В ЕС има много сериозни опити за контрол върху цените. Редно е проблемът да бъде изследван извън мантрата на пазарния фундаментализъм, а спрямо реалностите, които са доста стряскащи, заяви председателят на НС на БСП

ВИЗИТКА

Крум Зарков е роден на 21 ноември 1982 г. в София. Завършва 9-а френска езикова гимназия „Алфонс дьо Ламартин". Дипломира се със специалност „Международно право и право на международните организации" в Университет Париж-I „Пантеон-Сорбона", където от 2007 до 2010 г. е част от Центъра за изследване и науки в областта на международното публично право.

Бил е депутат от БСП в няколко парламента. През 2022 г. президентът Румен Радев го назначава за министър на правосъдието в едно от служебните правителства. След края на министерския си мандат Зарков е назначен за секретар по правните въпроси на президента Румен Радев. През 2025 г. подава оставка от поста, като публично изявява несъгласие с предложението на президента за провеждане на референдум, свързан с въвеждането на еврото.

На 7 февруари 2026 г. е избран от делегатите на 51-вия конгрес на Българската социалистическа партия за неин председател.

- Г-н Зарков, как ще коментирате състава на кабинета на премиера Румен Радев и по-специално избора на правосъдния министър?

- Не съм изненадан, доколкото повечето от хората, които са в него, през последните години са работили с премиера. Затова и това е кабинет, който до голяма степен отговаря на очакванията.

Пред него има три основни риска - управленски, политически и психологически. Първият е свързан с това да не успеят да се справят сравнително бързо с растящите цени. Политическият е да не отговорят на очакванията за радикални промени в съдебната власт или да допуснат корупционен скандал вътре в техните редици. Психологическият е свързан с това да не се отдадат на арогантност, типична за всяка власт.

Нямам лични впечатления от новия правосъден министър Николай Найденов. Не съм чул неговите позиции по най-важните въпроси на съдебната система. Очаквам да видя най-вече неговите действия.

- Какъв знак според вас е назначаването на Николай Копринков за шеф на политическия кабинет на премиера?

- С назначаването му на много важната длъжност Румен Радев показва, че счита обвиненията срещу Копринков за несъстоятелни.

- Кои са най-неотложните мерки на кабинета в условията на висока инфлация?

- Според мен и БСП проблемът с цените няма да може да бъде решен само с мерки, увеличаващи пълномощията на регулаторите. Трябва много дълбоко да се анализира веригата на доставки особено при храните. По въпроса има вече достатъчно разработки от КЗК и е ясно къде цените стават непосилни за потребителите, независимо че производителите често са били принудени да продават стоката си под себестойност. Схемата е убийствена както за производителите, така и за крайните клиенти. Затова само с административни мерки проблемът няма да се реши, а трябва тотална смяна на модела. Това означава смело да се изправиш срещу много мощни финансови интереси.

- Удачно ли е, както в Гърция, да въведем ограничение на надценките на основните стоки?

- В ЕС има много сериозни опити за контрол върху цените, включително и в Гърция. Преди време подобен сполучлив проектозакон бе предложен от Мая Манолова и той беше припознат от БСП. Оказа се обаче, че в държавата няма политическа воля по този въпрос. Редно е проблемът да бъде изследван извън мантрата на пазарния фундаментализъм, а спрямо реалностите, които са доста стряскащи.

- Кои законодателни инициативи трябва да бъдат с предимство в новия парламент?

- Дневният ред на НС е определен от проблемите, вълнуващи народа, което се видя и в предизборната кампания. На първо място е укротяването на цените и запазването на покупателната способност, а също така и правосъдната реформа и борбата с корупцията. Важно е и най-после да се махне плоският данък. Това ще стане ясно ако не в процедурата за приемане на бюджета до края на 2026-а, то за следващата година. Въвеждането на прогресивното облагане е неизбежно, но трябва да стане спокойно и аргументирано. Иначе ще се наложи да го правим аварийно в условия на криза. Всички цивилизовани общества са го въвели и не виждам по какви съображения у нас още сме с плоската скала. Редно е спешно да започне дебатът по проблема и така да намалим рисковете за хазната. В момента данъците у нас са регресивни - колкото повече имаш, толкова по-малко даваш. Това го няма никъде в цивилизования свят.

