В интервю за ТАСС ръководителят на аукционна къща „Литфонд“ Сергей Бурмистров описа портрета на идеалния колекционер и разказа за най-скъпите антикварни предмети на „Литфонд“.

— Сергей Леонидович, според вас как се промени отношението на чуждестранните колекционери и институции към руското изкуство?

— В по-голямата си част чуждестранните колекционери и търговски институции с нетърпение очакват края на отмяната (забраната/отхвърлянето) на руската култура на Запад, тъй като това сериозно засегна бизнеса. Много чуждестранни аукционни къщи бяха принудени да съкратят служители и да разформироват отделите за руско изкуство. Разбира се, добрите експерти успяха да си намерят нова работа през това време, така че в случай на връщане към нормалното положение и възстановяване на отделите за руско изкуство в западните аукционни къщи ръководството ще трябва да се потруди доста в търсенето на нови служители.

В създалата се нездравословна ситуация с руското изкуство на международния пазар, аукционните къщи, галериите и частните колекционери постоянно търсят начини да заобиколят забраните за продажба на предмети на изкуството на руски клиенти, тъй като руското изкуство е най-търсено от руски колекционери, а официално продажбата му на руски клиент е невъзможна.

— Как оценявате динамиката на пазара на руско изкуство в глобален и локален контекст?

— Несъмнено арт пазарът е развиващ се сектор на икономиката в цял свят. Ако сравним световния пазар с руския обаче, цифрите, уви, са несравними — общият оборот на аукционните къщи на световния арт пазар през 2024 г. възлиза на 23,4 млрд. долара, докато по някои оценки аукционният арт пазар на Русия е около 150 млн. долара. Общият оборот на целия световен арт пазар, включително галерии и арт дилъри, е 57,5 млрд. долара. Четирите водещи регионални пазара са както и преди - САЩ, Великобритания, Китай и Франция, които осигуриха 83% от световния оборот в ценово изражение. При това САЩ запазиха лидерството си с дял от 43% и обем на продажбите от 24,8 млрд. долара.

За такъв малък принос на руския пазар има множество обективни причини. Първо, арт пазарът в Русия в днешния световен формат е само на малко над 30 години, докато пазарите на чуждестранните държави активно и без драматични прекъсвания и колизии продължаваха да се развиват, започвайки от XVIII век. Второ, пазарите в Европа, САЩ и Азия са напълно скачени съдове с високоразвита финансова и логистична инфраструктура, докато руският пазар е обвързан с митнически и други законодателни регулации. Трето, доходите на глава от населението в средната и висшата класа на Запад позволяват генерирането на висока покупателна способност в областта на колекционирането на предмети на изкуството.

През последните години, във връзка с отмяната на повечето културни връзки със Запада и логистичните проблеми, възникнали като следствие от тази изолационна политика в Европа и САЩ, количеството внасяни в Русия произведения на изкуството и антиквариат се съкрати практически до нула. Това също оказва сериозно влияние върху предлагането на пазара и като следствие забавя неговото развитие. И изглежда, че при значително намаляване на обема на предложенията според всички пазарни закони цените на предметите на изкуството трябваше значително да нараснат, но това не се случи, тъй като оборотните инвестиционни капитали в по-голямата си част не растат, следователно няма възможност да се инвестират в арт пазара.

Въпреки това, ако сравним руския аукционен пазар на предмети на изкуството с този отпреди 15 – 20 години, когато на пазара бяха активни 8 – 10 аукционни къщи с общ оборот не повече от 15 млн. долара, днес на пазара присъстват над 200 аукционни къщи с оборот, увеличил се 10 пъти. Ситуацията вече не изглежда толкова зле. Пазарът се развива, трябва да се въоръжим с търпение и да работим.

— Сблъсквате ли се със ситуации, когато уникални предмети на руското културно наследство се оказват ненужни в чужбина?

