На Форума по повод 10-ата годишнина от присъединяването на България към инициативата „Един пояс, един път“ бяха подписани 17 споразумения за сътрудничество между български и китайски университети и организации от неправителствения сектор в областта на културата и образованието, здравеопазването и икономическото партньорство

В София се проведе форум по повод 10-ата годишнина от присъединяването на България към инициативата „Един пояс, един път“, организиран от Мрежата на НПО за международен обмен на Китай и посолството на Китайската народна република в България. На събитието присъства официална делегация от Китайската народна република с участието на Лу Кан, зам.-министър на Международния отдел на ЦК на ККП, и Сяо Дзие, зам.-председател на Постоянния комитет на Общокитайското събрание на народните представители и председател на Мрежата на НПО за международен обмен на Китай – най-високопоставената китайска делегация, която пристига в България от 2019 г. насам.

Българската делегация бе водена от Атанас Зафиров, зам. министър-председател на България и председател на НС на БСП.

В словото си г-н Сяо Дзие, зам.-председател на Постоянния комитет на ОСНП, изрази задоволството си от събитието, което в рамките на глобалната стратегия „Един пояс, един път“ внася нова жизненост в дългогодишното приятелство между България и Китай. Той представи ключовите насоки и цели на 15-ия петгодишен план, приет на Четвъртия пленум на 20-ия Централен комитет на ККП, който очертава посоката и мащаба на бъдещото развитие на Китай. Китай се стреми към още по-отворена политика и взаимноизгодно сътрудничество, изграждайки с останалите страни път към напредък и мирно бъдеще.

Той подчерта необходимостта от използването на всички възможности за задълбочаването на връзките и сътрудничеството между България и Китай за постигане на устойчиво и дългосрочно развитие.

Вицепремиер на МС на РБ Атанас Зафиров в своето слово приветства гостите и каза: „Радвам се, че с нашия скъп гост г-н Сяо Дзие имаме още една възможност да отбележим доброто ниво на диалог между нашите две страни. Изразявам надежда добрите ни отношения да придобият своите практически измерения на партньорство с подписването на споразуменията и меморандумите за сътрудничество. През 2015 г. България и Китай сключиха меморандум за подкрепа на инициативата „Един пояс, един път“. Разглеждам подписването на днешните споразумения за сътрудничество като стъпка за осъществяване на напредък и реципрочност в сътрудничеството между двете държави. Особено значение за нас има фактът, че това подписване се случва в присъствието на г-н Сяо Дзие, чието официално посещение в България е ярък знак за последователното развитие на двустранните отношения и за стремежа към задълбочаване на партньорството ни. С подписването на днешните споразумения заявяваме готовност да надграждаме постигнатото и да задълбочаваме връзките между българския и китайския народ.“

Слово изнесе и г-н Лиу Дзие, зам.-председателят на Мрежата на НПО за международния обмен на Китай, който изтъкна, че традиционното приятелство между нашите две страни има дълбоки корени. Той изрази увереност, че настоящият форум ще съдейства за разширяване на взаимодействието между България и Китай, и призова да се засили сътрудничеството в сфери като земеделието, леката промишленост, енергетиката, да се насърчи двупосочният поток на качествени продукти и технологии, да се задълбочи обменът между културни институти, университети, предприятия и обществени организации. Изобщо да се търсят и споделят всички възможности, които допринасят за свързаността между нашите два народа.

Н. Пр. Дай Цинлин, посланик на КНР в България, сърдечно приветства участниците във форума.

„Традиционното приятелство е най-яркият щрих и най-голямото богатство в китайско-българските отношения“, подчерта тя. И продължи: „Народите на нашите държави винаги са се отнасяли с уважение и доброжелателство един към друг, споделят взаимно възхищение към културите си, могат да се похвалят с множество вдъхновяващи и затрогващи истории за приятелство.

Днес продължаваме да пишем нови страници в културния обмен. Все повече българи изучват китайския език и култура. От началото на годината над 60 делегации от двете страни са осъществили взаимни посещения, а повече от 20 младежки организации са установили партньорства. За последното десетилетие след присъединяването на България към инициативата „Един пояс, един път“ нашето сътрудничество в различни области се задълбочи значително. Двустранната търговия нарасна от 2,9 млрд. щ. д. през 2020 г. до 4,1 млрд. щ. д. през 2024 г. с годишен ръст от 8,6%, което надвишава годишния ръст на търговията между Китай и ЕС“. Тя подчерта, че Китай и България споделят стремеж към мир и благоденствие, а това е най-стабилната основа за дългосрочно развитие на двустранните отношения.

Проф. д-р Миглена Темелкова, председател на Съвета на ректорите в България, отправи послание към участниците във форума: „В рамките на глобалната стратегия „Един пояс, един път“ българското висше образование има своето място като партньор и съзидател на регионална свързаност и по-светло бъдеще в свят от образовани и интелигентни хора. И аз смятам, че чрез този форум ще намерим пътя за съвместни инициативи и мероприятия между българските и китайските университети.

Българското висше образование има преподавателски школи с традиции и е ценно не само за обмен на добри практики, но и за споделяне на преподавателски ресурси с оглед изграждане на конкурентоспособно глобално образователно пространство. Затова може би един от първите ни приоритети следва да е обмен на преподаватели.

Чрез обмен и съвместни научни дискусии ще отворим път към съвместни научни разработки, образователни програми, сътрудничество в полза на двете образователни системи.

Вярвам, че визиите се постигат не само с партньорство, а и с приятелство. Затова нашите университети протягат приятелска ръка към вашето висше образование и се надявам заедно да покажем, че търсим глобалната свързаност чрез общ образователен път, формиран от споделени научни и образователни ресурси.

Пожелавам успех на форума и на инициативата „Един пояс, един път.“

Втората част на форума продължи с тематични дискусии: „Икономическо и търговско сътрудничество“, „Културен и образователен обмен“, „Здравеопазване и обществено здраве“.

Интерес предизвика културното изложение, организирано в рамките на събитието. С участието на китайски и български творци, бяха представени традиционни облекла, произведения на изкуството, калиграфия, картини, рисувани в момента от български и китайски художници, художествена и научна литература.