницитива СЕМ наскоро ѝ изпрати второ писмо, потвърждавайки, че продължава да очаква компетентната ѝ преценка по казуса.

Всичко това няма нищо общо с внушенията, които прави Иво Никодимов спрямо мен с въпроса си, прозвучал в „По света и у нас“ на 18 декември. Разбира се, ще поискам от БНТ право на отговор. Подобни манипулации и лъжи са недопустими спрямо който и да е български гражданин.