— Що се отнася до ненужността на руските предмети на изкуството и колекционирането в чужбина, то може би най-показателният пример от XX век е огромната библиотека с изключително редки руски издания на красноярския търговец Генадий Василиевич Юдин, придобита от Библиотеката на Конгреса на САЩ. При продажбата Генадий Василиевич поставил няколко условия: колекцията му да се съхранява в отделно помещение в библиотеката на Конгреса и книгите му да бъдат каталогизирани и снабдени с библиотечни знаци. Американците закупуват около 81 хиляди тома за 100 хиляди рубли. В библиотеката на Конгреса така и не е отделено специално помещение за неговите книги и сега те се намират в различни отдели на библиотеката. По време на студената война служители на библиотеката на Конгреса решават да отпишат книгите на Юдин като ненужни. В каталога, издаден през 1961 г. от библиографа на библиотеката на Конгреса Татяна Фесенко, са описани само 1316 от 81 хиляди книги и списания на Юдин, основно издания от XVIII век и по-ранни. Така условията, които Юдин поставил пред купувачите в лицето на правителството на САЩ, не са били изпълнени. Съществува мнение, че Юдин не е получил напълно и обещаната сума, а какво се е случило с десетките хиляди безценни руски издания, и до днес не е сигурно.

— На "Литфонд" периодично се отправят обвинения в търговия с откраднати от европейски библиотеки раритети. Как според вас трябва да действа една аукционна къща в ситуация, когато вече след успешна продажба възникнат претенции към лота? Има ли в индустрията единни подходи за решаване на такива дилеми?

— За съжаление, трябва да констатираме, че отговорната журналистика на Запад умря заедно с демокрацията. Средствата за масова информация в Европа достигат съвършено недостижимо ниво на слабоумие. За какво ли не пишат: тук са и версии за секретен държавен специален проект за връщане на културни ценности от Запада, и за тайни свръхбогати руски библиофили, плащащи милиони за откраднати книги, и множество други невероятни истории. И за всичко това пишат уважавани и авторитетни издания — „Ню Йорк Таймс“, „Гардиън“, Би Би Си, „Икономист“ и други. „Литфонд“ през последните няколко години стана известен на Запад наравно с „Кристис“ и „Сотбис“ (аукционните къщи — бел. ТАСС), макар че, разбира се, засега, за щастие, не може да се конкурира с последните по брой съдебни претенции и запитвания от следствените органи относно продажбата на крадени издания.

По мое мнение, обвинения могат да бъдат повдигани само от съответните органи, а всичко останало става само за детективски романи. Важно е да се разбере, че „Литфонд“ е платформа за продажба на предмети на изкуството, които се притежават от съвсем други физически или юридически лица. Всеки изложен предмет минава сериозна експертиза, сред нашите клиенти са държавни музеи, библиотеки и частни колекционери и за нас изобщо не е изгодно да си разваляме репутацията със съмнителни продажби. Ние винаги сме отворени за диалог, но не и за голословни обвинения. В частност, ние отговаряхме на официални запитвания на руското бюро на Интерпол и към нас нямаше никакви претенции.

А що се отнася до единните подходи, то те са в рамките на руската законодателна система, в правното поле на която работят руските аукционни къщи. За съжаление, не можем да повлияем на всеобщата информационна истерия на Запад, нито пък възнамеряваме. Аз въобще смятам, че всяка информация в медиите е благо, тъй като не пишат само за този, който работи лошо. Когато преди много години за мен написаха голяма уж разобличителна статия в изданието „Совершенно секретно“, аз много се притесних, но веднага дойдох на себе си от фразата на един познат, който каза: „Те не пишат за кой да е, това е добра реклама“. И наистина, тогава буквално ни заля вълна от нови предложения за предмети на изкуството и антиквариат. Между другото, и сега, благодарение на многобройните публикации в чуждестранната преса, започнахме да получаваме десетки предложения за сделки от Европа и Америка.