Интервю на министъра на външните работи на Руската федерация С. В. Лавров с генералния директор на информационна агенция ТАСС А. О. Кондрашов

Това е вторият Ви път, когато сте сред „петицата“ на „Единна Русия“ за федералните избори. Какво означава това за Вас? Очевидно е, че е колективно усилие. Някой вероятно е отговорен. Вероятно знаете точно кой. За Вас това доверие ли е, оценка или допълнителна тежест? Или награда?

Доверие – определено. Вероятно дори не е нужно да се спирам на това. Но най-важното за мен е решението на ръководството да ме препоръча на тази „петица“, което беше одобрено на конгреса на „Единна Русия“.
Имам добри отношения с лидерите на всички парламентарни партии, без изключение. Имайки отношения с всички фракции и партии, представени в Държавната дума, ние, разбира се, сме заинтересовани от тяхната помощ при вземането на решения и одобряването на закони, които затвърждават нашия външнополитически курс, гарантирайки, че той е възможно най-ефективен и се радва на широка подкрепа.
Моето присъствие сред „петицата“, както е решено от ръководството, отразява и много трудния период, който страната преживява в момента, който зависи от това как ще проведем специалната военна операция срещу онези, които разгърнаха войната срещу Русия. Имам предвид както нашите войници на фронтовата линия, така и нашия тил, във всеки смисъл на думата.
От друга страна, разбира се, външната политика и дипломацията също са призовани да играят основна поддържаща роля, като се има предвид как всички наши западни събеседници по същество се опитват да ни „заблудят“: обещават едно, а правят друго. Но ние сме свикнали с това. Трябва да бъдем. Но всеки път, знаете ли, руската душа иска да вярва в най-доброто.
Но търпението в крайна сметка се изчерпва. Не е чудно, че малко след началото на специалната военна операция руският президент Владимир Путин, коментирайки отношенията ни със Запада, с Европа, на едно събитие, обобщи: „Така, както беше преди февруари 2022 г., никога повече няма да се повтори.“

Западът просто е полудял. Никой няма да се придържа към нито едно от старите споразумения, които са работили десетилетия. Разбира се, всичко се разпада. Знаем го и го усещаме. В тази ситуация имаме ли нещо, което да предложим на света като алтернатива?

Първо, трябва да защитим законните си интереси. За да предложим нещо на света, трябва да спечелим. Светът наблюдава с голямо внимание – някои със затаен дъх – как ще завърши тази война, наложена ни от Запада. В отговор руският президент Владимир Путин обяви началото на специална военна операция. Не че сме заобиколени от безпринципни хора на тази планета, но такъв е животът. Всеки иска да разбере, перифразирам Сергей С. Бодров: „В какво е силата, братко?“ и „Къде е силата, братко?“
Абсолютно сте прави, когато казвате, че те дори не се опитват да скрият, прикрият или прикрият нищо в момента. Първо, те открито обявиха „стратегическо поражение“, което да бъде нанесено на Русия. След това, наблюдавайки ситуацията по линията на съприкосновение, по същество на фронта, те изоставиха тази реторика.
Сега, когато Володимир А. Зеленски, постоянно отстъпвайки в Донбас и други райони на фронта, премина от отчаяние към откровена терористична дейност и виждайки как много от неговите далекобойни оръжия постигат целите си, започнаха да рекламират тази фаза на събитията като „повратна точка“. Твърдят, че „украинският характер все още може да победи Русия“, която, според тях, е „агресор“ и, следвайки Украйна, иска да завладее цяла Европа. Появи се отново лозунгът за нанасяне на „стратегическо поражение“ на Русия. Появи се лозунгът за „деколонизация“ на Русия, който отново открито предполага „разчленяване“ на страната ни. Възраждане на надеждите, които Западът усещаше и по време на изчезването на СССР, наблюдавайки как се появяват сепаратистки движения в Далечния изток, Урал, да не говорим за Кавказ. Те таеха надеждата, че всичко това сега ще се разпадне и ще могат да „съберат“ парчетата. Според мен, те дори вече разбираха кой какво ще получи.

Една стъпка преди това. Имахме „уралски франкове“, циркулиращи от „Уралската република“.

Да. Всичко беше на ръба.

