Въпросите зададе ЛЮБОМИР МИХАЙЛОВ

- Случилото се  с палестинците там е една от най-големите трагедии в света след Втората световна война

- Международната общност днес е аморфно понятие, което няма център и лидери като Мандела, Ганди или Мартин Лутър Кинг. Моралът в ежедневната Голяма игра на свръхсилите е много дефицитна стока. Светът се клати под играещите под политповърхността  тектонични плочи, които оставиха Газа на милостта на Силния

Известният български хуманитарен дипломат и политически анализатор Енчо Господинов в миналото, като репортер на легендарния седмичник  „Поглед“, посещава и пише за важни събитията в редица горещи точки по света, включително в Близкия изток. След това работи дълги години в Международната федерация на Червения кръст и Червения полумесец с централа в Женева и  участва в много хуманитарни мисии при конфликти и бедствия. В кариерата му се вписва и важният пост заместник генерален секретар и постоянен представител на Федерацията в Централата на ООН в Ню Йорк. По-късно е специален съветник на Кристалина Георгиева в периода й като еврокомисар. В интервю за „Земя“ Енчо Господинов споделя мнението си за новосъздадения от президента на САЩ Доналд Тръмп Съвет за мир в Газа и доколко тази структура може да допринесе за прекратяването на продължаващия вече над две години конфликт между Израел и Хамас в тази многострадална палестинска територия, за нейното възстановяване от руините, както и за прекратяване на тежката хуманитарна криза на мирното население от ивицата Газа.

- Г-н Господинов, какво е мнението Ви за Съвета за мир в Газа, който се формира под личното ръководство на американския президент Доналд Тръмп? Ще може ли тази структура да реализира амбициозната задача на Тръмп да установи траен мира в Газа и да я възстанови от руините, предизвикани от действията на израелската армия?

- Вероятно отговорите на този трипластов въпрос знае само президентът Тръмп. Първият пласт е установявянето на траен мир и решаването на неотложните хуманитарни нужди на над два милиона изтерзани палестинци. Което предполага пълно сътрудничество както от страна на Хамас, така и от страна на израелските власти: стриктно спазване на примирието и придържане към многоточковия план на американския президент.

Вторият пласт е “изчистването на лунния пейзаж”  и изграждане на изцяло нова инфраструктура на бъдещата автономна област на ивицата Газа. Това включва и осигуряването на много милиарди долари от страна на “Главния спонсор и архитект на Нова Газа” Доналд Тръмп.

Третият - и най-сложният етап - е вечният въпрос за създаването на нов тип местен “кадастър” от две самостоятелни и независими държави - Израелска и Палестинска, както предвиждаше и старият план на ООН. И така както жадуват да живеят в мир милиони израелски граждани и също толкова милиони палестинци. Единствено тази формула може да осигури траен мир и добросъседство.

И оттук започват големите предизвикателства пред Архитекта и кадастралния майстор. Премиерът на Израел, който е много близък с президента Тръмп, не иска и да чуе за Палестинска  държава, която на всичко отгоре трябва по някакъв начин да е обединена с Палестинската автономия на Западния бряг на река Йордан. Бенямин Нетаняху многократно е заявявал публично, че  докато е жив той, Палестинска държава няма да има. Така че засега ще трябва да изчакаме, докато се вдигне политическата мъгла над този  загадъчен проект. В самите Съединени щати, особено в Конгреса,  има спорове и противоречия  за Съвета. Реакцията в света също е нееднозначна. Европа е объркана, а много е важно какво ще е решението на руския президент Владимир Путин.  Ако той приеме поканата за член на Съвета за мир в Газа срещу размразяване на санкциите  за Русия, той може и да приеме и да подари един милиард долара от замразените от Вашингтон руски активи. Ако това се случи, тогава Китай, Индия и може би други големи световни играчи също ще последват евентуалния ход на Путин. Това може да направи плана на Тръмп по-реалистичен. Така Европейският съюз пак ще остане изолиран от едно голямо разместване на политическите пластове в Близкия изток, а Нетаняху ще се види притиснат в ъгъла. В този контекст физическото възстановяване на Газа от руините е по-лесната част от ребуса. Но доколкото в плана на американския президент няма детайли относно как точно ще се реализира неговата “пътна карта” във времето напред, мирният процес може да се окаже като сегашната ситуация в Украйна след срещата на “Двамата Големи”  миналия август в Аляска: бавен, мъчителен, с продължаващи бомбардировки и трагедия за обикновените хора от двете страни на историческата разделителна линия.