- Удачна ли е идеята за временен закон за прочистване на съдебната система?

- Идеята е защитавана от доста време убедително от адвокат Михаил Екимджиев, който знае какво говори. Струва ми се, че преди да се мине към подобна радикална мярка, трябва да се прилага сега действащото законодателство, а то дава немалко възможности, ако обаче се намери политическата воля. Редно е най-после да се осветят докрай аферите „Осемте джуджета" и „Нотариуса". В тях са скрити всички магистрати и техните опекуни, заслужаващи прочистване, което може да се свърши от един нов Висш съдебен съвет (ВСС) и тогава няма да има нужда от извънредно законодателство. Това са моите очаквания от бъдещия ВСС. Трябва да се гледа не кой кого номинира и избира, а кой от кандидатите ще поеме и изпълни ангажимента да довърши разследването по тези афери. Иначе те ще станат новото КТБ.

- Освен избор на нов ВСС, какво трябва да се направи в рамките на действащия закон?

- Има много предложени промени, които отлежават много дълго време в Министерството на правосъдието. Те са свързани с наказателния процес, с Търговския закон, с несъстоятелността и с какво ли още не. Първо обаче трябва да се изгради фундаментът на системата, който са ВСС и неговият инспекторат. Затова трябва да се промени и начинът на избор на ВСС. Имам предвид не само формалната процедура, а и политическата воля и общественото внимание за характеристиките на един такъв избор. Редно е да знаем, че каквото и да говорят политическите партии, по кандидатите им за ВСС ще ги познаете.

- Необходими ли са и конституционни промени, засягащи съдебната система?

- Няколко пъти сме променяли за това конституцията и като че ли всеки път се получаваше по-лош резултат от предишния. В този ред на мисли е редно първо да изпълним основния закон с политическо съдържание, преди да го променяме отново в тази му част. Още повече че практиката на Конституционния съд е стриктна и връзва ръцете на едно Обикновено народно събрание да прави каквото и да е по същество. Може обаче да се промени частта за „домовата книга" за служебното правителство и да се върне старото положение. Време е и народните представители, и всички във властта да изпълняват точно Конституцията.

- Финансовият министър Гълъб Донев намекна за увеличаване на лимита на дълга, за да има пари за пенсии и за заплати в бюджетната сфера. Какво е вашето мнение по този въпрос?

- Това потвърждава тезата ми, че без промяна на данъчната система бюджетите ще стават неудържими. Няма хазна по света, която да издържи само със заеми да покрива такива разходи, защото системата става неустойчива. Аварийният заем, очертаващ се сега, е предопределен, но не от физически закони, а от политическо решение за замразяване на данъчните ставки на сегашното ниво и да не се иска от най-богатите българи да допринасят повече за общото благо. Същото важи и за чуждите корпорации, опериращи у нас, които не плащат нито евроцент данък. Бюджет с дефицит се финансира с нарастващ дълг, с данъци или с орязване на разходите. Когато се стигне до свиване на харчовете в хазната, БСП ще следи това да не е пак за сметка на най-уязвимите слоеве от населението. Обикновено така става - данъците на най-богатите не се пипат, но насъщният на бедните се поставя под въпрос, най-вече през косвените данъци или с орязване на социалните плащания.

„Прогресивна България" спечели изборите с обещание за промяна, но тя идва само с ограничаване на олигархията, а не единствено с обгрижване на едрия капитал, нямащ нужда от него, защото си се справя сам.

- Трябва ли да има съкращения на публичната администрация?