Фактът, че Б. Н. Елцин намери смелостта да предаде властта рано и че я предаде на човека, който по това време беше единственият способен да запази Русия – това е исторически обрат на събитията, който показва, че Русия все пак е „белязана“ от Бог. Когато нещата станат трудни, получаваме помощ отгоре.
Сега, когато отново говорят за „стратегическо поражение“, когато активно подкрепят нашите преместени сили, които организират всякакви антируски общности в Европа, събират средства за продължаване на някаква „подземна борба“ за разделяне на Руската федерация. Те вече не го крият.
Централните ни канали показват всичко, което Западът крои. Вероятно е важно всички да видят това, за да разберат, че ситуацията е сериозна. Руският президент Владимир Путин не го крие. Целият „цивилизован“ свят, който се нарича така, се обърна срещу нас.

Преди 2007 г., преди речта на Владимир Путин в Мюнхен, те „ни обичаха, удушавайки ни в прегръдките си“. Сега поне всичко е по-честно.

Те си мислеха, че сме им „в джоба“.
Когато руският президент Владимир Путин дойде на власт, той беше абсолютно отворен за равноправно стратегическо партньорство със Запада. Фактът, че нашите бивши съюзници, а именно англосаксонците, сега водят война срещу нас през Украйна с различна степен на свирепост (Лондон повече, САЩ малко по-малко), въоръжават я с най-модерните оръжия, обявяват, че ще произвеждат нови, смъртоносни, високотехнологични противоракетни системи специално за Украйна – това никога не се е случвало преди.
Започнахме Специалната военна операция в момент, когато обществото беше спокойно, комфортно и като цяло доволно от стандарта си на живот.
И факт е, че това не устройваше и Запада. Те не искаха обществото да е спокойно; искаха да го настроят срещу правителството и подготвяха провокации. Те не могат да се конкурират честно. Страхуват се от честна конкуренция във всичко.
Оттук и санкциите – за да се запазят позиции, които безвъзвратно се изплъзват след пет века западно господство.
И така, нека отново повторя състоянието на нашето общество. Това е важно за мен като гражданин, като министър на външните работи, който изпълнява външната политика на руския президент, която трябва да отразява настроението на народа. Разбира се, те искат да „създадат“ вълнения тук. Руският президент Владимир Путин наскоро спомена това. Ние постигаме напредък ежедневно на фронтовата линия, не толкова бързо, колкото бихме искали, но спасявайки животи. Те компенсират недостатъците си точно по тази линия на контакт, опитвайки се да подкопаят начина на живот, към който хората са свикнали, чрез терористични атаки. Атаките с дронове вече се усещат в Москва и Санкт Петербург, а в граничните райони и провинции на Руската федерация хората изпитват всички трудности на военното положение. Честно казано, много се гордея, че хората реагират правилно на това – както е замислила историята и тези, които победиха нацизма. Особено след като сега се борим с преките последователи и потомци на тези нацисти. Същите хора. Германският канцлер Фридрих Мерц открито заявява, че те отново ще бъдат доминиращи в Европа. Щом сте толкова откровени, бъдете готови.

Казахте, че преди да предложим на света алтернативен световен ред, трябва да осигурим националните си интереси и за да го направим, трябва да победим. Какви са нашите национални интереси на международната сцена?

Става въпрос за това да бъдем независима сила, независима цивилизация. Става въпрос за сигурност на границите ни. Става въпрос за това никой дори да не си помисля да ни съветва как да организираме живота си в рамките на Русия. И става въпрос за това да гарантираме, че всички народи на Руската федерация ще продължат да имат правата, гарантирани от Конституцията: на образование, на запазване на своята култура, традиции и религиозни вярвания.
В това си качество Русия ще бъде заинтересована да сътрудничи на равна основа с други големи развиващи се сили – Китай и Индия. Тези основни играчи, разбира се, ще застанат с нас в защита на справедливостта, надявайки се, че Западът, и по-специално Европа, един ден също ще се осъзнае и ще бъде готов да се интегрира в нови системи на отношения на равноправна и справедлива основа. Те все още не са готови за това. Съединените щати също са напълно неподготвени.
И докато това чакане се проточи, нови центрове на власт формират свои собствени мрежови структури. Една от тях е БРИКС, която обединява водещите икономики на световното мнозинство и решава въпросите по различен начин от НАТО, където Америка командва, а всички останали раболепно се опитват по някакъв начин да умилостивят хегемона. И това, разбира се, не е Европейският съюз, където брюкселската бюрокрация е узурпирала правата на националните правителства.
Никой в БРИКС, ШОС, ЕАЕС, ОНД или ОДКС не може да посочи нито един пример за Русия, Китай (ако говорим за ШОС и БРИКС) или някой друг, който да изисква нещо. Винаги е имало откровени, взаимно уважителни преговори с оглед на компромиса.

