Михалков: Западното кино губи позициите си поради загуба на човечност
Западното кино губи позициите си в света, защото търсенето на смисъл е отживелица, а творците започват да търсят смисъл там, където „човешкият елемент липсва“. Народният артист на Русия и председател на Съюза на кинематографистите на Руската федерация Никита Михалков сподели това мнение в интервю за ТАСС в навечерието на своя 80-годишен юблей.
„Според мен западното кино, което винаги е било лидер, в момента губи позициите си именно защото търсенето на смисъл е отживелица. Когато някой прави филм за жена, живееща с кола, това означава, че творецът е престанал да се интересува от всичко друго човешко. Той вече търси там, където липсва човешкият елемент. Всяко изкривяване винаги е първоначално интересно, като Прозорецът на Овъртън“, сподели Михалков в навечерието на рождения си ден (21 октомври).
Той подчерта, че когато режисьорът престане да се интересува от търсенето на смисъл, киното престава да бъде изкуство и остава просто занаят.
„Вижте съвременното изкуство. Образът на света се е превърнал в измама – едно нещо се представя за съвсем друго. Едно нищо - парче дърво се продава за милиони долари. Това води до заличаване на майсторството. Великите художници, дори когато по-късно са се преместили в други области – да речем, от истинското изкуство са отишли във „Вале Каро“ (асоциация на авангардни художници през Сребърния век – бел. ТАСС). Днес обаче абсолютно не е необходимо да владееш занаят, за да станеш много богат инсинуатор. Никога не съм си представял дори, че „Кралят е гол“ (пиеса 1934 г.) на Шварц (Евгений) ще се превърне в документално произведение“, добави режисьорът.
Руският президент Владимир Путин сподели за приятелството с Никита Михалков и смята режисьора за истински руски патриот.
„Ние сме приятели и щом сме приятели, това означава, че имаме, както се казва в днешно време, „химия“ в отношенията си. Мисля, че най-важното е той да е истински патриот на страната ни – не във вулгарния смисъл на думата, а в дълбокия, смислен, философски смисъл“, каза президентът във филма „Никита Михалков“ по телевизионния канал „Россия“, откъс от който беше публикуван в Telegram канала „Вести“. По случай 80-ия рожден ден на Никита Михалков беше пуснат документален филм „Никита“. Продуциран с подкрепата на руското Министерство на културата, той е посветен на живота и творчеството му. Юбилеят на мастера на руското кино се чества на 21 октомври.
Кой е Михалков?

Никита Михалков (Nikita Mikhalkov) е роден на 21 октомври 1945 г. в Москва. Баща му, Сергей Михалков, е поет и драматург, автор на популярни детски стихове и на текста на химна на Съветския съюз. Майка му, Наталия Кончаловска, е поетеса и преводач. Брат му е известният режисьор Андрей Кончаловски. До четвърти клас Михалков учи в Четвърто специално московско училище. Не се отличава с особено висок успех и не обича точните науки, разказа www1.libvar.bg. Основното си образование довършва в обикновено училище.
Никита Михалков се снима за пръв път на 14-годишна възраст. През 1960 г. има малка роля във филма “Тучи над Борском”, а през 1961 г. – в „Приключения Кроша”. Учи в актьорската школа на театралното училище Шчукин през 1963-1966 г. и още в първата учебна година се превръща в знаменитост с първата си главна роля в киното – в „Крача из Москва” на Георгий Данелия. В него изпява популярната и до днес едноименна песен, с което младият Михалков печели голяма популярност. През 1966 година е изключен от института заради системно нарушаване на дисциплината. Премества се във 2 курс на режисьорския факултет във Всерусийския държавен институт по кинематография (ВГИК), в класа на Михаил Ром. Тук преди него учат брат му, Андрей Кончаловски и Андрей Тарковски.
През 1971 г. завършва ВГИК с дебютния си късометражен филм „Спокоен ден в края на войната”, след което, за изненада на всички, отбива военната си служба в атомна подводница на Камчатка. През 1974 г. на екран излиза първият филм на режисьора Михалков “Свой сред чужди, чужд сред свои.” Още с този филм, Никита Михалков започва да търси свой собствен път в киното. Десетилетието 1974 – 1984 г. преминава много плодотворно за режисьора. Той разкрива пълноценно потенциала си като почти всяка година представя нов филм, на който по правило е и сценарист. В същото време не се страхува да ескпериментира в различните жанрове. Демонстрира класа в мелодрамата “Робиня на любовта” (1975), дава своите екранни интерпретации по литературни произведения с “Незавършена пиеса за механично пиано” (1977) и “Няколко дни от живота на Обломов” (1980). Опитва сили в психодрамата с “Пет вечери” (1979) и “Без свидетели” (1983) и отново залага на мелодрама – с “Роднини” (1981). Филмите му получават международно признание, печелят награди на световни фестивали.
През 80-те се развихря и страстта му в актьорската професия, в която през годините регистрира серия от запомнящи се роли, особено в “Сибириада” (1979) на брат му Андрей Кончаловски, в “Гара за двама” (1982) и “Жесток романс” (1984) на Елдар Рязянов. Актьорското амплоа се превръща в запазена марка на Никита Михалков и в собствените му продукции – изключителни са превъплъщенията му в “Изпепелени от слънцето” (1994),” Сибирският бръснар” (1999) и “Статски съветник” (2005).

„Изпепелени от слънцето“ донася на Михалков "Оскар" за най-добър чуждоезичен филм и “Гран При” на журито от фестивала в Кан през 1994 г.
През 1999 г. на екран излиза “Сибирският бръснар”, може би най-личният и съкровен проект на режисьора, обяснение в любов към руската душа и към родината, където Никита не се двоуми да се появи в одеждите на самия Цар Освободител Александър Втори. “Сибирският бръснар” е коментиран широко заради гигантския бюджет на продукцията и сензационните снимки в Кремъл. Неслучайно руснаците се надпреварват да гледат тричасовия епос-мелодрама-комедия. В родината си “Сибирският бръснар” събира повече зрители от “Титаник”. За главната женска роля Никита Михалков избира англичанката Джулия Ормънд, която играе американката Джейн Калахан. Тя идва в Русия по бизнес, но остава там по любов. Обектът на любовта й е 20-годишен войник – Олег Меншиков в ролята. Любовната история обаче е само рамката на историята, която впечатлява с невиждана мащабност.
Няколко десетилетия Никита Михалков не спира да изследва чрез киното си тайните на руската душа и драматичните сблъсъци в своята родина, да анализира грешките и успехите като се опира на църквата и монархията, да създава своя тема в киното, която защитава със страст, темперамент и много талант като режисьор, актьор, сценарист и продуцент.
Филмът на Никита Михалков “12” от 2007 година разказва за съдбата на чеченско момче, обвинено в убийството на баща си. През първата седмица от излизането си на екран “12” събра 2 млн. долара приходи от продадени билети. Филмът стана претендент за “Оскар” за чуждоезичен филм.


