Соня Момчилова: След лева ще бъдат похитени азбуката и православието!

До 28 октомври се събират подписи за нов референдум за лева, с нови, актуални и юридически необоримо формулирани въпроси. Той няма нищо общо с референдума, иницииран от ПП „Възраждане“, обяви журналистката, която е инициатор на гражданско движение „Дойран 2025“

Соня Момчилова е добре познато име в българския обществен и медиен живот – журналист, пиар специалист и доскорошен председател на Съвета за електронни медии. В последно време тя се превърна в един от най-разпознаваемите гласове на гражданската съпротива срещу въвеждането на еврото и в защита на българския лев като част от националната идентичност. Днес Момчилова стои в основата на инициативата „Дойран 2025“ – гражданско движение, което обединява хора от различни професии и възрасти около идеята за запазване на финансовия и държавния суверенитет на България.

Соня Момчилова говори със страст, често с горчива ирония, но винаги с чувство за мисия.

В това интервю тя споделя своето виждане за България в навечерието на 2026 г. – година, която може да се окаже решаваща не само за съдбата на лева, но и за доверието на хората в демократичния процес.

– Г-жо Момчилова, какво Ви подтикна да създадете движението „Дойран 2025“ – протест срещу въвеждането на еврото или дълбока защита на българската идентичност и държавност?

– Когато ми се обадиха хората от гражданското сдружение, те вече имаха опит в създаването и провеждането на инициативи от обществен характер. Бяха организирали Референдум за мир и суверенитет, бяха провели Похода за мир. Обадиха ми се с предложение да се включа в Инициативния комитет, след което учредихме юридически формацията. Това волеизявление на гражданската организация включва както съпротива и целенасочени, законови действия срещу насилственото ни вкарване в Еврозоната, така и разумни, практически действия за съхраняване и отстояване на идентичността и суверенитета ни като нация и държава.

– Защо избрахте името „Дойран“- каква е символиката му и виждате ли паралел между Дойранската епопея и днешната битка за запазване на лева?

– Дойранската епопея е символен акт на историческа победа на националния идеал и еманация на воинския дух на българите. Според нас настоящето ни изисква яростна, но и умна тактическа съпротива за отвоюване на последния рубеж, преди да се превърнем в завладяна от наднационалните финансови интереси държава чрез услугите и верноподаничеството на родната мафия, която е узурпирала управлението на остатъците от държавата. След лева ще бъдат похитени азбуката и православието, и само слепец и майцепродавец не вижда последствията от безродната политика, провеждана от нелегитимно въдворени във властта лакеи.

– Политиците често оправдават приемането на еврото с „цивилизационния избор на България“. Какъв, според Вас, е истинският български цивилизационен избор?

– „Цивилизационен избор“ е понятие, което се родее по кухост и новоговор с „евроатлантически ценности“. Никой никога не ни е поставял пред избор и не ни е питал, нас – суверена, какво мислим и искаме ли европейска интеграция и път на разруха, отказ от идентичност и оскотяване чрез медиен интелектуален холокост. Ако сме били фанатизирани и маниакално увлечени от идеята да заприличаме на бяла държава с развита демокрация през деветдесетте, днес, когато виждаме, че се превърнахме в бунището не само на Европа, но и на света, не е ли време да осъзнаем, че яздим умрял кон и да слезем, както се казваше в онази поговорка? Защо държим да останем на потъващия „Титаник“ под съпровода на песента на сирените, които ни приспиват до смърт? Що за цивилизационен избор е да затриеш най-старата държава в Европа и население с безподобна историческа памет и корени? Това е варварство и безумие, друго определение няма.

– Смятате ли, че референдумът за лева може да бъде своеобразна компенсация за липсата на народно допитване при влизането на България в ЕС и НАТО?

– Частична реабилитация, надявам се. Трябва да се започне с установяване на някакви базисни демократични правила. Единият инструмент на участието на хората в политическите процеси доказано не работи – изборите, имам предвид. Виждаме и тези дни какво се случва на местните избори в страната. Това и в африканските страни го няма – този пазар на гласове и души. Невежеството и недоимъкът идеално устройват дерибеите. Държавата с Д в курсив е всепояждащ Голиат, който обаче скоро ще срещне своя Давид. Съвсем скоро. Референдумът е другата гражданска форма за пряк достъп на гражданите до управлението, затова и сме заложили два въпроса, свързани с коригиране на преднамерено зле създадения Закон за референдумите. Няма друг законов начин да продължим съпротивата.