- Никъде в 20-точковия план на Доналд Тръмп за решаване на проблемите в Газа не се споменава правото на палестинския народ да създаде своя независима държава по формулата за две държави на територията на Израел и Палестинската автономия, която се подкрепя от повечето държави в света и е залегнала в редица документи на ООН. Възможно ли какъвто и да е проект за бъдещето на Газа да се реализира, без да е зачетено това основно право, което от десетилетия е първопричина за конфликта между палестинците и Израел?

- Мисля, че не е възможно. Без поне някаква приемлива за палестинците формула  на справедливо начертани граници, без “териториално залепване” на Газа за Западния бряг, без начало на цивилизован процес на общуване между двете страни, без болезнен компромис от страна на евреи и палестинци, без дълбок катарзис и помирение между тях - както Нелсън Мандела успя да го направи в ЮАР, след като апартейдът на “белите” падна - планът на президента Тръмп е обречен. Газа - около чиито брегове бяха открити находища на газ, може и да стане нещо като Лас Вегас някой ден, но това няма да донесе мир, ако на палестинците не се гарантира приемливо парче земя за истински независима държава. В която Хамас никога няма да повтаря терористичните си нападения над своите съседи, а те на свой ред няма безогледно да си отмъщават с масови касапници на цивилно население.

- Как бихте коментирали прибързаното решение на правителството в оставка премиерът в оставка Росен Желязков да се включи в дейността на Съвета за мир в Газа, към който повечето европейски и други държави имат резервирано отношение?

- Мисля, че тази стъпка беше зле “отработена” и изцяло продиктувана от вътрешнопартийни калкулации в ГЕРБ и "Новото начало". Те видяха политически вакуум, в който да се вмъкнат със своята инициатива, докато президентът Радев слизаше от сцената, а Илияна Йотова още не беше го наследила официално. Този 24-часов вакуум беше опортюнистично използван от  споменатите вече “актьори” и Желязков беше изпратен спешно да седне до Орбан и да се ръкува любезно с Доналд Тръмп. Така един може би полезен ход, проектиран в бъдещето и по-добре подготвен  както на брюкселския, така и на домашния  политпазар, всъщност създаде тройно неудобство на тези, които го бяха замислили. Услужливата усмивка и подписът на Желязков сред белите преспи в Давос успя да ядоса много брюкселските бюрократи и европейските ни съюзници, да влуди вътрешната опозиция в България, която остана с “пръст в устата”, и най-накрая  вероятно да разочарова американските ни партньори с това аматьорско изпълнение на “задчата”. Идеята подписът на Желязков да послужи като индулгенция срещу неприятните клаузи на закона “Магнитски” придоби фарсов вид.  Избухна красив и прекрасен нашенски скандал, ако използваме езиковите форми на Доналд Тръмп. Тогава стана ясно, че ратификацията на въпросния План за мир  на президента Тръмп ще се прехвърли щедро и благородно на бъдещия български парламент, след бъдещите парламентарни избори.

- Някои политически поддръжници на тази инициатива на правителството в оставка у нас изтъкват, че това ще създаде на нашата страна международен имидж, ще засили влиянието й в Близкия изток и ще открие в бъдеще предпоставки за участие на български фирми в евентуалното възстановяването на Газа. Това не са ли празни очаквания?

- Теоретично може и да помечтаем за такава възможност. Но предишните ни два опита - след войните в Ирак и Афганистан -  гарнирани с услужливи политически метани и разтягания на гръбначните прешлени, не донесоха очакваните  милиарди. Въпреки красивите уверения на някои нашенски политици, облечени в дипломатически одежди.

- Всъщност Вие виждате ли реални възможности конкретно за омиротворяването и  възстановяването на Газа, където вече повече от две години в нечовешки условия живеят над два милиона палестинци и която е част от Палестинската автономия заедно със Западния бряг на река Йордан?

- Възможности винаги има. Важно е доколко реалистични са те. Засега поне лично аз имам много резерви. Установяването на траен мир в Близкия изток и особено между Израел и палестинците е трънлива Голгота за почти всички лидери в района и изисква много такт, търпение, огромни компромиси и готовност за исторически прошки с векове назад. А за това се искат лидери от ранга на Ганди, Мандела, Мартин Лутър Кинг или Кофи Анан. Не виждам нито един от техния калибър.