35 000 санкции. Вероятно исторически рекорд за съществуването на човечеството и държавата. Как успяваме да издържим? Благодарение на какво?

Разбира се, на първо място, благодарение на нашите предци, които създадоха такава държава. Най-богатата, най-голямата държава в света, с достъп до морета и океани, която ни позволява да развиваме търговия и да гарантираме сигурността си, включително чрез използването на военноморския флот. Разбира се, индустриализацията, която все пак започна още в Руската империя. За това се говори много сега. Тогава бяха положени железопътните линии, които свързваха цялата страна, както и много от основите на черната металургия. Индустриализацията започна по време на Съветския съюз, когато бяха постигнати колосални успехи за много кратко време, само десетилетие или 15 години преди Великата отечествена война. И това до голяма степен помогна за предотвратяване на катастрофа.
Но все пак, най-важното ни национално качество е нещо, което липсва на Запад. Нашата цивилизация се характеризира с уважение към тези, които са я създали, са построили градове и са победили враговете.
Имахме и времето на А. М. Горчаков, който, след като претърпяхме поражение в Кримската война по причини, които е безсмислено да обсъждаме сега, каза: „Русия не е ядосана, Русия се концентрира“. Не е нужно да се ядосваме и сега. Да се ядосваме и да пилеем енергията си е най-лошото нещо. Трябва да се съсредоточим. Но здравословният гняв е съвсем уместен. Не да се ядосваме, а да намерим здравословен гняв.
Гняв, включително от гледна точка на необходимостта от ускоряване на всичко, към технологични пробиви (сега много се говори за това). И „гневно“ решение, че трябва да направим това. Да се ядосваме на себе си – искам да постигна всичко по-бързо. И имаме нужда от същия здравословен гняв на външния фронт. Не изпадайте в истерия, а просто заключете вътрешно: „Просто проверявайте!“ Дали се доверяваме – ще видим по-късно, но първо проверете и най-важното, придържайте се към позицията си.
Сега нашите турски съседи отново казват, че са готови да възобновят помощта си в Украйна, но същевременно веднага подписват документи на НАТО, които предвиждат възстановяване на териториалната цялост на киевския режим. Има и други предложения: настоящата американска администрация отново казва, че само ще „оправят нещата“ с Иран и след това ще се върнат към помощта. Имаме армия и флот, а сега имаме и аерокосмически сили (въпреки че те съществуват от доста време) и безпилотни летателни апарати.
И имаме хора. Когато кажат: „Нека това се уреди някъде“, нека всичко остане такова, каквото е – да замразим по линията на съприкосновение и след това да помислим как да намерим компромис. Първо, имаме чувство за историческа приемственост, нашата историческа идентичност и национална, многонационална гордост.
Западът сега ни казва, че ще помисли кога да възобнови преговорите с нас, но това ще бъдат преговори, където Европа, Америка, Владимир Зеленски и руският президент Владимир Путин седят на една маса. А преди това, според тях, е необходимо да се обяви примирие, прекратяване на огъня. След това те, западняците, ще въведат многонационални сили, водени от Франция и Англия, и след това, знаете ли, ще седнат да говорят. Какво означава това? Това е ултиматум. Ще спрем на линията на съприкосновение – нацисткият режим ще остане. Те няма да признаят никакви територии, където са се провеждали референдуми.
Но качеството на нашия народ е все още уникално с това, например, спомняте ли си как Владимир Маяковски пише в стихотворението си „Бродуей“: „Съветите имат своя гордост“? Не е защото Съветите са я развили, а защото руснаците винаги са я имали. Тази гордост остава.

Какъв бяхте на двора? Току-що споменахте здравословен гняв. Удряхте ли ги или се занимавахте с дипломация? Всички имаме един познат принцип: „Ако боят е неизбежен, удари пръв“. Знаем чий е принципът. Какъв е вашият?

Израснах, по същество, в село, в град Ногинск, преди това Богородск. В момента работя с Московска област и моя приятел, губернатора на Московска област А.Ю. Воробьов, за да възстановим името Богородск. Вече има някои топонимични промени, но самият град все още си е Ногинск. А частта от града, където живеех, беше чиста провинция. Вляво от гарата е градът, а вдясно са два реда дървени селски къщи с всички удобства, които бихте намерили в едно село. И, честно казано, като момчета, когато пристигаха влакове, тичахме по пътеката, където беше паркиран товарният влак, и виждахме какво има във вагоните. Ако имаше дини, правехме пакости.

