В продължение на повече от две хиляди години по отвесните скали край река Дзуодзян са останали изображения на хора, животни, оръжия и огромни барабани. Те са нарисувани високо над земята, на места, до които и днес не се стига лесно. Кой ги е създал? Какво са означавали? И защо древните хора са избрали именно тези недостъпни скални стени, за да оставят своите послания?

Отговорите ни отвеждат към народа лоюе, живял в района на днешен Югозападен Китай от около V в. пр. н. е. до II в. сл. н. е. Техният свят отдавна е изчезнал, но част от него продължава да съществува върху скалите.

Днес културният пейзаж на скалното изкуство Дзуодзян Хуашан включва 38 обекта, разположени сред един забележителен природен район от карстови планини, реки, гори и плата. Заедно те представляват единствения запазен днес свидетел на културата на бронзовите барабани, разпространена някога в Южен Китай.

Рисунки над реката

Река Дзуодзян се извива през карстовите полета като широка зелена лента. На места течението й и това на нейния приток Миндзян са прорязали отвесни скални масиви. Именно върху тези скали древните художници са оставили своите изображения.

Рисунките не са разположени ниско, близо до хората. Напротив – много от тях се намират високо по скалните стени. Фигурите изглеждат сякаш висят над реката и пейзажа, който ги заобикаля. Това разположение вероятно не е случайно.

За хората, които са ги създали, тези планини не са били просто част от природата. Те са били свещени места, свързани с невидими сили, от които е зависел животът на общността. И днес местните жители продължават да почитат някои от „рисуваните планини“, като извършват ритуали и жертвоприношения.

Така между древните изображения и съвременните обичаи се оказва протегната необичайна нишка. Светът на лоюе е изчезнал, но отношението към свещената планина не е.

Кои са били хората от лоюе?

Лоюе са били древна общност, обитавала земите по поречието на Дзуодзян в продължение на векове. За тях не знаем толкова, колкото бихме искали. Именно затова скалните изображения са толкова ценни.

Те са своеобразен прозорец към общество, от което почти не са останали писмени свидетелства.

По скалите се виждат човешки фигури, подредени в сцени, които изследователите свързват с церемонии и ритуали. Някои от изображенията са схематични, други изглеждат като групи от хора, участващи в общо действие. Сред най-разпознаваемите мотиви са барабаните.

Те са ключът към разбирането на целия комплекс.

Барабаните, които са говорели на боговете

Бронзовите барабани някога са били широко разпространени в Южна Китай. Те не са били просто музикални инструменти. Имали са особено значение за обществото – свързвали се с властта, ритуалите и статута на владетелите.

Затова изображенията на барабани върху скалите край Дзуодзян вероятно не са обикновени рисунки от всекидневието. Те са част от символния свят на лоюе.

Представата за древната церемония постепенно се очертава от самите изображения. Хора, барабани и други фигури са представени в композиции, които изследователите тълкуват като сцени от ритуални действия. Не знаем точно как са протичали тези церемонии, нито какво е означавала всяка отделна фигура. Но общата картина подсказва общество, в което ритуалът е имал важна роля.

И тук скалното изкуство придобива значение, което надхвърля художествената му стойност. То ни позволява да надникнем в духовния и обществения живот на хора, живели преди повече от две хилядолетия.

Загадката на червените фигури

Едно от най-впечатляващите качества на изображенията е тяхната простота. Човешките фигури са схематични, често представени фронтално, с разперени ръце или крака. Те не се стремят към реалистичен портрет.

Но именно тази условност ги прави толкова силни. От разстояние фигурите могат да изглеждат почти като символи. В някои композиции те са многобройни и създават усещането за движение и общо действие.

Скалите са превърнати в своеобразна сцена. Реката тече под тях, планините ги обграждат, а изображенията остават високо над човешкия свят.

Пейзажът е част от паметника

При Хуашан изкуството не може да се отдели от природата.

Това не е колекция от рисунки, преместени в музей и разглеждани самостоятелно. Те са запазени там, където са били създадени – по скалите над реките, сред горите и карстовите масиви.

Затова и ЮНЕСКО разглежда мястото като културен пейзаж.

Планините, реките и платата не са просто фон. Те обясняват избора на местата, тяхното значение и начина, по който древните изображения са били възприемани. Дори днес посетителят може да види същата природна среда, която е съществувала около лоюе преди повече от две хиляди години.

Това придава на Хуашан необичайна цялост. Археологическият паметник не е само това, което човек вижда върху скалата. Той включва и самата планина, реката, гората и пространството между тях.

Един изчезнал свят, който още говори

Най-голямата стойност на Дзуодзян Хуашан е може би в това, че тези рисунки са единственият днешен свидетел на традицията, свързана с древната култура на бронзовите барабани в този регион.

Самата култура вече не съществува в същия вид. Не са останали нейните градове, дворци или писмени архиви. Останали са скалите.

Те говорят със свой език – чрез човешки фигури, барабани и ритуални композиции.

Особено интересно е, че бронзовият барабан не е загубил напълно символното си значение. И днес той е почитан в части от Южен Китай като знак на власт и престиж.

Как са оцелели две хилядолетия?

Времето неизбежно оставя следите си върху скалното изкуство. Вятърът, дъждът и влагата постепенно променят повърхността на скалите. Но самото разположение на изображенията високо по отвесните стени е помогнало за тяхното съхраняване.

Тридесет и осемте обекта са избрани така, че да представят различните етапи от развитието на скалното изкуство и най-добре запазените изображения. Около тях са съхранени горите, реките и платата, които са част от историческия пейзаж.

Днес мястото е защитено на различни равнища. Най-значимият обект – Нинмин Хуашан – е под национална защита, а останалите 37 са защитени на провинциално равнище.

Свещената планина

Може би най-впечатляващото в културния пейзаж на скалното изкуство Дзуодзян Хуашан е, че древните изображения не са се превърнали просто в археологическа атракция.

Местните хора продължават да почитат планините и да извършват ритуали, свързани с невидимите сили, които според традицията влияят върху човешкия живот.

Така скалите не са загубили напълно своята сакралност. Преди повече от две хиляди години народът лоюе са оставили тук образи на своя свят.

Днес ние не можем да чуем барабаните им, не знаем думите на техните ритуали и не познаваме имената на хората, които са стояли пред тези скали.

Но фигурите са останали. Високо над река Дзуодзян те продължават да гледат към пейзажа, който древните им създатели са познавали.

И може би именно това е най-голямото богатство на Хуашан – не че ни дава всички отговори, а че след повече от две хилядолетия все още ни позволява да задаваме въпроси към един изчезнал свят.