- Ще се наложат съкращения, но не трябва да са „на калпак". Не бива превес да взима мантрата, че едва ли не всички в бюджетната сфера са мързеливци. Редно е да се види кои администрации работят и без кои може. Наистина през годините се нароиха множество агенции и ведомства, но най-важно е съкращенията да се правят разумно, а не с едрата баданарка, защото, както доста често се случва, страдат най-достойните.

- Какви бяха причините БСП за първи път да не успее да влезе в парламента?

- Основната причина е ясна - участието на партията в кабинета „Желязков". Всички партии от него имат по-слаби изборни резултати, но към БСП избирателите винаги са имали претенция да защитава социалните политики. Има и други причини партията за 20 години от над 1 милион гласа да падне на 94 000. Негативно влияние оказаха както допуснатите идеологически противоречия, така и организационните слабости, а също и грешните управленски решения. Затова задачата на новото ръководство сега е отдръпването на избирателите да не бъде прието като фатално, а като важно. Само така България ще може да има силно ляво политическо представителство, от което БСП ще бъде основната съставна част.

- Споменахте за грешни политически решения. Кое, освен плоският данък, е подобно решение?

- БСП управлява няколко пъти и винаги е допринасяла много, но е взимала и решения, непопулярни към онзи момент или с течение на времето оказали се неудачни. Подобни неща са характерни не само за БСП, а за всяка партия в България, участваща в управлението на страната и представена в парламента толкова години. След избора ми начело на БСП не съм се ангажирал да правя исторически преглед на грешките й. Моята задача е да не бъде допуснато те да се случват отново. И второ - да се опитам заедно с моите другари, които въпреки всичко останаха верни на партията и не се изкушиха да се качат на „новия бърз влак", да построим нещо по-съществено и стабилно. То ще има важната мисия да промени облика на левицата, а оттам и на България в следващите години.

- Какви реформи предвиждате в партията за връщане на позициите й?

- Два са пътищата, по които поемаме едновременно. От една страна, лошият изборен резултат ще трябва да има отрезвителен ефект, да се стегнем и да се прекратят някои порочни практики, натрупвани през годините. И да останат в редовете ни хора, наистина отдадени на партията, заради лявата идея. Другият път е да се отворим към повече граждански каузи, да намерим допирни точки с най-различни организации и движения, отделни видни личности и с тях да съучредим лявото в България.

- БСП винаги е защитавала хората на наемния труд. Как ще успявате да изпълните тази ваша мисия извън Народното събрание?

- Парламентарната трибуна е нещо важно, но не единственият инструмент за една политическа сила особено когато е имала традицията и опита на БСП в реализацията на тази защита. Доброто сътрудничество със синдикатите за отстояване на трудовите права беше позагубено през годините, въпреки присъствието ни в Народното събрание. Да не забравяме, че БСП има свои представители в местните власти, където се реализира голяма част от реалната политика. На 1 май пък доказахме, че имаме и силата да мобилизираме улицата.

Ако властта си помисли, че БСП е безобидна, ще сгреши. Хората може да разчитат на нас, защото нашият глас все още е чуван.

Има и друго - това, че БСП не е в парламента, не означава, че в България няма лява партия. В историята на страната е имало дълги периоди, когато левите политически сили не са били в НС, но са имали силно влияние.

В момента най-важната ни кауза е в тежките месеци на задаващата се криза да не се случи бедните още да обеднеят, а богатите повече да забогатеят и средната класа да се върне към бедността.

- Няма ли риск БСП да сподели съдбата на СДС и да стане нечия брошка?

- Рискове има всякакви, но БСП вече преоткрива своя смисъл на съществуване. В страната има едно много солидно ядро от верни и отдадени хора, готови да се борят за своята партия и своя идеал. Затова не вярвам БСП да я последва участта на СДС. Бъдещето на БСП е в ръцете на нейните привърженици и членове, а те са различен тип хора.

- Защо в Европа са малко страните, където управляват социалисти или социалдемократи?

- Това е много дълга тема. В цяла Европа левицата е в криза, но има ясен ангажимент за обновяване и БСП ще бъде част от този процес.