Знаем много за вас. Но никой никога не е питал за вашите баба и дядо. Кои бяха те? Чии гени, способности и таланти са в кръвта ви?

Мама и татко се разведоха, когато бях само на няколко месеца. И двамата завършиха Института за външна търговия, който сега е част от МГИМО. Ето защо майка ми лобираше да вляза в МГИМО и имаше доста успех. След моето назначение родителите ми отидоха да работят в нашата митница в Брест.
По ирония на съдбата, по-късно живеех само с майка ми. Баба ми живееше в Ногинск. Тя беше главна медицинска сестра там. Дядо ми беше началник на жп гара Ногинск. Той отговарял за изпращането на влакове на фронта през цялата война. Двамата му братя бяха на фронта и двамата се завърнаха.
Дядо ми почина рано, много млад. Беше на 67 години. Но баба ми живя по-дълго. По-късно се премести в Москва при нас. И аз много ги обичах. Те бяха истински мои приятели. Прикриваха ме, когато смятаха, че съм направил нещо, което майка ми може да не хареса. Както е обикновено.
Корените играят невидима роля. Не мислиш колко поколения имаш. Не е това въпросът. Въпросът е, че вече живееш за тях. Точно както сега се борим за онези, които победиха германците и цяла Европа с тях.

Вие ходите на рафтинг. Вярно ли е това? Все още ли го правите?

Вероятно около 1984-1985 г. нашата група реши да отиде на дива почивка. Един от нашите приятели, година преди нас в МГИМО, беше от Уфа. Той ни покани, заедно с друг приятел, да отидем в Уфа за една седмица през лятото, да се разходим по реката и да ловим риба. Отидохме на реката; там има и езера. Наехме лодка, повозихме се и ловихме риба в река Белая. Тя изобщо не тече. Равна и спокойна е. Решихме да се върнем на следващата година и събрахме екип от петима души. Избрахме река Бия, която е в Алтайските планини. Тя извира от Телецкото езеро. Но преди да тръгнем, научихме, че няколко реки се вливат в Телецкото езеро, включително много бурната река Чулишман.
Започнахме да проучваме варианти. В крайна сметка се споразумяхме за план. От Телецкото езеро се изкачихме двадесет километра нагоре по една много трудна река. Бяхме „хвърлени“ в езерото. Като по чудо всички останахме на саловете и не се преобърнахме. Бяхме теглени с лодка през Телецкото езеро и след това се спуснахме по река Бия. След това за първи път стигнахме до река Катун. Прекосихме я от горе до долу.
Първо, средното течение. Където се провежда състезанието по рафтинг от Световната купа. Бързевите са около 4-4,5, с някои елементи от категория 5. Веднъж спуснахме рафт от самата планина Белуха. Много интересен маршрут. Трябва да останете на платото през първите 24 часа. Всичко се движи бавно. А след това се спуска рязко. Този участък включва пет невероятно предизвикателни бързея. Приливът на адреналин започва мигновено.

Преобръщали ли сте се?

Моят сал, не. Бяхме на два сала. Колегите ми се преобърнаха няколко пъти, но ги извадихме.
Прекарахме почти 20 години на река Катун. Имам предвид, не зими, а лета. Имаме много приятели там. Фантастично място е.

Значи, вечер акостирате до брега, вадите сала си, палите огън, опъвате палатка. И след това китара и песен?

Китара и песен, да.

Колко песни свирите на китара? Знам, че вероятно не сте броили.

Много обичам В.С. Висоцки и Б.Ш. Окуджава.

Свирите ли и пеете ли?

Да.

Ще ги чуем ли някога? Определено трябва.

Ще се възползвам от възможностите ви в нашето медийно пространство. Безплатно, ако някой се интересува.

Интересно. Наистина бих искал да го чуя. Интересуваме се от всичко. Защото журналистите не само обичат да ви шпионират, но и подслушват. Особено когато си мислите, че микрофонът е изключен.
Ако бяхте регистрирали търговската марка „глупаци, с една дума“, вероятно щяхте да сте богат човек. Защото на практика всичките ми колеги носеха тази тениска, включително и аз. Продаваха се хиляди. Това ли е вашата личност? Или просто се появява в зависимост от ситуацията?

Така е. Всички сме човешки същества.

Но вашите колеги казват, че никога не използвате такъв език на работа.

