Не знам дали има вече разбивки по пол, възраст, образование, преливане на гласове и прочие, но данните за гласуване по населено място сами по себе си дават храна за някои изводи. Виждаме традиционния разлом между София и провинция: София застана зад Гюров, а останалата част от страната предпочете Йотова.
С почти всички избори ми се затвърждава убеждението, че 1989 беше своего-рода метеж на София срещу останалата част от страната. Това не беше съвсем ясно тогава, защото СДС имаше национална представителност, но вече е пределно ясно 35+ години по-късно, когато наследниците на СДС като идеология и политически заряд (самото то се вля в ГЕРБ) се концентрираха основно в столицата в лицето на постоянно преизобретяващата се конфигурация на "новия десен проект" (НДП) - ДСБ, РБ, ДБ, ПП, в последствие ППДБ, които обединени поеха факела на "демократичната общност."
Т.нар. "демократични сили" постепенно се свиха до образованите и аспириращи либерали в столицата (и парвенютата, които им подражават) и започна да се говори за "демократична общност", което е правилно: общността е по дефиниция face to face група, т.е. хора, които обикновено се познават лично, свързани са в родствени, локални или някаква друга форма на близки връзки: представете си как е в селото. За разлика от идеята за "общество", което е анонимен колектив, в който отношенията между хората не са директни като на село, а опосредени от някакви надличностни обществени интереси и структури със собствена логика като пазар, безлични институции и т.н. (Сега, колко е демократична тази общност може да се спори, аз и преди съм казвала, че неособено, защото те разбират либералната демокрация само като демокрация за либерали и сега обидите, които сипят по мнозинството от граждани, гласувало "неправилно" отново доказва това. Но това е друг разговор.)
Колапсът на "силите" до "общност" (което стана на няколко електорални фази: първо победата на НДСВ през 2021 унищожи ляво-дясното противопоставяне от 90-те и наложи центристкия технократски консенсус, на който още сме в плен; после ГЕРБ успешно запълни вакуума на разпадащото се СДС за доста дълъг период; смея да твърдя, че ПБ на Радев следва подобна логика и идва да запълни вакуума вдясно, който изхабената ГЕРБ оставя на национално ниво; да се надяваме, че няма да повторят 'мрежуването' им под форма на клиентелистки-корупционни отношения през преразпределяне на обществени поръчки, назначения и т.н., което беше социалната база на ГЕРБ в провинцията), та колапсът не е провал на идеологическата или политическата им стратегия, а по-скоро отражение на ефектите на политическата икономия на страната. Накратко, от много напъни да се присъединим към Първия свят, завършихме прехода с класова структура типична за Третия, а именно огромно бедно мнозинство, шепа олигарси-плутократи и съвсем мъничка градска средна класа (дребната буржоазия в класическите теории, които обхващат средния сегмент на средно богатите на икономически капитал, както и доминираните фракции в доминиращата класа - примерно десни интелектуалци, които гравитират около предприемачите, както и любопитната фигура на предприемача с интелектуални претенции). Като цяло, нещата са си съвсем на мястото откъм политическото КПД на партиите на средната класа: те просто не са чак толкова много хора и не могат да претендират за национална представителност. (Може би затова за тях външната политика е по-интересна.)
В този ред на мисли, София не е центъра на държавата (освен административно), не задава тенденциите, а постоянно се самоподлага на обратна провинциализация.
С други думи, със своята неизтребимо-парохиална софийска идеология, изтъкана от непоносимост към и незаинтересованост към проблемите на останалата част от страната, София отдавна губи претенцията си да бъде политическият и културен авангард на страната. Тоест, София се превърна в периферия и анклав спрямо мнозинството, което просто няма как да се идентифицира с тази ужасно нишова и елитарна софийска идеология на т.нар. градска десница (още познато като жълтопаветие, елфи, У&К и т.н.). Което е misnomer също като "демократична", защото популярността на ПБ в нестоличните градски центрове също ги прави "градска десница", така че може би е по-правилно да наричаме ППДБ "столична десница".