- Не е ли голяма пречка да се осъществят положителни помени в Газа, след като Израел не допуска достатъчна помощ за страдащите палестинци от хуманитарните международни организации и въпреки примирието с Хамас войските му не са се изтеглили от цялата територия на Газа и продължават да стрелят срещу палестинци под предлог, че са терористи?

- Разбира се, че е пречка. Едва напоследък, след като абсолютно всички живи или убити израелски заложници  бяха идентифицирани и върнати в Израел, през граничния пункт Рафа в Газа започнаха да влизат по-значителни количества хуманитарна помощ. Но това  все още е далеч от необходимото. Освен това хуманитарната инфраструктура в Газа е тотално разбита. Агенцията на ООН за палестинците (UNRWA) e нежелана в района от правителството на Израел. Сградата й в Източен Ерусалим даже неотдавна беше разрушена. На трийсетина международни хуманитарни организации бяха отнети лицензите за оперативна работа на терен. Дори най-авторитетната  организации като Международния Комитет на Червения Кръст (ICRC), която е в основата на Женевските конвенции и на Международното хуманитарно право, среща големи препятствия при изпълнение на всекидневните си задължения в Газа. Да не споменавам жертвите на Палестинския червен полумесец, много от които паднаха убити или ранени, докато спасяваха жените и децата на Газа.

- Вие как бихте характеризирали катастрофалната хуманитарна ситуация в Газа? Какви са нейните размери? Какво изводи бихте направили за това човешко бедствие в сравнение с други хуманитарни кризи и природни бедствия по света, от които имате лични впечатления като хуманитарен дипломат?

- Случилото се  в Газа е една от най-големите трагедии в света след Втората световна война. Тук става дума не за класически войни като тези в Корея, Виетнам, Ирак, Афганистан или бивша Югославия. Дори войната в Украйна е по-различна, защото при тези конфликти в една или друга степен воюваха редовни армии, с опознавателни знаци, с някаква, макар и мъглява идея за Женевски конвенции и  Международно хуманитарно право. В Газа видяхме отрядите на терористичната организация Хамас, която в собствените си очи отмъщаваше с нечувана жестокост за мизерията и унижението на палестинския народ, оставен без земите си, да се бие срещу една от най-ефикасните, най-добре въоръжените, най-солидно подкрепените от САЩ и с най-доброто разузнаване в света армии - израелската. Давид срещу Голиат, и то на библейска земя. Не окопна война с фронтове и редовни армии, а партизанска война между отчаяни терористи и модерна военна машина с огромна мощ. Това нямаше как да не доведе до този трагичен и позорен край, в който главните жертви бяха жени, деца и беззащитни цивилни. Както от страна на Израел, така и на нещастната Газа. Нейните руини един ден може и да се превърнат в бляскави казина като в Лас Вегас, но построени върху костите на хиляди жени и деца. 

Енчо Господинов с бившия генерален секретар на ООН Кофи Анан

- И последен въпрос за интервюто, но не и последен по значение,  е как и защо международната общност и ООН допускат за случващата се в Газа огромна човешка трагедия, геноцид и видимата тактика на етническо  прочиствана да не се търси отговорност от премиера на Израел Бенямин Нетаняху и неговите съмишленици във властта, които с действията си в Газа извършват огромно престъпление не само срещу многострадалния палестински народ, а и срещу човечеството?

- Деликатен въпрос. Международната общност днес е аморфно понятие, което няма център и лидери като Мандела, Ганди или Мартин Лутър Кинг. Моралът в ежедневната Голяма игра на свръхсилите е много дефицитна стока. Светът се клати под играещите под политповърхността  тектонични плочи, които оставиха Газа на милостта на Силния. ООН е парализирана от противоположните интереси на петте постоянни страни - членки на Съвета за сигурност. Този Съвет за сигурност на ООН, създаден да предотвратява войните след Втората световна, остана безпомощен и парализиран - както беше и по времето на войните във Виетнам, Ирак, Югославия, Украйна и накрая Газа. Милиони хора по света - от САЩ до Европа, от Африка до Малайзия, от Канада до Куба - протестираха срещу касапницата в Газа. Не се примириха нито с жестокостите на Хамас срещу обикновените  израелски граждани, нито с ефикасността на военната машина на Нетаняху срещу жените и децата  на Газа. Добре е да се помни, че огромен брой хора в Израел искат траен мир с палестинците. Те не одобряват това, което прави Нетаняху. Но засега пропагандата и помощта за него са силни, а международното право умря в пясъците на Газа. Виновни няма.