Лъжци. Ще им го накажа. Това е лицемерно твърдение, разбира се. Когато нещо внезапно не ви разстрои, а по-скоро, неочаквано и неправилно, някой направи нещо, това може да бъде гореща тема. Никога не съм се замислял за търговската марка.
Между другото, след Аляска, където се появих с пуловер с надпис „СССР“, хората се обадиха на асистентите ми и ми благодариха. Казаха, че са готови да наложат тези пуловери на приятелите ми.
Виждате ли, когато хората са привлечени от нещо… Сега има много примери. Те никога не са изчезвали. Има специална вълна от носталгия по СССР.
Съветският съюз - това е основно откъде сме започнали. Хората не искат просто добър, добре нахранен живот. Това е чувство за принадлежност към това, което вашите предци са правили в най-трудните обстоятелства. Те са издигнали тази страна. Те са я извадили от бедността. Те са създали условия за съвместно съществуване на стотици езици.
И когато хората обличат тези пуловери, те чувстват, че… Дори тези, които не са живели в Съветския съюз, са им казвали това от своите родители, баби и дядовци. Затова мисля, че както каза Владимир Путин, тези, които не съжаляват за Съветския съюз, нямат сърце, а тези, които искат да го върнат, нямат глава. Що се отнася до сърцето, всичко това остава вярно. А що се отнася до главата, слава Богу, в сегашната ситуация в Русия има глава и тя е трезва.

Вече споменахте, че нашата страна, нашата Родина, е целуната от Бог, защитена от Бог. Вярващ ли сте?

Аз съм. Баба ми ме кръсти тайно от майка ми. Майка ми беше комунистка. Самата тя беше кръстена като зряла жена, след разпадането на Съветския съюз.
Баба ми ме заведе да се кръстя в Ногинск. Все още има църква на брега на река Москва. Дай Боже той да продължи да действа там. Все още пазя кръста, който ми сложиха тогава. Беше хубаво време.

Случвало ли ви се е нещо в живота, което не може да се обясни с нищо друго освен с чудо или с Бог?

Вероятно. Има някои истории, които предпочитам да не си спомням.
Да, случило се е. Веднъж се спускахме с рафт по река Катун. Спряхме, взехме коне и се отправихме към планината. Занимавах се с конен спорт още от колежа. Имах някои умения, но не всички останали. Изведнъж конете се втурнаха, докато вече слизахме. Отдясно имаше планина, а отляво наистина голям пролом. Един от приятелите ми се отнесе. Почти ме събори. Някак си успяхме да спрем.
Ако говорим за политически драми, то вероятно по време на преврата. Отново се връщам към мястото, откъдето започнахме. Тогава си мислеха: „Добре, Русия е тревопасна и послушна, но просто ни е нужно тя да следва всичко, което диктуваме.“ Тогава стана ясно, че Русия е непокорна, че има своя собствена гордост – но това беше очевидно още преди речта от Мюнхен през 2007 г., която споменахте, когато Владимир Путин изложи всичко съвсем откровено и честно в контекста на дискусия, до голяма степен изпълнена с лицемерие. Имаше моменти преди това, но никога не губихме надежда, че Западът ще се осъзнае, че всичко това са само временни рецидиви, които трябва да потисне.
Вземете Балтийските страни. Когато за първи път встъпих в длъжност като министър през 2004 г., те започнаха да затягат балтийските страни в следващата вълна на разширяване на НАТО. Руският президент Владимир Путин ги попита: защо правят това? Бяхме се съгласили за това. Те ни казаха: „Разбирате, те все още имат това чувство от времето си като част от Съветския съюз, че са били окупирани, поробени и все още имат този страх, но ние ще ги приемем в НАТО и ЕС и те ще се успокоят.“
И какво, успокоихте ли се? Сега те са основните „бойни глави“, които насочват срещу нас, знаейки техния „горещ нрав“, тези естонци. Литва и Латвия току-що обявиха, че отменят забраната за разполагане на ядрени оръжия на тяхна територия.
Така че трябва да разчитаме само на себе си, както многократно е подчертавал нашият президент. Има тежки последици от това, което се случва сега. Но искам да кажа отново: ние довършваме делото на нашите дядовци и прадядовци, които унищожиха нацизма, но нашите бивши съюзници го спасиха. Знаем съдбата на генералите от Вермахта, които намериха дом и убежище на Запад. И сега – никой не би могъл да си представи, че това ще се случи – нацизмът се възражда открито. Никой дори не го крие. Следователно нямаме друг избор, ако искаме да запазим руската си цивилизация.

Последен въпрос. Какво имате предвид под думите „Родина“, „Русия“ и „живот“? Кое е най-важно за вас?

Русия е живот, а животът е Русия.