– Защо се наложи повторно събиране на подписи за референдума – има ли опити за саботаж, административни пречки?

– Това не е повторно събиране. Това е нов референдум с нови, актуални и юридически необоримо формулирани въпроси. Референдумът, иницииран от ПП „Възраждане“, беше обявен за недопустим от КС и нищо по възстановяването му не може да се направи. Затова не се отказахме от конституционно залегналите ни граждански права и ще продължим да режем клона, на който се опитват да ни обесят, образно казано.

– Как върви инициативата за събиране на подписи в Стара Загора, какви са отзивите на хората и усещате ли по-силна подкрепа в регионите извън София?

– Във всеки град е различна и енергията, и подкрепата от гражданите. Това, което е видимо, е нарастващата съпричастност – всеки ден все повече експоненциално нараства броят на доброволците и на подписките, които пристигат по пощата и се събират в пунктовете навсякъде в страната. Всеки може да разпечата бланка и да събере подписи, след което да ги изпрати на адреса на стр. 2 на бланката. Лесно е! Аргументи от типа: „Не вярвам вече, пак ще ни излъжат и всичко е решено“, са нищо повече от малодушие и овче примирение. В Стара Загора има голяма активност, но и страхът е голям. Както в повечето градове извън София, всеки трепери да не бъде заподозрян в саботаж на местната власт. Тъжен факт, трудно лечим симптом на робски манталитет, уви!

– Като бивш председател на СЕМ и експерт по публични комуникации как обяснявате медийното мълчание около инициативата „Дойран 2025“? Страх, автоцензура или политически натиск?

– Всичко накуп. Преди час една от активистките ни – известна публична личност, ми писа как са поискали от нея да не споменава нищо за дейността си по референдума в медийното й участие в обществена медия. Ние съществуваме в пълно медийно затъмнение от страна на т.нар. традиционни медии. Те традиционно охраняват властта и статуквото. Статуквото и властта охраняват и тях – съответно напълно по „Фермата на Оруел“.

– Какви са Вашите очаквания от съдебната жалба в Люксембург – реална правна промяна или морално разобличаване на манипулациите в конвергентния доклад?

– Голяма е надеждата ми да отбележим пробив в непробиваемите по традиция европейски институции. Те, както и съдилищата у нас, са бастион на шайката евролиберални диктатори. След личната ми битка с прокарването на Закона за забраната на рекламата на хазарта в медиите обаче знам със сигурност, че Бог има последната дума!

– Казвате, че 2025 година може да бъде „годината на възраждането“. Какви признаци вече виждате за това гражданско пробуждане и къде усещате най-силната народна енергия?

– Трудно е с думи да опиша чувството от единението на съвършено безкористни хора със съвършено безкористни цели! Велико е! Мистериозният почти начин, по който се събираме, за да работим в името на най-светлата кауза, е като Божи знак, като съдбовна предопределеност от съдбата за победа над мрака. Тази кръв на дедите ни, напоила всеки милиметър от изстрадалата ни вековна Родина, вика и зове за ново пробуждане и нов, себеотрицателен отговор на скверните козни на предателите. Сигурно прекалих с патоса, но няма как да обясня причините за това, което се случва. Всенароден подем е! Вълната не може да се спре. Както е казал Учителя: „Запали се огънят!“.

– Какво бихте казали на онези българи, които не вярват, че един подпис има значение? Защо, според Вас, този малък акт може да се превърне в голям исторически жест?

– Подписът е върхово себеизявление на всяко ниво. Подписът на свещената кирилица. Не бих искала да звуча като обзета от маниакално месианство, но науката също доказва сублимацията на воля чрез акта на подписа. Не е случайно, че подготвяната ни дигитална идентификация ще лиши от душа комуникацията с институциите и органите на властта, лишавайки ни от физическо съприкосновение с документа. Това да кажем, че са мои фантасмагории и празни параноични съмнения. По-същественото е, че всеки участник в народното дело е душа за каузата. Неимоверна подкрепа и гориво в устрема, който ще отвее шлаката и позора. Ако останете настрана, ако изберете мнимия покой, задайте си вечния въпрос на поета: „Ще ни запомнят ли потомците с добро?“.