ЕС пропусна шанса да заеме принципна позиция, осъждаща агресията, отбелязва в интервюто международният анализатор главен асистент д-р Мариян Карагьозов, юрист и специалист по близкоизточни изследвания

- Г-н Карагьозов, войната на САЩ и Израел тече вече втора седмица, превърна се в регионална война в Близкия изток с много произтичащи от това проблеми не само за региона, а и за света и особено за Европа. Главният въпрос, на който сега е и най-трудно да се отговори, е колко време ще продължи тази ескалиращата война на САЩ и Израел срещу Иран? Иран показва, че в никой случай няма да капитулира пред ударите, заплахите и ултиматумите на нападателите и продължава да отвръща на ударите и също да нанася поражения. Какви са Вашите предположения за развитието на сложната ситуация на този военен сблъсък?

- Въпросът за приключването на всеки военен конфликт е свързан с въпроса за целите на войната. Първоначално декларираната цел на САЩ беше смяна на управлението в Иран, по-късно американският президент я замени с по-малко амбициозното Вашингтон да има думата при определяне на следващия върховен лидер в Иран. Въпреки „обезглавяването“ на висшето иранско политическо и военно ръководство при първата вълна американски и израелски удари, целта за смяна на модела на управление не е постигната. С избора на сина на Али Хаменей Моджтаба за нов върховен лидер стана ясно, че и втората цел не е постигната. Говорителката на Белия дом декларира целите на военната операция като унищожаване на иранската ядрена и ракетна програма и на мрежата им от съюзници в региона. По-късно американският държавен глава заяви, че иранските ВВС, ВМС и комуникации са унищожени и че по този начин целите на операцията са предсрочно изпълнени, което е сигнал, че Вашингтон може след време да прекрати участието си във войната. Израел също разчиташе на смяна на режима, унищожаване на иранската ядрена и ракетна програма. Без успех по първата точка, постигането на вторите две изглежда крайно съмнително.

Иран запазва възможности да нанася болезнени удари срещу американски и израелски цели и има силен коз чрез затварянето на Ормузкия проток. Колкото повече се покачват цените на енергоресурсите, толкова повече ще се засилва натискът за прекратяване на войната. Първоначалната ми прогноза беше за конфликт, който ще е по-дълъг и мащабен от миналогодишната 12-дневна война, но без да се стига до пълномащабна военна операция с изпращане на войници на терен – просто няма таква готовност, не е съсредоточена такава групировка.

-  Медийни източници съобщават, че САЩ и Израел замислят изпращането на специални части на територията на Иран, за да завземат обогатения уран в ядрените центрове на страната и така да гарантират, че в бъдеще тези запаси няма да се използват за ядрено оръжие, каквото в момента Иран не притежава. Възможна ли е според Вас подобна наземна операция?

- Такава операция крие риск от загуби или пленяване на атакуващите командоси. Също така, изглежда ми крайно съмнително да е възможно да се проведе едновременно във всички локации, където Иран може да съхранява обогатен уран. Ако бъде пропуснато дори само едно такова място или има неуспех на него да се плени уранът, цялата операция се обезсмисля. Това ми се вижда по-подходящо за сценарий на холивудски екшън. По-реалистично се спекулира за специална операция и десант срещу остров Харк, на който са разположени основните ирански мощности за износ на петрол. Дори и да има такава операция, и дори и тя да бъде успешна, това едва ли ще промени стратегическия ход на бойните действия.

- Разбираемо е, че колкото повече ескалацията на бойните действия продължават, толкова по тежки ще бъдат икономическите и други последици за близкоизточния регион, за Европа и за света. Какви ще са проблемите за световната икономика, върху която и без друго тегнат последиците от пандемията Ковид-19, от продължаващата война в Украйна, както и от митническата война на Доналд Тръмп срещу почти целия свят?

- Покачват се цените на петрола и природния газ. Цените на нефтопродуктите се отразяват на всичко през покачените разходи за транспорт. От своя страна, природният газ е суровина за производство на евтино електричество, което е необходимо за индустрията – машиностроене, Покачват се автомобилостроене, както и за металургията, химическата и стъкларската промишленост. Покачват се цените на азотните торове, за които природният газ е суровина, което означава риск по-нататък по веригата и за покачване на цените на хранителните стоки – поради намаляло производство заради липса на торове и поради покачени цени на торовете, които участват като компонент във формирането на цената на хранителните стоки.

- Редица държавни ръководители в Европа и по света незабавно осъдиха войната и призоваха за дипломатическо решение на конфликта. Какви са изводите Ви за официалната реакция на ЕС и за различното отношение на отделни държави членки към конфликта и начините за неговото разрешаване?

- Европейските страни демонстрираха разнопосочни и противоречиви позиции, понякога една и съща страна, например Франция, променяше позицията си буквално през часове. ЕС пропусна шанс да заеме принципна позиция, осъждаща агресията. След изказванията на американската администрация миналата и тази година на конференциите в Мюнхен и Давос се заговори за консолидиране на европейската позиция, за защитаване на интересите на ЕС, включително и срещу САЩ. Видяхме, че нищо подобно не се случи на практика и водещи европейски държави последваха позицията на САЩ. Испания на премиера социалист Педро Санчес изми срама с принципна позиция против войната.

- Има ли вероятност някои западноевропейски държави от НАТО да се включат директно в битката на САЩ и Израел срещу Иран под формата на „отбранителни действия“?

