Тази година имах възможността да участвам в Международния семинар за медийно сътрудничество между световните политически партии по покана на Китайската комунистическа партия. По време на посещението имахме възможност да се докоснем до някои от най-новите китайски разработки във високите технологии и – ще бъда честна – те бяха впечатляващи.

Още по-впечатляващо за мен обаче беше не само това, което Китай е успял да създаде, а хората, които стоят зад него. Навсякъде усещах еднаква отдаденост, дисциплина и стремеж към постигане на поставените цели, единност към постигането им като колектив и общество и личната роля на всеки за постигането на едно по-голямо цяло. Това личеше еднакво силно в мащабните високотехнологични проекти, които посетихме, и в обикновената организация на градския транспорт или пък почистването на улиците. Адмирации към китайския народ за всичко това, което успява да прави за себе си, а и за света.

Но да започна отначало.

Още в първия ден, рано сутринта, посетихме сградата на Пекинската демонстрационна зона за високостепенно автономно управление (Beijing High-level Autonomous Driving Demonstration Zone). Там ни представиха една от областите, в които китайската държава влага сериозни усилия – развитието на безпилотните автомобили и изграждането на инфраструктурата, която да позволи те безопасно да станат част от всекидневния градски живот.

Още от началото обаче стана ясно, че тук не става дума просто за автомобили, които могат сами да завиват, спират и потеглят. Китайската концепция е доста по-широка и се бори да реши проблеми, стоящи пред световната индустрия за безпилотни автомобили.

По време на обиколката ни показаха видеа, макети и различни технологични решения, чрез които автомобилът получава информация за средата около себе си. Камери и радари следят пътя, пешеходците и останалите превозни средства, а бордовият компютър обработва информацията и взема решения за движението.

Но ако автомобилът получава информация само от собствените си сензори, възможностите му са ограничени. Един голям камион например може да скрие пешеходец или светофар. Лошото време също може да затрудни работата на сензорите.

Затова китайският подход е автономният автомобил да не бъде оставен да „вижда“ сам, а и пътят също да го вижда.

А това става възможно с концепцията за интеграция „автомобил – път – облак“ (vehicle-road-cloud integration). По пътищата се поставят камери, радари и други сензори, които събират информация за движението. Тази информация се предава чрез комуникационни мрежи, включително 5G, и може да бъде използвана от автомобилите в реално време. Така една кола може да получи предупреждение за препятствие или промяна в пътната ситуация още преди собствените й сензори да са го засекли. Идеята е в близко бъдеще дори сателитите да могат да подават информация за това, което виждат, и да бъдат интегрирани в системата за движение. Колкото повече информация има автомобилът, толкова по-добре може да прецени ситуацията и да реагира навреме.

Системата има няколко нива.

В самия автомобил са камерите, радарите, изчислителната система и комуникационното устройство. По пътя са инфраструктурните сензори и светофарите. След това идват
т. нар. крайни изчисления, или MEC
(Multi-access Edge Computing), които позволяват информацията да се обработва близо до мястото, където е получена, без всичко да пътува до централния сървър и обратно. В централния облак пък се събират и управляват големи обеми от данни.

На практика това превръща града в своеобразна система от сензори.

Разбира се, не е лесно да подготвиш инфраструктурата на цял град в такъв мащаб. И точно затова е създадена зоната.

Мащабът на това начинание също е впечатляващ. Зоната започва да се изгражда през 2020 г. в района Иджуан, а постепенно обхваща и части от районите Тунджоу и Шуни. Към 2024 г. интелигентна инфраструктура вече е изградена на площ от около 600 кв. км, като системата постепенно се свързва с ключови точки на Пекин – сред тях международното летище „Дасин“, железопътни гари и други важни транспортни центрове. Следващата цел е до 2027 година зоната да бъде разширена до около 3000 кв. км – пространство между Четвъртия и Шестия околовръстен път на Пекин.

При това автомобилите, които се движат в зоната, далеч не са само експериментални прототипи. Вече има роботаксита и безпилотни микробуси, автономни автомобили за доставки и продажба на дребно, машини за почистване и патрулиране, както и автономни товарни камиони.

Към есента на 2024 г. над 30 компании са получили разрешения за пътни тестове, обхващащи близо 900 превозни средства, с общ тестов пробег над 32 млн. километра. Така зоната постепенно се превръща не просто в място за изпитване на технологии, а в реална градска среда, в която безпилотните машини вършат работа.

Разбира се, автономното управление не се случва изведнъж.

Развитието му обикновено се разглежда в шест нива – от 0 до 5. При първите нива автомобилът само подпомага шофьора. При ниво 3 системата може да поеме управлението при определени условия, но човекът трябва да е готов да се намеси. При ниво 4 автомобилът може да се движи без човешка намеса в предварително определена среда. Ниво 5 е най-високото – пълна автоматизация без необходимост от човешко управление. В момента Пекинската зона работи с автомобили с автономно управление ниво 4.

Там вече се тестват различни приложения. В демонстрационния център ни показаха и примери за т. нар. координирано движение на превозни средства, при което автомобилите могат да обменят информация и да се движат по-синхронизирано като конвой.

Това е и една от причините зоната да не се разглежда като обикновен тестов полигон на автомобилна компания. Тя представлява по-скоро голяма градска лаборатория, в която различни производители и технологични компании могат да изпитват своите решения в реална среда. Сред компаниите, свързани с развитието и приложенията на автономното управление в Пекин, са Baidu Apollo Go, Pony.ai, WeRide, AutoX, BAIC и други.

Всъщност най-интересната част от посещението ни трябваше да бъде разходка в Пекин с някой тези автомобили.

Само че в Пекин валеше силен дъжд и заради лошите атмосферни условия демонстрационното пътуване беше отменено. Така останахме с видеата, макетите и обясненията на специалистите и тайно ще се надявам в бъдеще да ми се удаде друга възможност да се повозя в безпилотен автомобил.

Но донякъде природата направи посещението дори по-интересно.

На връщане, докато пътувахме през Пекин, започнах да забелязвам по улиците автомобили, които изглеждаха точно като тези, които току-що ни бяха показали. Успях и да ги заснема. Очевидно маршрутът ни е преминавал през район, в който автономните автомобили вече се използват или тестват. Така това, което преди няколко часа изглеждаше като технология от изложбена зала, изведнъж се оказа част от реалния градски пейзаж.

Пред сградата на демонстрационната зона пък видяхме друг интересен пример – автономно превозно средство за продажба и доставка на храни и напитки. Малък детайл, който показва колко широко се разглежда приложението на технологията.

Тъкмо това остана като най-силно впечатление от посещението ми. Очаквах да видя безпилотни автомобили. Вместо това видях опит да се изгради цяла система около тях.

Бъдещето не се представя само като автомобил, който може да кара без шофьор. То се представя като град, който помага на автомобила да вижда, да мисли и да взема решения. Вярвам, че тази система ще продължи да се развива и безпилотните автомобили постепенно ще престанат да бъдат нещо необичайно по улиците. Ще се превърнат просто в още един участник в движението.