Акценти от интервю за Китайската медийна група и Радио Китай на професор, доктор на икономическите науки Димитър Иванов, директор на Института по лидерство към УниБИТ, по повод на 105-ата годишнина от основаването на Китайската комунистическа партия, която ще бъде отбелязана през настоящата година

България и Китай – традиционно добри отношения с огромен потенциал

За мен като българин, за нашата държава и за политическите партии в нашата държава през последния половин век има голямо значение опитът, който може да споделя в управлението на такава голяма държава, Китайската комунистическа партия. Както е известно от историята, България – Народна република България, е втората държава в света, след Съветския съюз, която е признала Китайската народна република през 1949 година. От тогава до сега отношенията между Китайската народна република и Народна република България, а през последните 35 години и с Република България представляват сериозен интерес за българското общество.

ККП – богата история в борбите за национална свобода и социална държава

Лично аз познавам историята на Китай, тъй като се занимавам с политически аспекти и икономически теории и тяхното приложение в страните от така наречения бивш Източен блок. Или от държавите от социалистическата общност. Разбира се, отношенията с Китай са преминали през сложни и понякога трудни периоди, тъй като още в 60-те години на ХХ век настъпва в световното комунистическо движение разделение между двете най-големи комунистически партии – КПСС и ККП, по отношение модела за развитие на строителството на социалистическото общество в двете държави.

Макар да признават ролята на марксистко-ленинската идеология и на марксистката теория, ръководствата на двете партии в лицето на Мао Дзедун на ККП и КНР и на Никита Хрушчов на КПСС и СССР стигат до остър сблъсък и замразяване на отношенията за повече от едно десетилетие. Но това е история.

Така или иначе, ККП вече е на 105 години, тя е най-голямата политическа партия в света, наброява над 100 милиона, а като прибавим към тези 100 милиона и още около 80 милиона членове на Младежкия комунистически съюз, на така наречения Комсомол, към Китайската комунистическа партия, виждаме каква голяма и активна сила, креативна сила всъщност, изпълнява ръководеща роля в съвременното развитие на Китай.

В историята си Китай разчита на два сериозни фактора, за да стигне до този забележителен успех, на който в момента се радва китайският световен план.

От една страна, това е наличието на определена психология на китайския народ, натрупана в петхилядолетната история на китайската култура и повече от двехилядолетната история от развитието на единната китайска държавност. Ние знаем, че още във 2 в. пр. н. е. императорът Циншъхуан всъщност обединява разделените китайски държави в една обща структура, с обща политика и с общи цели. В последния век, Китай се осланя в своето развитие на приемствеността между политиките на ръководните дейци, на лидерите на Китай.

Още от 30-те години, преди около един век, начало на Китайската комунистическа партия застава Мао Дзедун, един изключително добре изграден и балансиран лидер, който поставя задачите, ръководи съпротивата и борбата за национално освобождение на Китай, постига успех и поставя основите на китайското развитие по пътя на социализма.

Макар и да има оспорвания на някои решения от гледна точка на историческата наука, от гледна точка на икономическата теория някои от решенията на Мао Дзедун да са оспорвани, по-голямата част от тях се приемат, включително и в китайското общество, за положителни. 60 – 70 % от дейността на Мао Дзедун е била в полза на развитието на Китай, на постигането на големи успехи.

Китай по пътя на реформите, отварянето към света и конвергенцията

Следващият етап в развитието на Китайската народна република и на китайския модел на социализъм всъщност е свързан с дейността на Дън Сяопин. Той за първи път в края на 70-те години, след смъртта на Мао Дзедун, формира новата икономическа и политическа линия на китайския социализъм, което, която се свежда до т. нар. теория на конвергенцията, на сливането на предимствата от двете съществуващи икономически системи – предприемчивостта и свободата на бизнеса от капиталистическия начин на производство и социалните екстри, социалното благоденствие на социалистическото управление.

Това развързва ръцете на китайското общество и на китайските предприемачи за една по-широка и национално ориентирана политика. Ние знам, че благодарение на тази заложена платформа и посока на развитие от Дън Сяопин, особено през последното десетилетие и половина, под ръководството на председателя на Китайската комунистическа партия и президент на Китайската народна република, Си Дзинпин, успехите са особено значими и особено видими.

Лидерската роля и идеите на Си Дзинпин са модел за успеха на Китай

От социална гледна точка, благодарение на тази политиката на Китайската комунистическа партия, за около 20 години от бедността са изведени около 800 милиона китайци.

Това е повече от половината от китайското общество. Освен това политиката на Си Дзинин, която неправилно се оценява от противниците на Китай като авторитарна и даже диктаторска, всъщност е политика на широко разбирателство между различните социални групи и съсловия в китайското общество и една отвореност към мирно съвместно съществуване и споделена съдба между народите и държавите в международен план. Даже тук бих искал да кажа друго, за което малко се говори.