- Редица европейски държави изпратиха кораби в близост до Кипър за защитата му срещу евентуален ирански обстрел. Трябва да уточним, че Техеран не обстрелва Република Кипър, а разположените на острова британски военни бази Акротири и Суда, които имат екстериториален статут. Въпреки позициите на страни като Великобритания и Германия, които подкрепят САЩ, мисля, че тяхното пряко ангажиране с военни действия е по-малко вероятно. Лондон би могъл да го направи, но премиерът Стармър е под нарастващ натиск от общественото мнение в страната срещу въвличането във военни авантюри, а през май му предстоят местни избори, така че той не може да си позволи напълно да игнорира тези нагласи.

- В хода на бойните действия на САЩ и Израел срещу Иран две ирански ракети паднаха на територията на Турция. Има ли доказателство, че тези ракети са ирански и че те са един вид предупреждение към Турция, която въобще не се съгласи американски бази в Турция да бъдат използвани във военна операция срещу Иран?

- Официалните комюникета на турското министерство на отбраната посочват, че ракетите са изстреляни от Иран, както че са били насочени към турското въздушно пространство. Има разлика да са насочени към турското въздушно пространство и към цели в Турция, нали така? Анкара декларира, че си запазва правото да отговори на всеки обстрел срещу нейна територия, но демонстрира сдържаност. Иранският посланик беше привикан в турското МВнР за обяснения, но се проведоха и разговори на високо ниво между двете страни. Иран няма интерес да ескалира напрежението с Турция, тъй като не му е изгодно да въвлича страна от НАТО в конфликта. Двете страни имат търговски контакти, като Турция закупува 10-13% от природния газ, който потребява, от Иран. Анкара и Техеран споделят обща алергия към кюрдския сепаратизъм. Турция се опитва да играе посредническа роля във войната. Това са фактори, които снижават риска от конфликт между двете страни. Въпреки напрежението, породено от двете свалени в турското въздушно пространство ирански ракети, ако можем да перифразираме, на Западния фронт засега е спокойно.

- Седмица преди да започне войната срещу Иран в София кацнаха военни самолети на САЩ, чието присъствие тук бе обяснено от българските власти като обучение на силите на НАТО. На третия ден от началото на войната няколко от тези самолети обаче излетяха в неизвестно посока. Не поражда ли в момента присъствието на американски самолети на гражданското летище на София на фона на войната в Близкия изток предположения, че тяхната мисия е свързана именно с тази ескалираща война и че това е значителен риск за сигурността на България?

- Иранският посланик в България Али Ихсан Ирваш заяви в интервю по БНР, че Иран „изобщо“ не виждам България като легитивна цел за нападение. Той добави: „Категорично казвам, че по никакъв начин ние не изпращаме информация като легитимна цел за някоя точка в България“, но също така направи едно важно уточнение по повод споменатите от вас самолети: "Да отстраним причините значи да премахнем неоснователното присъствие на подобни самолети в София." Мисля, че посланието към българските власти е достатъчно ясно.

-  Явно в плановете на военната американско-израелска атака срещу Иран влизат и удари срещу подкрепящите Иран Хизбула и хутите в Йемен. За това говорят и действията на Израел в Ливан през последните дни.

- „Хизбулла“ е в много трудна позиция. Тя беше отслабена от последователните израелски атаки срещу нея – атаката с взривили се пейджъри срещу нейни членове, от военната операция на Израел срещу организацията и Ливан миналата година и пр. „Хизбулла“ е принудена да демонстрира сдържаност, защото не желае неин отговор да прерасне в пълномащабна израелска атака срещу цял Ливан, което може да подкопае нейните политически позиции. Коалиция от Саудитска арабия и ОАЕ, подкепена и от други държави, после само ОАЕ, водят атаки срещу хусите от 2015 г. насам. Успехът на всичките въздушни удари и хвърлени хиляди тонове ракети и взривни вещества за милиарди долари за момента е крайно скромен. Не вярвам Тел Авив да успее да съкруши хусите и този път.

- Отношението на Китай и Русия към войната на САЩ и Израел срещу Иран е критично и те призовават за незабавно спиране на конфликта и решаване на проблемите с дипломатически средства. Но с какво тези заедно със САЩ най-силни държави в света биха могли да допринесат практически за прекратяването на тази война, която е заплаха за мира и сигурността не само в Близкия изток, но и за мира и сигурността в света?

- Москва и Пекин оказват дипломатическа поддръжка на Техеран. Същевременно обаче те имат важни икономически и други отношения и с арабските държави от Персийския залив, поради което се опитват да спазват баланс. Нито Русия, нито Китай нямат споразумения за военна помощ с Иран. Освен това, китайската дипломатическа практика не е за директна военна конфронтация при такива ситуации. Практическите възможности всички страни по света да повлияят на Израел и САЩ за реално спиране на бойните действия са силно ограничени.

Моджтаба Хаменей

- Сред много въпроси, които ще чакат отговор в бъдеще, не на последно място е и как ще се отрази на сложната ситуация и на по-нататъшната политиката на Иран и на събитията в конфликта поемането на властта в Техеран от новия аятолах Моджтаба Хаменей, синът на убития аятолах Али Хаменей?

- Изборът му показва по-скоро, че иранският елит избира твърда линия. Едва ли можем да очакваме особени компромиси от човек, на когото преди дни с ракета са убили половината семейство. Трябва да посочим, че и в иранския елит имаше известна съпротива срещу този избор още преди смъртта на Али Хаменей, за да не изглежда, че една династия е била заменена с друго квази-династично управление. Някои анализатори смятат, че Моджтаба е по-близък до Корпуса на стражите на ислямската революция, отколкото до интересите на духовенството. Иранската политическа система обаче е система. Тя не е еднолично или авторитарно управление, центрирано около една конкретна фигура, а е базирана на идеология и структури, така че има потенциал да надживее и Моджтаба, въпреки безпрецедентния срив на легитимността ѝ в месеците преди войната.

Интервюто взе ЛЮБОМИР МИХАЙЛОВ