ККП ръководи Китай на принципа на съгласието и диалога

Всъщност Китай е водещата световна сила, която се управлява от комунистическа партия, това е Китайската комунистическа партия. Но това не е единствената политическа партия и ръководството на Китай не е диктатура на Комунистическата партия. В Китай съществуват и други политически партии, които са ориентирани на съсловен принцип.

Има партия, свързана с индустриалци, партия в аграрния сектор, партия на академичната интелигенция, патриотична партия, която е свързана главно с единството на китайската държавност, включая присъединението на Тайван към родината майка на принципа „Един Китай“. Тези политически партии съществуват съвсем реално и председателят Си често в рамките на политическия консултативен съвет на Китай провежда обсъждания, провежда съгласувания, провежда съвместна политическа дейност за благоденствието на китайския народ. И резултатите са много видни.

Китай притежава нарастващ авторитет в света

Ние виждаме, че особено в последните 13 години, от които начало на Китай е Си Дзинпин и начело на партията, и начело на китайската държава, Китай реализира огромни успехи както в икономиката, в новите технологии, така и в социалната сфера, а също така и в авторитета, който е завоювал и продължава да завоюва в международната общност. Особено показателна в това отношение е инициативата на Си Дзинпин, провеждана последователно и активно – „Един пояс, един път“, чиято цел е все повече държави да се включват в икономическия и търговския обмен, за да може да се създаде икономическа база за реализацията на идеята да живеем в мир и в общност на споделена съдба. Аз мисля, че за българската общественост е особено важен опитът в ръководството, управлението и строителството на китайската държава. Днес той е много важен за развитието на политическата обстановка в България.

България може да се поучи от управленския опит на Китай

Ние, разбира се, в продължение на последните 20 години членуваме в колективни съюзи европейски и атлантически, в Европейския съюз и Северноатлантическия блок НАТО. Така или иначе, въпреки конфронтацията, която лидерите на тези два съюза – НАТО и Европейския съюз, проявяват спрямо Китай, ограниченията, които се опитват да налагат на Китай, стремейки се да го спрат по пътя към световно първо място, към световно лидерство, всъщност българската държава и българската общност са заинтересовани от един по-балансиран подход. Ние знаем, че светът се трансформира от еднополярен към многополюсен свят, и знаем, че вече в света няма хегемон в лицето на Съединените американски щати или в Европа в лицето на Европейската комисия.

Ние сме заинтересовани, като българи, да имаме балансирана политика по отношение на световни центрове, както по отношение на Вашингтон, Брюксел и Москва, с които имаме стари исторически и политически връзки, така особено и към Китай като нов център и нов полюс на световното развитие. Това е особено важно и по отношение на Българската социалистическа партия, която е наследник на Българската комунистическа партия. Нашата Комунистическа, сега Социалистическа, партия е по-стара с 30 години от Китайската комунистическа партия.

Тя също има богат опит както в нелегална борба и в борбата за независимост на държавата, така и 45 години в управлението на държавата в рамките на една социалистическа държавност. Но в този момент, когато България, въпреки че е член на Европейския съюз, се намира в една разрастваща се и политическа, и икономическа, и социална, и нравствена криза, примерът на Китайската комунистическа партия и на китайската държава би могъл да е полезен за нас.

Българското общество иска да знае повече за Китай

Тук само бих искал да спомена, че ние заедно с професор Светлана Шаренкова в продължение на 15 години издаваме в България единствения и специализиран вестник, седмичен вестник „Китай днес“, с който се опитваме да запознаваме българското общество с процесите в китайската държава и общество, с успехите на Китай.

Именно чрез този вестник и със съучастието на Посолството на Китайската народна република в България, на 30 юни тази година (интервюто е взето в навечерието на събитието – бел. ред.) ние ще проведем една национална конференция, нарекли сме я теоретично-практическа среща, на която очакваме голяма част от политическите дейци, обществени дейци, индустриалци, интелектуалци българи, на която да ги запознаем с опита на Китай, на Китайската комунистическа партия и на китайската държава, на Китайска народна република, в строителството на това общество. Ние смятаме, че този модел, така да се каже, конвергентен модел, който съчетава предприемчивостта на едрите предприемачи на капиталистите със социалната грижа, ангажираност и защита на хората на труда, под ръководството на председателя Си Дзинпин, е изключително полезен и би могъл в известна форма да се приложи и в работата на Българската социалистическа партия, и в управлението на българска държава. От тази гледна точка ние бихме имали очаквания и бихме били доволни, ако се засилят междупартийните отношения между ККП и БСП.